Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Докъде стига приложението на изкуствения интелект в армията

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Приложението на изкуствения интелект в армията у нас и по света

Колко сериозно е приложението на изкуствения интелект в армията. Какво се случва и къде е България във въвеждането на изкуствения интелект в отбранителните системи.

Дронове, автоматични системи за стрелба, предаване на данни в реално време за бойните действия. Това са част от съвременните технологии, които генерират огромно количество данни. И затова дори и фирмите, които предлагат на пазара военно оборудване, вече казват – неизбежно е изкуственият интелект също да влезе в сферата на нападателната отбрана. 

Малко известният у нас американски сериал от края на 80-те години „Капитан Пауър и войниците на бъдещето“ разказва за последиците от умните оръжия. Но само споменаването на поредицата „Терминатор“ може да ви подскаже етичните въпроси, пред които са поставени и военните, и разработчиците на военни системи с изкуствен интелект. А и политиците. 

Как действат „нападателните автономни оръжия"

Още през 2015-та година, изследователи по роботика и изкуствен интелект, както и Илон Мъск, Стивън Хокинг и Ноам Чомски призоваха за забрана на „нападателни автономни оръжия“. Стюърт Ръсел също е подписал петицията. Той е професор по компютърни науки, директор на Центъра за интелигентни системи и съавтор на стандартния учебник „Изкуствен интелект: съвременен подход“. И от доста време предупреждава за опасната симбиоза между изкуствения интелект и оръжията.


Изкуственият интелект е изследване на това как да накараме машините да се държат интелигентно, което означава да действаме по начин, който ще постигне целите, които са им дадени. 

Роботът убиец е нещо, което открива, избира и атакува човешки цели. Все още сме доста далеч от „Терминатора“. Но не сме далеч от нещо като дрон с размер на пчела. Представете си ги на рояци от тях, въоръжени с експлозиви, насочени към целите си. 

Основният проблем е, че създавате клас оръжия за масово унищожение, които могат да убият милиони хора, точно като ядрено оръжие. Но всъщност е много по-лесно за изграждане, много по-евтино, много по- мащабно, тъй като можете да използвате 1 или 10 или 100 или 1000 или 10 000. 

Докато с ядрено оръжие, това е всичко или нищо. Това не унищожава града и страната, които атакувате. Просто убива всички хора, които искате да убиете, всички мъже между 12 и 60 или всички мъже, носещи качулка - казва Стюърт Ръсел пред Ню Йорк таймс през 2019-та.

ИИ вече се използва

Но много от критиците на новите системи се опасяват, че за ограничения на международно ниво е вече късно. Доклад на ООН посочва, че през 2020-та за първи път военен дрон е атакувал автономно хора. 

Бил е използван от силите на либийското правителство срещу бунтовниците, водени от Халифа Хафтар. Апаратът е можел да си патрулира във въздуха, без команди. И да си избира цели, спрямо машинното обучение.

 В документ на ЕК от 2020-та виждаме, че основните играчи нямат планове да спрат създаването на автономни системи за отбрана. Съединените щати имат проекти за наблюдение чрез отряди от автономни дронове.

Пентагонът е модернизирал инфраструктурата си за изчисления в облак. Китай има програма, чиято цел е да развие гражданския и военния потенциал на ИИ. Русия показа преди 6 години танк-робот „Армата“, с автономните системи. 20 от тях ще бъдат на въоръжение до края на годината. А Русия иска до 2030-та роботизацията на 33% от своето оборудване и оръжейни системи. 

Хоакин Катала работи в специален отдел на Министерството на отбраната на Испания. Той се занимава с издирването, изучаването и прилагането на технологии, свързани с изкуствения интелект. На онлайн среща, организирана от Софийския форум за сигурност наскоро, Хоакин Катала сподели опита на испанските военни. 

Е, поне доколкото данните не са класифицирани, за възможностите, които търсят  при използването на изкуствения интелект.
 

Първият проект е свързан с възможността за разпознаване на снимки. Имаме разбира се и други проекти с изкуствен интелект в различни други сфери като киберзащита, предсказване на амортизацията на системите, разпознаване на гласа. 

Но проектът с изображенията е интересен. Защото е базиран на общодостъпни данни."Ние използваме общодостъпни сателитни изображения, за да тренираме изкуствения интелект. Данните, от който да са в полза на нашето военно разузнаване. Този проект продължава от близо две години. Имаме значителен бюджет. Но към момента можем да покажем начин за засичане на кораби в протока „Гибралтар“. 

"Другият проект, върху който работим, е базиран на съществуването на многото сензори от военните превозни средства. Тези данни могат да се споделят в реално време „в един домейн“. Затова ние учим и този изкуствен интелект автоматично да разпознава превозни средства, инфраструктура, хора. Да прави анализ по начина, по който един човек-анализатор би го направил. 

С помощта на университет, успяхме да създадем и приложение. И затова са важни тези проекти. По този начин нашите военни биха успели да видят колко ценна е придобитата от тях информация. С изкуствения интелект бихме имали много мощно средство, което би намалило до 90 процента времето, нужно за анализ, направен по стандартния начин. 

Испания има военен сателит, за който, поради съображения за секретност, не мога да говоря. Но ето, затова използваме и тези технологии за да може да подобрим военните си способности. 

Хоакин Катала казва, че в момента военните проектите, базирани на изкуствен интелект са във фаза проучване.


Новите технологии в българската армия

В България Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов е първият български военен, който говори за връзката между използването на системите на армията и прилагането на ИИ. Адмирал Ефтимов не крие впечатленията като свидетел на демонстрация на дронове с „известна степен на автономност“ при съпровождането на изтребител. Затова в думите му има надежда, че новите проекти за модернизация на българската армия ще донесат и новите технологии. И ние ще ги ползваме не само като плащаме за тях, а и като ги разработваме.  

Докъде ще стигне модернизацията на армията ни и колко скоро ще има автономни системи в нея - това са повече въпроси, отколкото отговори за сега. Факт е че различните държави са на различни етапи от развитието на технологиите. А и не всички са склонни да ги споделят с останалите. Защото им осигуряват тактическо предимство на бойното поле.

Дебатът продължава

Дебатът за ограничаването на автономните системи за сега изглежда така. Несъгласните с ограниченията казват, че не може да се приемат правила за нещо, което не съществува. 

От другата страна са ООН и ЕС .Но само с призиви за забрана на смъртоносни автономни роботи по време на война. И недостатъчно добре разписани документи за повече ограничения. 

Третият участник е международната инициатива за спиране на роботите убийци, която има подкрепата на 21 нобелови лауреати, 4500 изследователи на ИИ, над 100 НПО и над 30 държави. 

Всички те търсят отговор на онзи въпрос, който наскоро и 98 годишният бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър зададе в статия за Wall Street Journal: „Ако в разгара на война, в неясна бойна среда, ИИ препоръчва предприемане на действия, които могат да причинят щети и дори жертви сред цивилни, трябва ли командирът да обърне внимание?“. Отговорът му може би е само на години разстояние

Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наводнение в историческа солна мина нанесе удар по туризма в румънско село

За сериозен удар по туризма разказват жителите на румънското село Прайд, след като в края на миналия месец историческата солна мина в района беше наводнена. Съобщава се за отлив на посетители и много отменени резервации в множеството къщи за гости. Нищо не е същото в трансилванското село Прайд, след като освен около 130-те миньори, които са..

публикувано на 06.06.25 в 20:11
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Приемането на еврото ще бъде много полезно за България

Антонина Дуриданова   напуска България преди повече от 50 години . Минава през тежки изпитания, за да изгради блестяща кариера в Съединените щати, след това се връща в родината, за да помогне в изграждането на нова данъчна система след края на комунизма. От емигрант до експерт: Историята на Антонина Дуриданова " Голямо вълнение..

публикувано на 06.06.25 в 11:22
Арман Бабикян

Арман Бабикян: Поне 5 политически сили доведоха до влизането ни в еврозоната

"Имаше смислени хора в поне пет политически сили , които доведоха до успеха с влизането на България в парична употреба с евро , но трябва да тръгнем твърде отдалеч". Това каза пред БНР Арман Бабикян , пиар експерт и част от гражданското движение "Ние идваме": "Сред тях беше и Градската десница , беше и НДСВ, на моменти и БСП , разбира се и..

публикувано на 06.06.25 в 09:44
Мартин Атанасов

Сайтът "Черна писта" продължава да работи въпреки хакерските атаки

Шестцифрена сума за награда обяви собственикът на компанията , която доставя сървърите на сайта "Черна писта" . От пускането му преди седмица сайтът за опасните пътни отсечки в страната стана обект на многобройни атаки, блокиращи работата му. Димитър Димитров , собственик на хостинг компанията, предлага 100 000 лева за достоверна информация..

публикувано на 06.06.25 в 08:27

Нови обществени поръчки за сметосъбиране в София

Столичната община обявява обществена поръчка за извозването и почистването от боклук в седем зони в София на стойност над половин милиард лева .  СО сезира Административния съд и Сметната палата за забавените обществени поръчки за сметопочистването Целта е София да бъде по-чиста, да има по-висок контрол, по-високи санкции и инструменти,..

публикувано на 05.06.25 в 14:35
Георги Харизанов

Георги Харизанов: Бих се зарадвал на следващо правителство, в което няма социалисти

"Ако за еврозоната и за инфлационните критерии ПП-ДБ бяха провели същата битка , каквато беше за дерогацията на "Лукойл", отдавна щяхме да сме влезли , но хората си имаха други приоритети". Това коментира пред БНР  Георги Харизанов , политически анализатор: "Положителните конвергентни доклади за България донесоха добри новини за всички..

публикувано на 05.06.25 в 13:22

"Месиш ли?" - кампания, насърчаваща демократичната ангажираност сред младите хора

Студенти  от специалностите "Политически науки" и "Връзки с обществеността"  в  Нов български университет ще представят пред международно жури резултатите от инициативата "МЕД – Месенето е демокрация".  За период от 4 месеца те трябваше да създадат и изпълнят собствена инициатива, която ще засили гражданската активност сред младежките..

публикувано на 05.06.25 в 12:02