Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Паметникът на Свободата в Севлиево е първата от серия творби на Арналдо Дзоки у нас

Фигурата е отлята във Виена, пренесена по Дунава до Свищов и стигнала до града с волски каруци

Снимка: Велина Махлебашиева

Високо над главите и близо до мястото, където са били издигнати бесилките на ръководителите на Априлското въстание в Севлиевския край, е Паметникът на Свободата в Севлиево.

Паметникът е дело на Арналдо Дзоки, чиито творчески следи откриваме на четири континента. В България неговите творби след Освобождението са знакови, но паметникът в Севлиево е първият в страната.

Той е сред първите монументи на загиналите във въстанието и Освободителната война в млада България. През 1882 г. оцелелите опълченци и поборници се обединили в дружество „Лев” и като първа задача в устава си записали „да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници”.

След 12 години и с около 30 000 златни лева, събрани от членски внос и дарения, реченото било сторено.

Монументът е открит тържествено с молебен през 1894 година.

Скицата е на чешки художник, преподавател в Търновската гимназия, а Дзоки се заема с изработката.

„Паметникът е отлят в известната леярна „Рихард Вагнер“ във Виена. Много интересно е пренесен по река Дунав с корабче до пристанището в Свищов и от Свищов е пренесен с волски каруци в Севлиево, за да бъде монтиран“, разказва Димитър Димитров от Историческия музей в Севлиево.

Свободата е претворена в бронзовата снага на млада жена. С лявата си ръка държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи. Статуята се издига върху красива колона, а на постамента се четат надписите, подбрани от Петко Славейков, с когото българската общност в Севлиево поддържала близки връзки от времето когато учителствал в местното школо. Единият цитат е от Ботевата балада за Хаджи Димитър - „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

Борислав Маринов и Румен Гатев  Снимка: Велина Махлебашиева

Паметникът на Свободата като един от символите на града, е част от неговия герб. Исторически изгледи към това знаково място събират в албум от стари пощенски картички Борислав Маринов и Румен Гатев, още докато са ученици. Посвещават изданието на 125-та годишнина от откриването на монумента, която се чества през 2019-а.

„С тези пощенски картички най-често се снабдявам чрез Интернет. Някои излизат доста солено, но имам от различни години. 1904 година – най-ранната картичка от Севлиево.“

Двамата искали да предизвикат интереса на съгражданите си към историята на паметника. И тъй като хората обичат да разглеждат снимки, събрали 17 пощенски картички и нарекли албума „125 години красота и величие“.

Румен, който е изкушен от историята от малък и притежава колекция от автентични военни униформи, е носител на множество национални награди от рецитали. Със завършването си приключил с ученическите конкурси, но все така пламенно изпълнява „Опълченците на Шипка“.

Чуйте цялата история на паметника в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18