Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как да се подобри достъпът на жертвите на трафик до правосъдие и обезщетение

Антоанета Василева: 22 на сто от жертвите на трафик в ЕС са деца

Снимка: fra.europa.eu

„България би могла да подобри достъпът на жертвите на трафик до правосъдие, като на първо място се приложи ефективно съществуващото в България законодателство, като има законодателство, според което активите и имуществото на извършителите може да бъде замразено и конфискувано“, каза в „Хоризонт до обед“ Петя Несторова, изпълнителен секретар на групата "Грета" към Съвета на Европа в Страсбург/група от експерти за борба с трафика на хора/ във връзка с Доклада на Съвета на Европа за трафика и мястото на България в него.
Българските власти трябва да осигурят възпиращи санкции за престъпления, свързани с трафика на хора, да подобрят достъпа до справедливост и обезщетение за жертвите на трафик - това са част от изводите от последния доклад за България, направен от групата "Грета".

„Освен това държавата трябва да се стреми обезщетението на жертвата да се даде от извършителя. Ако това не може да стане, обезщетението трябва да бъде гарантирано от държавата. Също така трябва да се въведе процедура, която да прави приоритет обезщетението на жертвата по време на наказателния процес, а не да бъдат препращани към граждански дела, които се точат с години“, посочи Несторова.

По думите и според статистиката за броя на жертви по наказателни дела, които се водят в България, това са около 400 жертви за 2019 година.

Миналата година много ясно забелязахме, че дигиталните технологии предоставиха на трафикантите възможността да извършват престъпления, като така се намалява и възможността да бъдат хванати. А когато става дума за деца, те го правят през фалшиви профили, не се налага да вербуват жертвите си на живо", коментира темата пред БНР Антоанета Василева, първият вицепрезидент на „Грета“ и програмен координатор на Центъра за безопасен интернет.

БГНЕС

„22 на сто от жертвите на трафик в ЕС са деца, вероятно е този процент и да е по-висок, защото той не отчита ситуацията в мрежата. Затова ние като център работим за превенция на рисковите, с които децата се сблъскват в интернет, като нашата обучителна програма се нарича „Кибер скаути“. Обучаваме през нея петокласници как да разпознават рисковете в интернет и как да предават знанията си към своите съученици.

Отделно обучаваме в партньорство с Националната комисия за борба с трафика на хора 15- до 17 годишни млади хора, защото те са едни от най-уязвимите към трудова и сексуална експлоатация“ , разказа още Василева.

По думите и обаче ключово в тези проблеми е, че социалните медии и платформи последните години оказват значително влияние за начинът, по който организираните престъпни групи организират трафика на хора.

Още по темата в звуковите файрове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20