Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стефан Попов: Пандемията изигра ролята на хиперинфлацията от 1996-а - пробуди хората за промяна

Откритите преговори са вид продължаваща идентификация пред публика на новите политически сили

Стефан Попов
Снимка: БГНЕС

В новата ни история не сме имали година с толкова много избори, в която президентът така драстично да се намеси в политическия живот на страната, каза в интервю за БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет. Според него не е имало президент, „който да се опълчи на едно правителство“, нито пък служебни правителства, които посмяват да извършат инвентаризация в най-ключови точки на краденето на държавата“.

Относно кухнята на политическите преговори и показването ѝ преди сформиране на бъдещото правителство Попов коментира:

Смятах, че някакво мъпет шоу ще бъде. Оказа се, че не е така и резултатите до този момент са много обнадеждаващи. Тези преговори не са аналогични на преговорите на Кръглата маса. Тук става нещо друго. Тези преговори, открити, 18 по 6 часа за една седмица – огромно нещо, са вид продължаваща идентификация пред публика на новите политически сили.“

Хората се умориха не само от избори, колкото от тази изтерзаваща пандемия, отбеляза още анализаторът в предаването „Преди всички“. По думите му ужасът и несигурността, дошли с пандемията, са пробудили хората за промяна, по подобие на хиперинфлацията 1996 г.

Пандемията изигра тази роля, на хиперинфлацията – тя просто докара хората до един предел, в който те казаха – стига! Но това „Стига!“ е негативно, то е революция, тиха. Оттук нататък трябва да се формира някакъв нов ред и първата крачка към този нов ред е правителство, което от една страна да си върши работата, от друга страна – да не допусне повторение на ГЕРБ.“

Попов вижда като основен приоритет пред новите управляващи декриминализацията на държавата.

„Това, че има квоти, не звучи добре на българската публика. Подозрително е, че си делят някакви сектори, но какво да направят? Те трябва да получат някакви министерства и съответно отговорности. Това е естествената логика, така става по целия свят. Как ще го обяснят публично, е друг въпрос“, посочи Стефан Попов по темата за управленската формула.

Попов е на мнение, че избирателят няма да накаже БСП за участието на партията в правителството, защото в случая влизането в управлението не е „скачане върху нещо луксозно, а по-скоро отговорност, която може и да ги съсипе утре“.

Попов вижда „Възраждане“ като „някакъв разбойник, който се опитва да хвърля гранати напред-назад“.

ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат не изолирани, а игнорирани на практика, изтъкна той. 

2021 г. е сред най-интензивните политически години в новата история на България, посочи проф. Попов и припомни за преломната 1997 г., като очерта още две дати, които ще се изучават в учебниците: 

„2001 година, когато монарх става премиер и започва дълбинно да подкопава институционалния ред на България. 2009 година тази работа се извежда вече на равнището на институциите и това разлагане на институции, започнало 9 години преди това, става част от самата институционална система – онова, което наричат по света пленена държава, аз го наричам криминализирана държава. В момента, 12 години по-късно, имаме надежда за един прелом, в който тези 12 години да бъдат преодолени.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35