Изборите в Русия легитимираха казионните партии

Тема на Ангел Григоров в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според окончателните резултати от изборите за Държавна Дума, които се състояха в края на миналата седмица, управляващата партия „Единна Русия“ спечели почти 50% и запази конституционното си мнозинство в долната камара на парламента. „Умното гласуване“ на Алексей Навални помогна на комунистите да се утвърдят като втора политическа сила, но в същото време предизвика разкол сред и без това немногобройните привърженици на демократичната опозиция. Лявата формация „Справедлива Русия - За правдата” подобри резултата си отпреди пет години и измести от третото място Либерално-демократическата партия на политическия ветеран Владимир Жириновски. За първи път от 2003 година в Думата се появи нова формация - партията „Новите хора” на бизнесмена Алексей Нечаев, за която усилено се говори, че е продукт на политическите инженери в президентската администрация.

Главната интрига преди изборите беше дали „Единна Русия“ ще успее да запази конституционното си мнозинство в Думата. През последните години социолозите отчитат спад на доверието към партията на властта на фона на увеличаването на пенсионната възраст, икономическата стагнация и намаляването на реални доходи на хората. Въпреки това, както се изрази президентът Владимир Путин, „Единна Русия“ запази лидерските си позиции.

„Мнозинството доказа на себе си, че си остава мнозинство, каквато всъщност беше целта на Кремъл. Да убеди хора, които се съмняват колко е силна властта, че тя все още е силна и има подкрепата на това мнозинство. Това е много важен психологически момент“, казва Андрей Колесников, ръководител на програмата „Руска вътрешна политика и политически институции“ на Московския център „Карнеги“.

Друг интересен момент, на който анализаторите обръщат внимание, е увеличаващата се подкрепа за Комунистическата партия. Преди 5 години за нея гласуваха малко над 13% от избирателите, а сега - близо 19 на сто.

Ето как Андрей Колесников си обяснява тази тенденция.

„Комунистите въплъщават образа на по-справедлива държава и общество. Това не е толкова носталгия по Съветския съюзи или по Сталин, за който вече никой не си спомня, а идеален, утопичен образ. Именно за този образ гласуваха хората. Комунистите получиха голяма фракция в парламента. Сега на техния лидер Генадий Зюганов ще му се наложи да ръководи по-голям колектив. Това е по-трудно, защото той носи отговорност пред Кремъл неговите депутати да не преминават определени червени линии“.

За първи път от 2003 г. в парламента влиза нова политическа формация и това е партията „Новите хора“ на бизнесмена Алексей Нечаев, която се позиционира като дясно-либерална. Според Андрей Колесников чрез създаването на партията президентската администрация иска да отговори на очакванията на определена част от обществото.

„Значи Кремъл е имал нужда от малко пространство за градската средна класа, която не е радикална. Която иска някакви промени и модернизация, но не симпатизира нито на Навални, нито на партия „Яблоко“. „Яблоко“ изглежда като старомодна партия, въпреки че в нея има ярки политици, включително млади кандидати. Условната партия на Навални, която се прояви в „умното гласуване“ все пак е прекалено радикална за хората, които не биха искали разрушаването на системата и изграждането ѝ от нулата“.

снимка: ЕПА/БГНЕС
Логиката на така нареченото „умно гласуване“ е следната. След като повечето кандидати на несистемната опозиция изобщо не са допуснати до изборите, трябва да се гласува за кандидатите с най-големи шансове за успех, стига те да не са от „Единна Русия“. Според президента на Центъра за политически технологии Борис Макаренко „умното гласуване“ е прекалено ограничен подход и не може да доведе до промяна на политическата система:

„Ясно е, че „умното гласуване“ може да реши една единствена задача - да предотврати победата на кандидата от партията на властта. За целта трябва да се гласува за втория по сила кандидат, независимо от това от коя партия е, какво представлява самият той, кого представлява и какво ще прави в случай на победа“.

Най-често става дума за кандидати от Комунистическата партия. В този смисъл „умното гласуване“ облагодетелства комунистите, които са не по-малко лоялни към Кремъл от кандидатите на „Единна Русия“ и допринася за разединението на демократичната опозиция. Сред противниците на „умното гласуване“ е и Андрей Колесников.

„Според мен изборът между чекисти и комунисти в резултат на умното гласуване е много лош. Ще повторя, че това е личното ми мнение, но ми се струва, че е налице поляризация на това, което някога наричахме демократично движение. Това е много лош резултат, за който цялата вина е на „умното гласуване“.

Съпредседателят на правозащитното движение „Голос“ Станислав Андрейчук смята, „умното гласуване“ е допринесло в някаква степен за успеха на Комунистическата партия:

„Умното гласуване“ не можа да окаже голям пряк ефект и пряко да се конвертира в гласове, но ми се струва, че в голяма част от обществото то формира определени настроения, които доведоха до по-добър резултат на Комунистическата партия, отколкото първоначално се предполагаше“.

Андрейчук е убеден, че в много райони изборните резултати са били манипулирани в полза на „Единна Русия“ и в ущърб на Комунистическата партия. Според него, ако изборите бяха честни, двете партии щяха да имат близки резултати в рамките на около 30%.

„Не трябва да се вярва на резултатите в голяма част от страната. Видяхме, че от едната страна е „Единна Русия“ с тези 30 и няколко процента, а от другата - блокът на комунистите и безпартийните от „умното гласуване“, който също получава подобен резултат. Малко по-нисък, но като цяло съпоставим“.

55% от участниците в социологическо проучване са споделили, че не вярват в честността на изборите, казва ръководителят на отдела за социокултурни изследвания на „Левада Център“ Алексей Левинсон.

„Тук обаче има едно голямо „но“. Това не означава, че хората не са съгласни с резултатите от изборите. Неведнъж сме получавали един след друг следните отговори: Очаквате ли честни избори? Не. След изборите питаме дали са били честни. Значителна част от респондентите отговаря, че не. Съгласни ли сте с резултатите от изборите? Да. Изборите не бяха честни, но признаваме резултатите“.

„Има още едно „но“. Резултатите са признати, но какво от това? Руснаците нямат доверие към избрания парламент. С изключение на един-два месеца около присъединяването на Крим, и Държавната Дума, и Съветът на федерацията винаги са се ползвали с много ниско доверие. Правителството впрочем също“.

Според Алексей Левинсон парламентарните избори в Русия са необходими не толкова на гражданите, колкото на властта.

„Може да се зададе въпросът кому са нужни тези избори. Тези избори са нужни на властта. На всички останали са нужни в много по-малка степен. Това добре ли е? Не, лошо е! Русия трябва да бъде демократична страна. Но тази форма на демокрация, която ни се предлага, ако това изобщо е форма на демокрация, не се ползва с уважението на гражданите... В Русия от властта не се изисква легитимност. Не се е изисквало преди, не се изисква и сега. От властта се изисква да бъде власт и нейната легитимност произтича от факта, че я има. Аз съм началник, защото съм началник, а не поради някаква друга причина. В това се състои тайната на руската власт в сегашния ѝ вид“.

Президентът на Центъра за политически технологии Борис Макаренко е на мнение, че парламентарните избори са своеобразен изпит за властта, който тя е издържала успешно.

„Най-важното за властта беше не толкова да спечели някакъв конкретен брой мандати в Думата, колкото да вземе някакъв междинен изпит по средата на електоралния цикъл. Да потвърди легитимността си и да направи така, че обществото да възприеме изборите като достатъчно нормални и свободни. Властта взе този изпит и го направи достатъчно успешно“.