Covid сложи точка на интервенциите в Близкия изток, регионалните сили поемат съдбините на региона

Ще използва ли Абу Даби увеличаната си "стратегическа автономия" за нова намеса в Либия, например?

"Ако водихме този разговор преди години, бих отговорила „може би“," казва Субрир. "Но не мисля, че това е на дневен ред днес. Емирствата понесоха доста силен удар върху репутацията си заради интервенциите си в Йемен и Либия. Сближението с Турция говори за много неща. Преговаря се за потенциално сътрудничество, може би дори за направата на бойни дронове - същите дронове, които Турция предоставяше на противниците на онези групи в Либия, които бяха поддържани от ОАЕ. Това наистина говори много за промяната, настъпила в регионалната динамика."

Какво да кажем за отношенията на Емирствата с големия съсед оттатък Залива. Те са в криза поне от 5 години, но в началото на тази седмица съветникът по националната сигурност на Емирствата - шейх Тахнун бин Зайед ал Нахян посети Техеран. Заговори се и за възможна ответна визита на президента Раиси. Могат ли тези срещи да доведат до трайно помирение?

"Виждаме вече, че компания от Дубай договаря проект за възобновяема енергия в една от иранските провинции. Може би тази „комерсиална дипломация“ е новият подход на Емирствата. Няма да се изненадам ако видя още такива проекти и договорености," казва Дейвид Робъртс.

"Предполагам, че в основата си такива дипломатически инициативи целят намаляване на градуса на напрежението в Персийския залив. Спомнете си как преди две години ключовите петролни съоръжения в Абкайк и Хураис в Саудитска Арабия бяха успешно атакувани с дронове и крилати ракети. Ракетите преминаха през противоракетната отбрана и поразиха целите си със съвършена прецизност."

"Именно септември 2019-та бе преломен момент в историята на Залива. Тогава монархиите там осъзнаха, че да имаш политически съюз със Съединените щати, да разчиташ на възпиращата сила на американците и дори на американските технологии - че всичко това не е достатъчно. Никое от тези неща не спря атаката."

"През този ден монархиите в Залива, и особено Обединените арабски емирства, разбраха, че трябва да възприемат далеч по-примирителен подход към Ислямската република - да успокоят водите. Какво да Ви кажа? Не Вас тази перспектива не Ви ли изглежда по-добра за региона," пита Дейвид Робъртс.

Визитата в Техеран на високопоставения представител на Обединените арабски емирства показва отдръпването на Съединените щати от региона и открехва вратата към регионално сътрудничество срещу нов общ противник на иранците и арабите, сочи Ема Субрир.

"Все по-ясно се очертава тенденцията регионални, а не външни, актьори, да бъдат водещите сили в политиката по сигурността във и около Персийския залив."

"Днес всички страни полагат усилия най-вече за неутрализиране на неблагоприятните последици от пандемията и желанието за интервенции е по-малко. Затова моментът е благоприятен за регионалните сили да поемат в свои ръце опазването на сигурността в своите региони."

"Интересно е да се наблюдава как проблемите, застрашаващи човечеството, заемат все по-централно място при преговорите в региона. Когато страните от Залива обсъждат въпроси за сигурността, вече не става дума само за политически и военни въпроси, но и за възобновяема енергия, за сигурността на водоизточниците и пр."

"Не забравяйте, че регионът около Персийския залив е един от тези, които много скоро ще бъдат засегнати екстремно от климатичните промени и очаквания недостиг на храни и водоизточници. Съсредоточаването върху тези общи предизвикателства и търсенето на мостове за общо противодействие със сигурност са добра вест за регионалната стабилност," смята Ема Субрир.