Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Лъчезар Стоянов: Имаме тройна причина да държим на 3 март, когато честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития

Какво празнуваме на 3 март

Проф. Ивайло Дичев: Трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини

За нас 3 март не е само обещанието, това е постигнатото – създаване на българската държава.“ Тази позиция изрази пред БНР историкът доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.

Според него част от проблема е не-назоваването с истинските им имена на акта на освобождение, който е и акт на окупация. България на практика издържа руската окупационна армия, но все пак 3 март е първият миг когато светът признава, че има такова нещо като българска нация, и съответно произтичащата от това държавност.
 

„Сан Стефано ние го честваме точно като гаранцията и договора, с който фактически се взе решение, че ще се създаде и се създава българска държава. Сан Стефано се превърна в Сан Стефански идеал. Много хора сега искат да загърбим, в това интернационално време, под напъна на по-либералните интернационални идеи, да загърбим този идеал. Българите видяха на картата реализирана своята мечта за създаване на българска държава, която да обхваща практически всички области, където българите бяхме доминиращото население. Тоест българите живеем под една единна държавна стряха.“

Снимка: БГНЕС

На 3 март честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития, категоричен е доц. Стоянов.

Временната окупация е част от договорите – и Сан Стефанския, и Берлинския. Това е междинен период, за да се сформира и организира българската държава. Не може да се каже, че това е окупация с трайни цели, поясни Лъчезар Стоянов.

Българите платихме до последната стотинка, до последната рубла и  копейка разходите на Руската империя в хода на войната, изтъкна той. По думите му до Първата световна война непрекъснато сме изплащали този окупационен дълг.

„Това, което се премълчава – и чисто финансово си платихме Освобождението.“

Шествие по случай 3 март в центъра на София, 2017 г. Снимка: БГНЕС

Българите са дали не по-малко от 30 хиляди жертви в Освободителната война. Постиженията на българската нация са основата, заяви доц. Лъчезар Стоянов.

Този ден трябва да се прекръсти – това да е ден на българската държавност, обобщи Стоянов. Според историка има тройно основание да не забравяме датата 3 март в българската история, защото на практика това е и датата на Букурещенския мирен договор 3 март 1886 година в Сръбско-българската война, подбудена и от несъгласието на Русия и Австро-Унгария от чисто българския акт на Съединение /6.09.1885г./, както и датата, когато се сключва Брест-Литовския мирен договор, с който Полша и Финландия се отдалечават от Руската империя, а Украйна става независима държава. Интересен и дълбоко замитан под килима на официалната история е фактът, че България участва и присъства на подписването на договора в Брест-Литовск. Същият този договор пък беше посочен от днешна Русия на Путин като причина за създаването на Украйна. 

„Историята е голямо място, има най-различни събития, които може да се прославят, да се мразят. Въпросът е за какво служи един национален празник.“ Това е позицията на културния антрополог проф. Ивайло Дичев.

Националният празник трябва да укрепва нашето уважение в самите себе си. Ние празнуваме нещо, което не сме направили сами – подписване на един мирен договор между две империи, на който не е присъствал нито един българин, привременен мирен договор“, мотивира мнението си Дичев, като нарече това „изключително унизително“.

„Трябва да изберем празник, който укрепва нашето чувство, че сме независима, стара, горда нация.“

Работници почистват сняг пред Паметника на Цар Освободител в София  Снимка: БГНЕС

Първите десет години датата 3 март е била празнувана като възкачването на престола на Александър II, посочи културният антрополог.

„Ние празнуваме един друг цар, чийто паметник издигат в София, за да добие нашата страна изцяло колониален вид.“

„Къде отиват хората днеска да празнуват? Отиват на Шипка, не отиват пред Руското посолство“, коментира проф. Дичев.

Според него „трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини“.

На този празник ние благодарим на една друга държава, на една империя, смята Ивайло Дичев.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Береану

Владимир Береану: Джорджеску спечели благодарение на Тик-Ток с 3 млн. последователи

Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на  двамата  от осемте кандидати за президент на северната ни..

публикувано на 25.11.24 в 18:14
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00