Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Във френското градче Юнгерсайм извозват отпадъците с коне и каруци

Френското градче Юнгерсайм
Снимка: Община Юнгерсайм

Във френското градче Юнгерсайм в Елзас извозват отпадъците с коне и каруци. Наскоро у нас беше прожектиран филмът „Какво чакаме още?“, посветен на този град с 2200 души, който прави много неща, за да намали своя екологичен отпечатък.

В специално интервю за БНР кметът на Юнгерсайм Жан-Клод Менш каза, че са се насочили към иновативни решения и действия.

Община Юнгерсайм стартира през 2009 г. програма за демокрация на участието, озаглавена „21 дейности за 21-ви век“, която обхваща всички аспекти на ежедневието: хранене, енергия, транспорт, място за живеене, пари, работа и училище.

„Тази програма се основава на три големи глави – интелектуална автономия, енергийна независимост, която е свързана с гражданското общество, демокрацията, свободата, солидарността. Най-емблематичната дейност е гражданското участие – демокрация на участието. Хората правят инвестиции, участват със своите знания, ноу хау и житейския си опит. По втората глава – енергийна независимост – най-емблематичната дейност е монтажът на фотоволтаични панели, така че оттук нататък ще произвеждаме толкова енергия, колкото е необходима на общината за консумация. А по отношение на изхранването – последната глава – създаване на верига от зърното до чинията. Това означава, че ние сеем, трансформираме процеса, ако е необходимо, комерсиализираме го и накрая се изхранваме с онова, което сме си произвели. Така създаваме веригата от зърното до чинията".

Френското градче Юнгерсайм                                       Снимка: Община Юнгерсайм

По думите му цената на тока в това селище е по-ниска.

„По-евтино е, доколкото ние консумираме онова, което сме произвели. След това продаваме голяма част от продукцията на доставчици на енергия и тогава енергията не е по-евтина.

В Юнгерсайм е създадена местната валута „репичка“ - „Le Radis“. 

„Обращението на валутата репичка се измерва със скоростта на движението ѝ или с процента на нейната употреба – т. е. колко домакинства я използват. Това са приблизително между пет и десет процента от домакинствата през годината. Това все още е доста малко. Но в сравнение с процента, който забелязваме в други региони на Франция – сме доста добре. Освен това валутата се измерва съобразно скоростта на циркулация. Колкото по-бързо циркулира, толкова повече са хората, които я използват, толкова по-добре е за икономиката", допълни в предаването "Графити по въздуха" Жан-Клод Менш.

Защо местната валута е наречена репичка? 

Репичка, защото отдавна бяхме решили да създадем допълнителна местна валута и за да намерим име, стартирахме конкурс. Така че помолихме населението да ни предлага идеите си за име. Избрахме репичката в резултат на конкурса, за да покажем, че идеята ни има и хумористична страна, за да не се вземаме много на сериозно, освен това можем да произнасяме думата и на местния диалект. Ние си имаме местен елзаски диалект, който все още се практикува и думата при нас се произнася не Ради, а Радик".

Френското градче Юнгерсайм           Снимка: Община Юнгерсайм

В Юнгерсайм е създадена фермата „Червената детелина“.  

„Да кажем че с коронакризата, точно в тази област забелязахме най-голямата промяна. Хората бяха затворени и малко или повече бяха принудени да купуват местни продукти. И точно тук видяхме възможност за развитие на местното производство, че има повече консуматори на местна продукция и хора, които са склонни на тази форма на консумация. С една дума – кризата понякога дава възможност да бъдат изтикани напред определени дейности. Такъв е случаят и със зеленчуковото производство. Такава е тенденцията – хората все повече да се придвижват към био и местни продукти“.

Някои от земеделските стопани използват стари сортове зърно от 19 век. На въпрос може ли човекът на бъдещето да се изхрани с храна от миналото,  Жан-Клод Менш отговори:

"Това е дълга история. Тук не става въпрос да се храним с храна от миналото, а да се храним с натурална храна. Установено е, че нашите предци, нашите прадядовци и баби са отглеждали натурални храни, натурално зърно. В последните генерации все повече отиваме към индустриални сортове зърно, хибридна, мутираща пшеница с все по-силно скъсени стъбла, за да се избягнат пораженията от проливните дъждове, за да се произвежда по-едра пшеница с по-високи добиви. Но този начин на производство води до много болести по зърното – гъбични заболявания, заболявания, причинени от насекоми, заради които растенията трябва да се третират. За да се избегне употребата на пестициди, която след това остава в произведения продукт, се обръщаме към тези стари сортове пшеница, това се видя и във филма – това често е сорт зърно с височина на стъблата от около два метра, които просто задушават плевелите. Няма нужда от химически препарати, понеже са резистентни на заболявания. Добивите са по-ниски, но човек трябва да знае какво иска. Така че това не е храна от миналото, а по-натурална храна, с по-ниска продуктивност".

Жан Клод Менш                                  Снимка: личен архив

Той коментира, че екологията означава да живееш сред природата и да я уважаваш и да се държиш към нея, както са правили предците ни.

"Земята се предава от поколение на поколение. От нашите прадядовци и баби, нашите дядовци и баби не са живи вече, те са притежавали тази земя, тя си остава и винаги е била предавана в добро състояние на следващото поколение. Но сега ние ще предадем тази земя на следващото поколение и това е голям проблем – в лошо състояние. Това не е много логично. Не е доброжелателно към тях. Трябва да направим така, че да предадем тази земя – майка, която ни дава храна, в добро състояние".

Той отправи съвети към българите, които традиционно гледат скептично на подобни екологични инициативи:

"Ще им кажа – не правете грешките, които ние направихме. Грешки, които се състояха в това да слагаме тонове и тонове химически торове върху почвата, за да се борим с болестите и да имаме по-високи добиви, когато има други решения. Да не хвърляме тези тонове торове върху почвата, за да не я тровим. По тази причина и върху бидоните с подобни препарати има знак на череп. Когато се казва пестициди,  се има предвид препарат, който убива. Така че не правете същите грешки. Разполагате с прекрасна земя, грижете се за нея по правилния начин. Станете шампиони на натуралните култури. Както вероятно се стремите да бъдете, и както бяхте в недалечното минало".

Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Марио Лангуров: Къде са нощните пеперуди?

Съвременният начин на живот много ни отдалечи от природата и я скрити зад комарници, щори и дебели стъкла и вече почти не забелязваме нейните нощни обитатели.  Къде са нощните пеперуди , които така често влизаха в домовете ни, привлечени от светлината. Плашат ли се нощните пеперуди от големия град. На тези въпроси отговаря доц. Марио..

публикувано на 11.08.25 в 09:41

Кампанията „Зелени библиотеки“ се провежда в парковете на София за 11-та година

Стартира 11-ото издание на традиционната културно-образователна кампания на Столична библиотека за насърчаване на четенето  Най-разпознаваематакампания на една от най-старите културниинституции на София Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“, е утвърден креативен формат за насърчаване на четенето от ранна детска възраст..

публикувано на 10.08.25 в 06:00
Снимката е илюстративна

Детски летен лагер в конна база

Децата много добре се разбират с децата, възприемат ги като приятели, а и конете, които се използват а детски лагери, се чувстват много добре в детската компания. Това каза пред БНР Светлана Кършибрадова, ръководител на детски летен лагер в конна база близо до Ихтиман. "Децата се научават да яздят, но и да се грижат за конете. Могат да се..

публикувано на 05.08.25 в 16:13

В Женева започват поредни преговори за международно споразумение за пластмасата

От днес до 14-и август в Женева ще се проведе пореден кръг от преговори в опит да бъде сключено международно споразумение за ограничаване на замърсяването с пластмаса. След неуспеха на петия кръг на преговорите, които се проведоха през ноември и декември миналата година в южнокорейския град Бусан, Междуправителственият комитет ще направи още един..

публикувано на 05.08.25 в 04:39
Владимир Николов

Владимир Николов за осмата експедиция при находището край Трън

Динозаврите са тема с постоянна актуалност. От години се знае, че и по нашите земи са бродили тези толкова обичани от малки и големи гиганти.  Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят Какво се случва с находището при Трън, където бяха намерени останки и защо динозаврите са все толкова популярен..

публикувано на 31.07.25 в 15:11

Коалиция от граждански сдружения алармира за предлагани поправки в ЗООС

Коалиция от граждански сдружения "За да остане природа в България" алармира, че депутатите Делян Добрев от ГЕРБ и Станислав Анастасов от "ДПС-Ново начало" отново предлагат поправки в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), които премахват възможността за обжалване на актове по екологичното законодателство на две инстанции за обекти с..

публикувано на 30.07.25 в 07:51
Фестивалът

Фестивалът "Манофим" в Йерусалим превърна покрива на бивша сграда в промишлената зона в 900-метрова квартална овощна градина

По света от години се правят опити сивите и безлични промишлени зони да се превърнат в привлекателни културни атракции. В Тел Авив, поне от двайсет години, съществуват „архитектурните лечебници“, които дават „жива вода“ на изоставени пристанища и гари, превръщайки ги в притегателен център за малки и големи. В Йерусалим ежегодно се провежда..

публикувано на 28.07.25 в 11:52