Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Полската банка за развитие би имала интерес към инвестиция в ядрена централа в България

Снимка: https://pixabay.com/

Полската банка за развитие (BGK) би имала интерес към инвестиция вядрена централа в България, заяви в новия епизод на „На всяка цена“ е заместник-председателят на Управителния съвет Павел Нерада. Базираната във Варшава банка е една от първите, които вече са осигурили капитал за създадения в Люксембург капиталов инвестиционен фонд по инициативата „Три морета“, който разполага с капитал за инвестиции за около един милиард евро. Септември миналата година Министерският съвет прие решение, с което определя българската вноска във фонда да бъде 20 милиона евро и да бъде направена през Българската банка за развитие. 

Полският банкер обясни, че проект от най-замърсяващите индустрии като въглищните централи не може да бъде подкрепен, но природният газ и ядрената енергия се считат за преходни, така че добър проект с този вид енергоносители би бил разгледан, коментира Нерада. 

Енергетика, транспорт, дигитализация 

„Това е класически капиталов инвестиционен фонд. Той купува акции. Начинанието е напълно с комерсиална цел, което означава, че всички проекти, в които фондът инвестира, трябва да носят печалба на акционерите. Тези проекти трябва да са свързани със стратегическите приоритети на инициативата „Три морета“ – тоест: енергетика, логистика и транспорт и дигитализация. Важен елемент от тази стратегия е, че проектите, които ще бъдат финансирани чрез акционерен капитал, трябва да са благоприятни за повече от една държава или потенциално са необходими минимум две държави, които ще спечелят от финансирания проект“, обясни Нерада. 

По думите му вече са направени инвестиции в три проекта, единият от които е за соларни паркове, включително и в село Караджалово, Пловдивско. 

Фондът е оценил над 200 проекта в региона, а до края на годината се очакват инвестиции в още два. 

Павел Нерада

Фондът – политически независим 

„Първото тримесечие или най-късно до средата на следващата година фондът ще бъде представен и на пазара, за да набере финансиране между три и пет милиарда евро от инвеститорите. Един от класическите въпроси, които получаваме, е свързан с политическото влияние. Инвеститорите се питат как могат да инвестират парите си някъде, където може да се вземе политически мотивирано решение. Истината е, че фондът е структуриран по начин, по който това няма как да се случи. Това е оформено в стратегията на фонда, където ясно е разписано какви са правата на мениджърите и какъв е гласът на инвеститорите. Също така имаменива на надзорна оценка, така че практически никой не може да промени оценката с мотиви, различни от пазарните“, обясни Нерада.

Банкови облигации в отговор на пандемията

„Това е наш дълг, но от гледна точка на баланса на банката е гарантиран от държавата. Това означава, че ако не го обслужваме, може да стане проблем и за бюджета, който да извърши плащанията“, обясни полският банкер. 

Целия разговор с Павел Нерада, заместник -председател на Управителния съвет на Полската банка за развитие, може да чуете в звуковия файл. 


Всички епизоди на подкаста "На всяка цена" можете да слушате:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04