Корабът край Камен бряг оголи всички недъзи на морското ни спасяване

„Не е възможно 24 часа преди „да духне“ времето да се изпраща плаващ кран и влекач на място. Беше обречена на неуспех. Всичко беше прах в очите на обществото. Това трябваше да започне седмица по-рано“, заяви той в предаването „Преди всички“.

Никой не ни е потърсил, декларира още Милев. Той смята, че разполагайки с 53 кораба, са могли да участват в претоварването и да помогнат с каквото могат.

„Никаква организация. 20 години, 30 години никаква спасителна дейност няма в България. Няма център за спасяване. Нямаме техника – няма кораби, няма хеликоптери“, подчертава Емил Милев и определя ситуацията като безхаберие.

• Експерт: Пътят на корабите е трасиран много близо до брега в някои части на Черноморието ни

„Морето е стихия – повдига носа, блъска го два пъти в скалите и корабът е разбит. Моето мнение е – в момента трябва да има влекач, огромен влекач, каквито има в Румъния и в Турция. Корабът да бъде на буксир, постоянно под напрежение. В момента, в който морето го повдигне кораба и бъде „отлепен“ от камъка, да бъде издърпан. Нищо друго не може да се направи.“

В България няма такава фирма, с такава техника, каза преди отстраняването си кап. Живко Петров, който оглавяваше „Морска администрация“. По думите му е била потърсена от Румъния помощ за разтоварване на кораба, но всички баржи били заети.

„Няма възможност държавата да поддържа абсолютно всичко за такъв тип аварии“, отчита Петров.

Тази и други конвенции, по които България е страна, не съдържат достатъчно уредба именно в областта на засядането на кораби.

Този казус доказва, че у нас липсва обща държавна морска стратегия и целенасочена държавна политика, смята доц. Маринова. По думите й въпросите се решават казус по казус.

Диана Маринова каза още, че сме заплашени от санкции, ако си получи замърсяване в района на резерват Яйлата от товара на заседналия кораб. 

Двете гледни точки чуйте в звуковите файлове.