Сектор отбрана през изминалата година

Мисиите в Афганистан остават в миналото

Мисията на българските военни в Афганистан остана в историята. След близо 20 години и близо 11 000 военни, последният български контингент се завърна от там. Така 2021-ва година сложи точка на една от най- дългите и последната от многочислените мисии на българската армия. След завръщането си полковник Павлин Велков, командирът на последния контингент заяви: 

„Твърдо си струваше. Опитът, който придоби българската армия за толкова много години, с толкова много военнослужещи, които са работили в коалиционен формат, извън територията на страната, е безценен и си заслужаваше нашето участие. Още повече, че завършваме без жертви от тази мисия“.

Този придобит опит обаче ще си остане за сега само в България. След Афганистан, страната ни няма друг голям контингент, въпреки наличието на мисии. Военните – бивши или станали политици обясниха, че това не би повлияло на интереса на младото поколение към армията, която продължи да търси хора с постоянно обявяване на конкурси.  

„Армията предлага много добри условия и в момента. Но всичко това е на фона на огромната, сериозна, страшна демографска криза. Няма кадри. Армията не е изключение“,

В три последователни години имаше вдигане на заплатите с по 10 процента, но за догодина това не е записано.

Смъртните случаи в армията

На този фон – серия смъртни случаи белязаха ситуацията в армията. Военен от мисията ни Бocнa и Хeрцeгoвинa беше открит мъртъв. Мъртъв беше намерен и служител на „Военна полиция“, разследвал нахлуване на американски военни в частен имот до село Чешнегирово по време на учение. Даниел Митов от ГЕРБ тогава заговори за прикриване на убийство: 

„Опитът да се прикрие убийство е начинът, по който функционира цялата администрация в момента, управлявана от президента Радев. Целта е да му се осигурява непрекъснат комфорт, ресурс и логистична подкрепа, за да спечели втори мандат“. 

Но тези призиви идваха в обстановка на активно предизборно говорене.

Другият инцидент с военен отвори многото въпроси за нуждата от нова техника, повече пари и тренираност на военните. За първи път в мирно време, бойната ни авиация беше приземена. Принудително заради инцидент по време на учение. В началото на юни самолет МиГ-29 се разби в Черно море, а  47 годишния пилот Валентин Терзиев загина.  

„Надеждите за намирането на нашия пилот, майор Терзиев, не са големи“, обобщи тогава служебният премиер Стефан Янев. Дни по – късно служебният военен министър Георги Панайотов обяви, че за съжаление майор Терзиев не е оцелял след инцидента.  

Почти 20-тина дни военните издирваха черната кутия. Близо три месеца след това тя беше разчетена. В Русия. В междинен доклад, публикуван, за да успокои общественото мнение, беше отчетено, че инцидентът е възникнал след „пространствена дезориентация" на пилота. Отбелязана беше и ролята на управлението и ръководството на стрелбите. Които са оценили „неправилно риска при маневрата“, като са продължили „насочването на пилота, въпреки високата скорост на мишената“.

Жената до Валентин Терзиев – Димитрина Попова - обаче каза, че признак на „пространствена дезориентация" е липсата на вина, на оставки, и на рапорти за напускане.  

„Валентин Терзиев е на 47 години, пенсиониран пилот. Всеки един момент може да напусне системата. Пращайки го да се „обучи“ на такова летателно упражнение, с какво той допринася за развитието на ВВС в България?, попита тя пред медиите.

Дълго време служебният министър Георги Панайотов успокояваше Димитрина Попова, че не става дума за пилотска грешка. Но за да се посочат виновни, трябвало да има и служебна проверка. Тя нямало да започне докато документите са в прокуратурата. Прокуратурата дала сигнали, че е добре да се изчака.  

За тази служебна проверка давност няма. Тя ще бъде извършена“, каза Георги Панайотов на Димитрина Попова.

„Документите няма да върнат твоя баща. Но това е нашата професия. И докато има мъжки момчета като баща ти, които да влизат в самолета, въпреки, че знаят, че летят малко, че дежурят много, тая държава ще я има.“

„Ниe cмe нa бoйния cи пocт 24 чaca в дeнoнoщиeтo. Дoри и хoрaтa дa нe гo виждaт. Пoкaзвaмe, чe бългaрcкитe Вoeннo-въздушни cили нe ca зaгубили cвoитe cпocoбнocти. И се надявам да ги съхраним в бъдеще“ казваше приживе и Валентин Терзиев, който, по ирония на съдбата, пилотираше водещия изтребител МиГ-29 по време на празника на армията.

Покрай инцидента ВВС казаха, че за последните 30 години са загинали 10 пилота. От 1950-та до 90-та година бройката е близо 220.

Проектите за модернизация на армията

Заради политическата ситуация, по проектите за модернизация тази година нямаше особено движение. Новината, че български пилот вече е извършил самостоятелен полет на Ф-16 при обучението си в САЩ не зареждаше с оптимизъм служебния министър на отбраната Георги Панайотов. 

„Ще се наложи да продължим да разчитаме на една съществена част от наличните оръжейни системи, произведени в Съветския съюз“, обясняваше той на депутатите.

2023-та година е все още далеч за първите два от осемте самолета Ф-16. Догодина очакваме само отговор на искането за нови 8. Догодина ще бъде заложен килът на единия от двата нови кораба на ВМС. Водят се преговори и за две нови подводници.

Докладът на служебния кабинет за оценката на способностите на армията отчете, че сериозно изостава изграждането на пПриоритетната за НАТО тежка механизирана бригада.

В управленската програма на сектора беше записано бюджетът за отбрана да е 2 процента от БВП, страната да запази евроатлантическата си ориентация, да бъдат завършени проектите за модернизация. Беше договорено за нея специално да има специален фонд за финансирането й.

А сред новите моменти беше армията да стане по –зелена с проекти за енергийна ефективност и обещанията за евентуално нов Закон за въоръжените сили и за военния резерв, изграждане на национална гвардия и възстановяване на Гражданската защита. Всички тези процеси се случиха на фона на призивите за засилване на сигурността по източните граници на НАТО, за засилване на военноморското сътрудничество в Черно море.

Още по темата в звуковия файл.