Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експерти: Обществото плаща висока цена за непроследените бременности

Снимка: БГНЕС

7 500 жени годишно у нас раждат без бременността им да бъде проследена от лекар.

„Тези 7 500 деца, които се раждат от непроследени бременности, са средно за последните 10 години. Те са горе-долу константни като брой, но като дял от всички раждания непрекъснато се увеличават, понеже спадат останалите деца.“ Това заяви пред БНР Венелин Стойчев, доктор по социология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Данните показват, че едно от всеки десет деца, които се раждат, е от непроследена бременност, а това крие рискове за майката, екипа, който води раждането и самото дете, допълни Стойчев.

Венелин Стойчев

От така родените деца поне една трета са се разболели заради усложнения от инфекция на майката по време на бременността, която не е била лекувана, посочи Венелин Стойчев. Според него разходите за овладяване на подобна инфекция са несравнимо по-малки от тези за лекуване на дете, родено от непроследена бременност.

„Като общество ние инвестираме след това в преодоляването на последиците от някакви малки неща, вместо да не ги допускаме.“

От 2009 година се опитваме да говорим по тази тема, подчерта той.

„Едно недоносено дете или дете от непроследена бременност, освен че ни струва скъпо, е жертва на крайна несправедливост, която е обществена“, коментира в предаването „Преди всички“ Александър Миланов, социален работник и специалист по детски права.

Александър Миланов  Снимка: БНР

„Това, че неговите родители не могат под една или друга форма да си платят здравните осигуровки, не означава, че детето трябва да плати цената. Като теглим чертата, то плаща цената.“

Миланов уточни, че хората без здравни осигуровки не са непременно от ромския етнос.

„60:40 е процентното разпределение. 40% от жените, които раждат от непроследена бременност, се самоопределят като българки.“

„От тези около 105-110 000 жени в България във фертилна възраст, които не са здравно осигурени, около 40 хиляди са от български произход. Трябва ясно да кажем, че това не е само ромски проблем“, допълни Венелин Стойчев.

„7 хиляди са тези майки. С парите, които ние инвестираме само за няколко деца, за да ги излекуваме от тези последици, които причинява непроследената бременност, може да платим за всички 7 хиляди майки“, подчерта Александър Миланов. По думите му тези жени имат право на един преглед и един пакет изследвания преди самото раждане, но не търсят тази помощ, защото добре разбират, че няма да я получат.

Наредба 26 урежда медицинската грижа преди раждането на жени, които не са здравно осигурени. Според Стойчев няма как по тази наредба да говорим за проследяване от един-единствен преглед. Той отбеляза още, че на национално ниво дори при здравноосигурените родилки не се осъществява заложения по програмата за майчино здраве обем от 12 прегледа, като средно се правят по 4-4,5 прегледа и не се покриват  стандартите за проследимост.

С кампанията „Всяко бебе е безценно“ ще бъде направен опит да се увеличи обхватът на Наредба 26.

По най-консервативните оценки, ако се заложат по 4 прегледа, което е стандарт за Африка, а не за развитите общества, това би струвало 605 000 лева, поясни Венелин Стойчев.

В момента у нас се харчат около 65 милиона лева за болнична помощ след раждането на деца от непроследени бременности. 

Александър Миланов определи като „най-тъжния обществен парадокс“, че трябва да се доказва, че всички деца трябва да се раждат от проследена бременност, а Венелин Стойчев изтъкна, че аргументите са „железни“ и всички налични данни, за да се предприеме промяна, са отворени и общодостъпни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55
Милена Николова и Гергана Ефремова

Назря ли моментът за нова философия на учебните програми?

" Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация . Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията,..

публикувано на 18.02.25 в 10:58