През Румъния в Свищов може да се влезе и с ферибота Свищов-Зимнич, но на граничния пункт няма наплив от бежанци. Свищов прие украинските граждани по молба на украинския депутат и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе, който организира транспорта на бежанците.
В Свищов бежанците вече посещават курсове за деца и възрастни по български език, организирани от общинските власти.
Ускорен курс с базови познания по български език обхваща 14 теми. Целта е, започвайки новия си живот в България, те да могат по-лесно да се приобщят, да си напазаруват, да проведат разговор с бъдещия си работодател, обяснява учителката по български език на украинците Галя Рошелова.
„С украинците, които са в Свищов, ще работим всеки ден, без събота и неделя, по два часа. Подготвила съм един учебник за чужденци, който започва с елементарната тема запознанство, следва темата за семейството, за дома, пазаруване, комуникация с други гости, работа“.
Започва се с азбуката, а кой докъде ще продължи, решава сам, коментира Рошелова.
„С надеждата и вярата в това, че те, когато започнат вече, като се интегрират в българското общество, ще допълват своите знания. В езиковата среда ще бъде по-лесно за тях по нататък“.
Най-нетърпеливи са бесарабските българи. Мария Нейкова от пет дни е в Свищов, търсейки закрила от войната. Младата жена е сред първите ученички, записали се за безплатния ускорен курс по български език, за да си припомни езика, който е учила като дете и да започне новия си живот в България:
„Аз съм българка на Украйна. В училище също изучавахме български, но много вече съм забравила, беше отдавна. Искаме да познаваме езика по-хубаво, да можем да разговаряме без проблеми, да комуникираме с хората, да се разбираме. Искаме да се опознаем и да пробваме тук да се устроим. Много ни харесва България. Много ни е родно“.
Виктор и Женя са брат и сестра. Дошли са в Свищов със семействата и децата си, нямат увереността как и къде ще продължат живота си, но също седнаха на чина да учат езика на предците си.
„Ние сме от бесарабските българи. Децата ги докарах тук. Малко по да се разбираме, да приказвам, както вие го говорите. Мисля, все още не зная какво да правим. Все още гледаме. Ще видим. Неизвестно е“, споделя Виктор.
Над 50 са украинските деца бежанци в Свищов, на които им предстои след като родителите получат статут на бежанци или хуманитарна закрила, да бъдат записани в детски градини и училища. С децата също започнаха занятия по български език. Водят се в общинския център за обществена подкрепа, разказва Искра Гайдарова.
„Децата са от 5 до 15-годишни. Като се запознах, разбрах, че има и две-три деца, които говорят български, от български семейства са. Те са много приятни деца, умни са. На руски, на български говорим. Да можем да ги подготвим да влязат и в класни стаи“.
Децата бързо усвояват нови знания в ежедневните двучасови уроци по български език и са нетърпеливи отново да влязат в класните стаи и да намерят нови приятели.
„Глеб, на 8 години съм. Уча в село Заря. Искам тук да науча български, всичкия да го науча. Искам на училище да ходя“.
„Казвам се Лера, на 14 години съм. От Одеска област съм, в нашето село на Бесарабия всички знаят български език. Искам да науча български език, да го говоря и да уча тук“.
„Казвам се Даша, на 10 години съм. Аз съм от град Николаев. Любимият ми предмет е украинска литература“.
„Аз съм Артьом и съм на 6 години. Мога да говоря малко, на руски ми е по-лесно“.
Езиковите курсове за украинските бежанци ще продължат, колкото е необходимо, за да се помогне на хората, декларира заместник-кметът на Свищов Анелия Димитрова.
„Надявам се, че сме направили добра организация с цел да социализираме украинците, които са настанени на територията на община Свищов, за да могат да придобият базови познания по български език. Целта е те лесно да се адаптират към нашите условия за живот, да могат да влязат децата и учениците в детските градини и в училищата, да могат възрастните да водят самостоятелен начин на живот. Да се справят“.
Все още няма голямо предлагане от работодатели на работни места за бежанците в Свищов, но не са и много тези от тях, които са успели да уредят хуманитарния си статут.
Снимки: Здравка Маслянкова
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..
На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..
Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..
Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва? Четири месеца след разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..
От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..
Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..
Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..