Има хора, които грабват сърцето ти още от първия миг, в който ги видиш. Те са чаровни, остроумни, вдъхновени. Когато си около тях се чувстваш и ти окрилен. Имам толкова много спомени с Михаил Ангелов. Не, никога не ми е преподавал. Познавам го като скъп приятел на баща ми. Забавно беше в детските ми години да бъда с тях, с историите, които разказваха, вицовете, разговорите за колеги, постановки, срещи, които са преживели заедно или поотделно. Много от спектаклите, които гледах тогава за мен бяха поредното оперно вълшебство. И чак години след това открих диригента, открих твореца, човека, който знаеше всичко за операта, който можеше да превърне всеки спектакъл в празник за слуха.
Разговарях с певци, на които е помогнал, които е извадил от поредна криза. Слушах как разказват за него, колко радост и блясък има в очите им. И както много пъти е ставало съм се ядосвала, че тогава, не съм могла да разбера, какво изпускам, колко ценни моменти са отлетели завинаги. Ядосвам се и като музикант, заради пропуснатите записи в онези смутни първи години на прехода, когато не ни позволяваха да правим документални записи. Ядосвам се заради завинаги отлетелите мигове от „Сватбата на Фигаро“, „Сомнамбула“, „Риголето“, „Травиата“ и колко още заглавия. Мисля, че тогава пропуснахме да запазим на запис цяло едно поколение певци, които тогава поемаха към световните сцени – млади, прекрасни, гласовити. Отлетяха и най-славните години на големите ни оперни диригенти като Руслан Райчев, Борис Хинчев, разбира се и Михаил Ангелов.
Сега, когато подготвях тази оперна вечер (19 февруари от 20 часа прослушах почти всичко, с което разполага фонда на БНР. За жалост недостатъчно, непълно. Но какво удоволствие, колко красота и емоция получих. Четири записа на „Севилският бръснар“ – с Николай Гяуров, Димитър Петков, Асен Селимски, Никола Василев, Кирил Кръстев, Кирил Дюлгеров, Павел Куршумов, Павел Елмазов, Павел Герджиков, Петя Иванова, Вася Радева – как да избереш? „Дон Жуан“ с три записа – брилянтно от първия до последния тон. „Италианката в Алжир“ – дъхът ти спира от вокалните акробатики на Христина Ангелакова и Стефка Минева и цялата оперна компания. „Галантните Индии“ – неповторимо, елегантно, изискано, единствено. Преминах и през „Приказка за цар Салтан“, „Семьон Котко“, „Хан Крум-ювиги“. Може би щеше да е добре да взема по малко от всичко, но все пак избрах – една цяла опера и фрагменти от други две – абсолютно непозната творба на Рамо и най-известната опера на Росини.
Освен това следвах и разказа на Михаил Ангелов. Така програмата се оказа превъзходна. Ето я:
Пролог – В градината на Хебе от „Галантните Индии“ от Жан Филип Рамо.
Действащи лица и изпълнители:
• Хеба, богиня на младостта – Мати Пинкас,
• Белона, богиня на войната – Йорданка Димчева,
• Амур – Петя Иванова.
Хор и оркестър на Софийската опера, диригент Михаил Ангелов.
Запис от 25 ноември 1965 г.
Снимки: nmu-bg.org, Булфото, operasofia.bg, Емил Георгиев
Мениджър на хотел в село Кранево обсипал с шамари и юмруци деца - футболисти от Силистра, защото играели на гоненица по етажите . Така завършва..
"Не може да не се гордеем, че ние сме тези, които водим едни нации на Антарктида". Това заяви пред БНР председателят на Българския антарктически..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..