Учителка разгадава и пресъздава изчезнали шевици и бродерии

С математическа прецизност учителка от Велико Търново разгадава и пресъздава изчезнали шевици и бродерии. Магдалена Чамурджиева се научила да шие от дете, а днес е една от малцината българки, които владеят майсторството на ръкоделия, правени преди хилядолетия.

Учителка по информатика в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново се „запалила“ по възстановките на исторически събития преди години от съпруга си Милен, който е от основателите на клуб „Традиция“ и на сдружение „Търновци“. Казва, че пресъздава домашните текстилни занаяти на предците ни: 

„Това са занаяти, които не подлежат на търговия и се усвояват от всяка жена и се работят вкъщи, но не се продават на сергията до един момент, когато вече започват да стават обект на търговия, но това е след буржоазните и техническите революции в края на XIX век, когато жените спират да тъкат, купуват си готово платно, спират да предат, купуват си готови прежди“. 

За шевиците на българките от Средновековието Магдалена Чамурджиева разказва, че една от характерните им черти е, че са върху лен и коноп, дори върху коприна, а не върху памучна основа, заради много високата цена на тази суровина:  

„Малко по-груби са нещата, но много от бодовете са съществували още преди X век. Най-старата бродерия, която аз съм виждала, е от IV век и е коптска, но по принцип за най-старата намерена се води една бродерия, намерена при погребението на Тутанкамон, тя е от над 3000 години пр.н.е. На мен не ми прилича на бродерия, на мен ми прилича по-скоро на някакви апликации“. 

Жените преди столетия също са ползвали познатите ни днес бод зад игла, тропоска, бодовете за запълване, но има съществени разлики и бодове, които вече не се използват, разказва изследователката на бродериите: 

„Бод „Байо“, с който е избродиран гобленът от Байо – това е картина 80 см на 60 м, в която се описват нашествията през 1066 г. и превземането на Англия от нормандците. Характерна е с това, че се полагат конци, с прикрепчета се захващат за материята като покриват много хубаво площта без да има опакова страна, конците са само отгоре без да се губи от долната страна конец“. 

Част от бродериите на различните народи още от времената преди Христа са свастиките. Те са слънчев символ и не са натоварени с негативната енергия, която им преписваме от нацизма, обяснява Магдалена Чамурджиева. Усвоила е различни скандинавски техники за бродерии, които е разучавала от техническата документация на археологически разкопки. Над три десетилетия тя проучва, описва и изпробва различни техники на шевици и бродерии от всички краища на света: 

„Бях на четири-пет години, когато едната баба ме научи да плета на две куки. После другата баба ме научи да плета на една кука, после ме научиха да бродирам на кръстчета. Някъде като студентка се запалих да търся стари техники, защото ние не познаваме  много голяма част от тях като например плетенето на дантели със совалки. В Средновековието има различни начини за плетене на мрежи, много интересни. Лесни и интересни, но са се изгубили във времето. Смятам, че познавам почти всички техники за изработка на всякакви ръкоделия, но ми е отнело много време. Имам един скрит със захванати мотивчета, които някой ден ще стигнат до по-голяма реализация. Правя го за удоволствие, не го правя с комерсиална цел. Интересно ми е да го проучвам, да го описвам, да го пробвам“.  

В бродериите и ръкоделията има много математика и логика, казва Магдалена Чамурджиева. Работата е стъпка по стъпка, както са алгоритмите в математиката и програмирането, обяснява учителката по точните науки защо хобито ѝ да изследва и усвоява текстилните занаяти на предците ни е напълно съвместимо с нейната професия: 

„Много пъти ми се е налагало да обяснявам примерно нещо плетено по-особено, с дупчици, по-ажурно на човек, който има проблеми с логиката, и е много трудно. Той успява да научи, да имитира, но, ако попадне в малко по-странна ситуация, вече не може да имитира и не може да го измисли, логически да стигне до извода как да го направи. Така че можем да кажем, че математиците са най-добрите плетачи и майстори на бродерии, но стига да имат желание. Има общо и с инженерството, с физиката. Човек не може да овладее технологията на тъкане, ако не може да мисли логично, че едната нишка ще е отгоре, а другата ще е отдолу, за да не се разпаднат“.