ЕК прогнозира 3,8% ръст на БВП на България за годината и 4,1% през 2022 г.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ниският процент на ваксинирани и високите цени на енергията са предизвикателство за възстановяването на България в краткосрочен план - това се казва в есенната икономическа прогноза на ЕК за страната ни, която беше оповестена днес.

Новото въвеждане на зеления сертификат за Covid-19 може да се окаже недостатъчно, за да ограничи разпространяването на заразата и нормализирането на ситуацията може да отнеме повече от необходимото, се казва в документа.

В добавка, влиянието на по-високите цени на енергията върху инфлацията и консумацията може да се окаже по-сериозно от очакваното.

В прогнозата се казва още, че скорошното повишаване на енергийните цени и на цените на храните са на път да подкопаят покупателната способност на домакинствата с ниски доходи.

Очаква се ръстът на БВП да достигне до 3,8 на сто през тази година, като това представлява доста занижена прогноза спрямо тази в летния доклад на ЕС, според която БВП през 2021 г. трябваше да нарасне с 4,6%. За 2022 г. Комисията очаква растеж на БВП от 4,1% и стабилизация на икономическия растеж от 3,5% през 2023 г.

Инфлацията тази година ще се повиши до 2,4 на сто, догодина ще достигне 2,9 на сто и ще започне да спада през 2023-та година до 1,8 на сто.

Нивото на безработица през тази година ще достигне, като ЕК очаква то да се понижи през 2020 г. до 4,6% и през 2023 г. до 4,4%.

Прогнозираният бюджетен дефицит за 2021 г. е 3,6% от БВП, намалявайки от дефицит в размер на 4% от БВП през миналата година. За 2022г. очакванията са дефицитът да се свие до 2,8% от БВП, а през 2023 г. - до 2,1% от БВП.

В същото време Комисията очаква държавният дълг да нарасне през тази година до 26,7% от БВП (спрямо 24,7% през 2020 г.), след което да стабилизира на това ниво през 2022 г. и слабо да нарасне до 26,8% от БВП през 2023 г.

Макроикономически прогнози на ЕК за България