Има тенденция за трайно заселване на жители в село Челопек

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Даниел Инков и Ива Антонова с Тихомир Тошев в предаването ''Чуй лятото''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Повече е възрастно населението, малко е прираста, но е близо до града, и много хора се заселват в нашето село. Почти нямаме запустели къщи, всичко е заселено", каза за БНР кметът на Чолопек Тихомир Тошев.

Той съобщи, че от 1750 година съществуват сведения за колиби и кошари, които са разположени в района. След Освобождението от турско робство част от хората се заселват край три извора в района. Населението е стигало до около 800 души, сега е намаляло до 500.

По думите му през последните 10-15 години има тенденция за трайно заселване на жители в селото.

"Много хора заради чистия въздух, природата и спокойствието обичат да се населяват. Хората, които купуват къщи в момента почти нямат роднинска връзка с Челопек“, допълни в предаването „Чуй лятото“ Тошев.

Според него трудният начин на живот в селото е допринесло хората да бъдат задружни.

"Селото е разположено в подножието на Балкана. Основният поминък, който е оформил и съществуването на селото е скотовъдство, овцевъдството. В началото хората са живеели в кошари, в които са отглеждали овце, тъй като при нас района  е пасбищен - има повече ливади, гори, отколкото обработваеми почви. Основният поминък е бил отглеждането на овце и събирането на храна за овцете - косенето на трева, ливади, отглеждането на овцете през зимния период"

Село Челопек е известно с това, че жителите са отглеждали много магарета:

"Понеже хората са се занимавали с овцевъдство в района, разхвърляно из Балкана, единственото животно, което е непретенциозно и което е могло да помогне в битието на хората е магарето", каза кметът.

В един момент броят на магаретата е достигал до 200-250.

"При нас те се пасяха на зареда, съвсем доскоро до преди 5-6 години съществуваше зареда, събират се всички на едно място. През деня ги пасе един човек, на другия ден друг, така се разпределят. Магаретата се гледаха в нашето село, не са изчезнали, но броят им е доста редуциран - говорим за 20-25 магарета съществуващи“.