Грег Карлстром: САЩ чакат "Хамас" да падне, но не чрез избори

Държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкън направи в началото на тази седмица тридневна обиколка в Близкия изток - първо в Ерусалим, след това в Рамала, Кайро и йорданската столица Аман.

Целта, обявена от Държавния департамент, бе да се съгласуват мерките за закрепване на примирието между Израел и "Хамас", да бъдат осигурени средства за смекчаване на хуманитарната катастрофа в Газа и да се съградят наново контактите на Вашингтон с палестинската администрация, занемарени от предишния президент Доналд Тръмп.

За голямата задача - трайно помирение между израелци и палестинци и обособяването им в две отделни държави - е нерешима към момента. Една от причините е политическата слабост на палестинския президент Махмуд Абас, обясни Грег Карлстром, кореспондент за Близкия изток на списание "Economist", в интервю за "Събота 150". Според Карлстром, огласената от Блинкън финансова подкрепа за Палестинската автономна власт няма да помогне на Абас.

През последните седмици и дни представители на администрацията на Байдън бяха подканяни неколкократно от медиите да потвърдят или отрекат все още ли са за решение на Близкоизточния конфликт чрез обособяване на втора, палестинска държава. Всеки път отговорът бе положителен, но готов ли е Байдън да направи нещо повече по този въпрос от своя предшественик, който също подкрепяше на думи идеята за две държави?

Според мен основният проблем пред възобновяването на преговорите за две държави е, че няма каквато и да е политическа воля за постигане на тази цел. Няма и голяма обществена подкрепа. Израел и палестинските територии са управлявани от три правителства. Едното е израелското правителство, ръководено от Бенямин Нетаняху. Нетаняху се обявява формално за решение с две държави, но всъщност посвети по-голямата част от кариерата си на това да предотврати такова решение. В неговото правителство са доста фигурите, които са против палестинска държава.

В Газа управлява правителство начело с "Хамас", които също се противопоставят на решение с две държави и се борят с Израел - уставът им все още зове за унищожение на еврейската държава. Остава Палестинската автономна власт на Западния бряг на река Йордан. Тя единствена е действително за две държави, но тя е и най-слабото от трите правителства - с твърде слаба обществена подкрепа и твърде малко легитимност.

Ако погледнете допитванията до общественото мнение, мнозинството от палестинците се противопоставят на решение на конфликта с две държави. Близо половината израелци също са против. Идеята няма много поддръжници - никой не настоява, никой не оказва натиск, за да бъде тя осъществена, нито сред израелците, нито сред палестинците. Така че в този момент, при тази незначителна обществена и политическа подкрепа един опит за възобновяване на преговорите би бил безплодно упражнение.

Примирието между Израел и "Хамас" от нощта на 20 срещу 21 май се задържа, но регионът продължава да е буре с барут. В понеделник например в Ерусалим палестинец наръга с нож двама израелци и бе убит - това бе минути след съобщението, че държавният секретар Антъни Блинкън е отпътувал за града. Часове преди Блинкън да продължи пътуването си към Рамала израелската полиция застреля палестинец в бежански лагер недалеч. Десетки бяха арестувани в предходната нощ, а общо над 1 500 - откакто започнаха размириците около джамията Ал Акса. Цялата война избухна заради заплахата за няколко палестински семейства да бъдат прокудени от ерусалимския квартал Шейх Джара, а израелският съд тепърва ще се произнесе по това дело.

Когато се срещна с Блинкън във вторник, палестинският президент Махмуд Абас му благодари за помощта за жителите на Шейх Джара. Могат ли САЩ да гарантират, че случаят ще бъде разрешен в полза на палестинците? Това ли ще е най-важният резултат от посещението на държавния секретар, г-н Карлстром?

Не съм сигурен, че Съединените щати могат да гарантират това. Със сигурност, преди няколко седмици Вашингтон убеди Нетаняху да убеди на свой ред израелския съд да отложи решението си дали да прокуди палестинците от домовете им. Но не съм сигурен, че американците имат чак такова влияние, че да диктуват изхода на делото.

В по-общ план нещото, което тази администрация ще се опита да направи - или би трябвало да се опита - е да признае ключовото значение на Ерусалим в този конфликт. В продължение на четири години администрацията на Тръмп упорито заемаше страната на Израел по въпроси, отнасящи се до този град. Например, Тръмп премести посолството от Тел Авив в Ерусалим. Той затвори генералното консулство, през което минаваха контактите с палестинците, а в плана си за близкоизточен мир изобщо не зачете претенциите на палестинците за столица в Източен Ерусалим. Така с годините, докато  Вашингтон държеше на страната на израелците и декларираше, че целият Ерусалим ще бъде част от държавата им, напрежението в града нарастваше. Добре ще е администрацията на Байдън да предприеме стъпки за намаляване на това напрежение, дори ако не може да гарантира резултата от делото за Шейх Джара.

Заглавията за визитата в Рамала бяха за обещанието на Съединените щати да отпуснат допълнителни 75 милиона долара за Палестинската автономна власт, плюс по-скромни суми за притъпяване на хуманитарната криза в Газа и подпомагане на агенцията за бежанците. Това, очевидно, е опит на Вашингтон да подсили палестинските институции начело с Абас. Как мислите, ще сполучи ли този опит?

Имате право - това е опит да бъде подкрепена Палестинската автономна власт. Този опит според мен няма да успее. Погледнете Махмуд  Абас. Този човек бе избран за президент на палестинците през 2005 година за мандат, който трябваше да продължи 4 години. Днес той кара 17-тата година от 4-годишния си мандат. Към две трети от палестинците искат от него да се оттегли, но той не само отказва да подаде оставка, а и отказва да позволи нови избори. Това лято трябваше да се проведат избори и за президент, и за парламент, но той ги отмени миналия месец, защото се опасяваше, че ще ги загуби. Абас лично няма нито легитимност, нито авторитет сред палестинците.

Палестинската автономия бе установена съгласно договореностите от Осло като „правителство на изчакване“ - правителство на бъдещата палестинска държава. Днес много палестинци виждат в нея на първо място корупция. Стотици милиони, ако не и милиарди долари бяха откраднати през последните 30 години. Много гледат на нея като на помагач на израелската окупация заради сътрудничеството й с израелските сили за сигурност. Към половината от палестинците всъщност искат автономната администрация да се саморазпусне, така че Израел да бъде отговорен за всичко, което се случва на Западния бряг. При това положение няма как наливането на едни 75 милиона долара да повишат доверието на палестинците в тази институция.

Дали Блинкън и Абас са си говорили за изборите - отменените и бъдещите, как мислите? Мнозина виждат в изборите шанс да се възстановят не само единението и демокрацията сред палестинците, но и шансовете за преговори с Израел. Но биха ли Съединените щати подкрепили едни избори, ако победата на тях е гарантирана за Хамас?

Не, не мисля, че Съединените щати ще подкрепят такива избори. И това като че ли вече пролича в началото на тази година. През януари Махмуд Абас обяви, че ще проведе избори през лятото. Направи го, надявайки се на подкрепа от администрацията на Байдън. Но Белият дом запази мълчание. Нито подкрепи решението за изборите, нито повлия на Израел да позволи гласуване на палестинците от Източен Ерусалим.

А когато Абас даде да се разбере, че ще отмени изборите, Съединените щати дори не го разкритикуваха. Реакцията им бе: това е вътрешен палестински въпрос и ние няма да се месим.  И, разбира се, отмяната на тези избори стана един от факторите, които  допринесоха за войната между Израел и Газа, на която станахме свидетели този месец. Администрацията на Байдън показа, че не възнамерява сериозно да настоява за демокрация в палестинските територии.

Тогава какво чака Белият дом? На какво се надява? Да се случи нещо, което да отслаби "Хамас"?

Прав сте, те чакат нещо такова да се случи. Но не е ясно какво точно трябва да се случи. "Хамас" е въоръжена групировка, която няма как да бъде изтикана от Газа от Палестинската автономия. Имаше множество- вече ми се губи броят им - опити за помирение между Газа и Рамала и единение на палестинците.

И нито един от тези опити не проработи. Защото "Хамас" са съвсем доволни с положението, което ги оставя с контрол над ивицата Газа. Няма как някой да ги изтика от властта насила. Дори ако Съединените щати чакат нещо да се промени на терен, то няма да се случи от само себе си. Ако искаш промяна в палестинската политика, ти трябват избори. Но избори означават да поемеш риска, че победителят няма да ти се хареса.

Египет посредничи за прекратяването на войната от 2014 година. Ролята му бе ключова и за спирането на конфликта този месец. Прави ли са в Белия дом да залагат на президента Абдел Фатах ал Сиси? Може ли Сиси да сдържа "Хамас"?

Винаги когато конфликтът в Газа припламва, Египет има да играе уникална роля - заради дипломатическите си отношения с Израел и доверието на израелските служби.  Кайро има и известно влияние върху "Хамас". Дали обаче може да озапти "Хамас"? Това е малко по-трудно. Защото в края на краищата "Хамас" гради имиджа си като водач на съпротивата срещу Израел. Прави го по вътрешнополитически причини - само така печели голяма част от своята популярност. Това обстоятелство ограничава не само египетското, а и всяко чуждо влияние върху "Хамас".

Ами иранското влияние? Когато Блинкън предупреждаваше, че помощта за възстановяване на Газа не бива да отива в джобовете на "Хамас", лидерът на тази организация в Газа - Яхъя Синуар, се зарече, че няма да пипне и една стотинка. И посочи, че получава съществена финансова подкрепа от Техеран. Не е ли време за по-неортодоксален подход - да се повлияе върху "Хамас" чрез иранския му съюзник?

Ако се опитваш да повлияеш на "Хамас" чрез Иран ще срещнеш два основни проблема. Първият е, че за да поддържа "Хамас", Иран си има идеологически причини. Противопоставянето на Израел е централна част от идеологията на режима в Техеран. Много ще се изненадам, ако иранското правителство се заеме да сдържа или да озапти "Хамас". Много по-вероятно е да се случи обратното: Техеран да насъсква "Хамас" и занапред като част от по-мащабната битка с Израел.

Второ, "Хамас" безспорно получават финансова издръжка и военна подкрепа от Иран, но действията им се направляват от вътрешнополитически фактори. "Хамас" не са като шиитските формирования в Ирак, които получават заповедите си от Техеран. "Хамас" действат от вътрешнополитически съображения. Така че не виждам как ще приемат инструкции от иранците.

Преди да се срещне с палестинския президент, американският държавен секретар говори с израелския премиер, за да го увери в „нашата желязна подкрепа за сигурността на Израел“. От своя страна, Бенямин Нетаняху повтори предупреждението си, че всяко нарушение на мира от "Хамас" ще бъде последвано от „мощен“ отговор. Т.е. следващата война съвсем не е така далечна перспектива и излиза, че Съединените щати хем продължават износа на оръжие за Израел, хем отпускат пари - свои и на приятелите си от региона - за да възстановяват разрушенията от същото това оръжие.

Не мислите ли, г-н Карлстром, че с безрезервната си военна подкрепа Вашингтон губи най-ценното си дипломатическо оръжие спрямо Израел - средството, с което може да накара израелското правителство да преосмисли колонизацията на Западния бряг и усвояването на Източен Ерусалим - двата повода за войните с "Хамас"?

Не съм сигурен, че доставките на оръжие дават на американците достатъчно тежест, за да убедят израелското правителство - и със сигурност не това израелско правителство - да промени политиката си в Ерусалим. Идеологията на това правителство му диктува да продължи заселническата политика и да циментира контрола си (в Източен Ерусалим).

Но Америка не се е и опитвала да използва този лост. Нито президентите-републиканци, нито президентите-демократи някога са обмисляли да поставят условия за американската военна помощ, например Израел да спре заселването на евреи на Западния бряг. Никой не се опитвал да предизвика Израел по този начин. 

Не съм сигурен, че Джо Байдън ще бъде президентът, който ще се осмели да го стори. Той е демократ от старата школа. Както видяхме по време на войната в Газа, той зае страната на Израел, отказа да критикува израелците, така и не призова за примирие почти до самия край на конфликта. Така че не съм сигурен, че Байдън ще е президентът, който ще предизвика Израел, но е възможно такова предизвикателство да дойде от Конгреса. Дори някои по-умерени, произраелски демократи отправиха критики към политиката на Белия дом. Възможно е Конгресът да постави условия за американската военна помощ за Израел.

Интервюто на Добрин Йотов с Грег Карлстром в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.