Шанс ли е „Зелената сделка“ в България да се развият повече технологии, базирани на изкуствения интелект.
Много от европейските държави са записали в плановете си, че имат желание да ползват капацитета на изкуствения интелект за осъществяване на зелените цели. България също, но на ниво Концепция за развитие на изкуствения интелект.
„Зелената сделка“ определено е провокирала интереса на държавите от Европейския съюз да декларират, че ще използват ИИ за прилагането й. Това сочи Доклад на комитета за Изкуствен интелект към ЕП, публикуван миналия май.
От него научаваме, че Дания, например, при зеления преход, иска да е лидер в използването на ИИ. Унгария планира да го използва за управление на енергийната мрежа спрямо производството на ток от ВЕИ. Франция планира да създаде изследователски център, фокусиран върху изкуствен интелект и екологичния преход и да насърчи свободния достъп до екологични данни. Националната стратегия на Италия планира ИИ да се използва за планирането как да се пестят ресурси, да прогнозира и управлява цикъла на отпадъците или да избягва свръхпроизводство в хранително-вкусовия сектор. Работещ пример как това би изглеждало има в Испания. Стартъпът на Иниго Роблес работи с фабрики за пакетиране на храни. ИИ на Иниго Роблес прави анализ на процеса на производството и пакетирането. За да има възможно най-малко отпадък.
Работещите решения
„Част от тези предприятия не събират данни. И затова им се налага да харчат милиони, заради изхвърлянето на част от храната или пластмасовия боклук. Нашето решение използва алгоритми, които успяват да открият грешки по време на производствения процес. Данните, които събираме, се визуализират чрез интуитивна платформа, която сигнализира за нередности в реално време. На критични точки поставяме високотехнологични камери в висока резолюция. Данните се анализират от алгоритми за машинно виждане. По време на нашето проучване се свързахме с около десетина производствени фабрики. И при тях видяхме, че дори и да няма единни проблеми, в този сектор има едно и също решение. Понастоящем работим с две от тези фабрики. И успяваме да спестим около 65% от изхвърляния боклук от пластмаса или от храни. Имаме статистика, според която използването на изкуствен интелект в хранителната индустрия се увеличава с по 45 процента на година. Така че, ако сега пазарът е на стойност 3 евро, след пет години той ще се ще бъде на стойност 30 милиарда евро.“
А и така Иниго Роблес вярва, че ще се промени стряскащата статистика. При годишен оборот на хранителната индустрия в Испания около 119 милиарда евро, между 30 и 50% от храната се губи или просто и се изхвърля, преди да достигне клиента. 60% от фабриките в Испания генерират значително количество пластмасов отпадък по време на процеса на пакетирането.
България, зелената сделка и изкуственият интелект
Ще се изненадате, но и България е в Доклада на комитета за Изкуствен интелект към ЕП като държава, която иска да го използва за достигане на целите на „Зелената сделка“. Вероятно заради наличието на Концепция за ИИ, чрез който искаме да модернизиране на системата за здравеопазване, да наблюдаваме и опазваме околната среда, за развиваме интелигентно селско стопанство.
Проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни технологии при БАН, е един от авторите на концепцията. Тя признава, че дори и да сме още далеч от реалното приложение на записаните намерения, страната ни върви вече по пътя:
"Имаме написали по двете теми - "Интелигентно земеделие " и "Инетелигетно разстениевъдство". Нашият институт е основен изпълнител и отговорник за информатичната част и обработка на данните за изкуствен интелект при растениевъдството или автоматизацията при животновъдството", каза за БНР проф. Ангелова.
„Тези научни прототипи на апаратура по сензорика, които ще използваме като системи за наблюдение на развитието на растенията в оранжерии", казва проф. Галя Ангелова.
"Те ще покажат докаже колко е полезно да се събират данните, да се обработват и да се вземат решения. Най-важното според нея обаче е, че те ще дадат на страната ни и възможност да се създаде научен потенциал, който и за в бъдеще да работи с новите технологиите", каза още експертът.
„Зелената сделка“ ще мотивира автоматизирането на процесите, обобщава проф. Галя Ангелова от Института по информационни технологии при БАН.
Според проф. Ангелова новите управляващи трябва да гледат положително на идеите за използване на новите технологи, защото нагласи за това у нас има. И така България ще има собствен капацитет, свои специалисти, своя система за развитие на дигиталното земеделие.
Документът за развитието на изкуствения интелект в България посочва, че от 380 български бизнеса - 54% използват поне една технология на ИИ, 31% използват поне две технологии. Само 36% не използват ИИ и изобщо не планират да го прилагат.
Още по темата в звуковия файл.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..