Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експерти: Обществото плаща висока цена за непроследените бременности

Снимка: БГНЕС

7 500 жени годишно у нас раждат без бременността им да бъде проследена от лекар.

„Тези 7 500 деца, които се раждат от непроследени бременности, са средно за последните 10 години. Те са горе-долу константни като брой, но като дял от всички раждания непрекъснато се увеличават, понеже спадат останалите деца.“ Това заяви пред БНР Венелин Стойчев, доктор по социология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Данните показват, че едно от всеки десет деца, които се раждат, е от непроследена бременност, а това крие рискове за майката, екипа, който води раждането и самото дете, допълни Стойчев.

Венелин Стойчев

От така родените деца поне една трета са се разболели заради усложнения от инфекция на майката по време на бременността, която не е била лекувана, посочи Венелин Стойчев. Според него разходите за овладяване на подобна инфекция са несравнимо по-малки от тези за лекуване на дете, родено от непроследена бременност.

„Като общество ние инвестираме след това в преодоляването на последиците от някакви малки неща, вместо да не ги допускаме.“

От 2009 година се опитваме да говорим по тази тема, подчерта той.

„Едно недоносено дете или дете от непроследена бременност, освен че ни струва скъпо, е жертва на крайна несправедливост, която е обществена“, коментира в предаването „Преди всички“ Александър Миланов, социален работник и специалист по детски права.

Александър Миланов  Снимка: БНР

„Това, че неговите родители не могат под една или друга форма да си платят здравните осигуровки, не означава, че детето трябва да плати цената. Като теглим чертата, то плаща цената.“

Миланов уточни, че хората без здравни осигуровки не са непременно от ромския етнос.

„60:40 е процентното разпределение. 40% от жените, които раждат от непроследена бременност, се самоопределят като българки.“

„От тези около 105-110 000 жени в България във фертилна възраст, които не са здравно осигурени, около 40 хиляди са от български произход. Трябва ясно да кажем, че това не е само ромски проблем“, допълни Венелин Стойчев.

„7 хиляди са тези майки. С парите, които ние инвестираме само за няколко деца, за да ги излекуваме от тези последици, които причинява непроследената бременност, може да платим за всички 7 хиляди майки“, подчерта Александър Миланов. По думите му тези жени имат право на един преглед и един пакет изследвания преди самото раждане, но не търсят тази помощ, защото добре разбират, че няма да я получат.

Наредба 26 урежда медицинската грижа преди раждането на жени, които не са здравно осигурени. Според Стойчев няма как по тази наредба да говорим за проследяване от един-единствен преглед. Той отбеляза още, че на национално ниво дори при здравноосигурените родилки не се осъществява заложения по програмата за майчино здраве обем от 12 прегледа, като средно се правят по 4-4,5 прегледа и не се покриват  стандартите за проследимост.

С кампанията „Всяко бебе е безценно“ ще бъде направен опит да се увеличи обхватът на Наредба 26.

По най-консервативните оценки, ако се заложат по 4 прегледа, което е стандарт за Африка, а не за развитите общества, това би струвало 605 000 лева, поясни Венелин Стойчев.

В момента у нас се харчат около 65 милиона лева за болнична помощ след раждането на деца от непроследени бременности. 

Александър Миланов определи като „най-тъжния обществен парадокс“, че трябва да се доказва, че всички деца трябва да се раждат от проследена бременност, а Венелин Стойчев изтъкна, че аргументите са „железни“ и всички налични данни, за да се предприеме промяна, са отворени и общодостъпни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20