Първи април е и няма шега, няма измама – след две ковидясали години у нас дойде официалният край на извънредната епидемична обстановка. Може би някои се готвят да свалят короната от тръни със замах, но не бързайте много и не забравяйте – болестта все така живее с нас.
Въпреки собствените ни предупреждения обаче, в „Изотопия“ не си падаме по фатализма, затова ви запознаваме с 31-годишния индиец Ковид Капур от Бангалор. Ако вече цъкате с език и си мислите колко ли прецакан се е чувствал през изминалите две години, почакайте да разберете какво работи. Ковид е съосновател на туристическа платформа за пътувания.
Историята на Капур е история от карантинните времена, които днес изглеждат някак сантиментално и даже по домашному уютно и сигурно. Времена, към които да се връщаме с намигване, че дори повече от едно. Времена, когато работните униформи бяха пижами, разговорите бяха онлайн, а връзката все се скапваше.
Вече се досещате, че Ковид е отнесъл много шеги на гърба си заради името. От кого обаче идва първата: от близък човек, приятел или член на семейството, или от напълно непознат?
„Първата шега дойде от мен самия. Възприемам го от забавната страна от самото начало. За мен нямаше никаква друга опция, така че сам измислях шеги за себе си”.
Закача се дори със собственото си чувство за хумор, което определя като „боливудски шегички”. В последните две години Капур си има и коронна реплика: „Името ми е Ковид и не съм вирус.“
От известно време повтаря твърдението почти постоянно. Причината: журналистически молби. Само за няколко дни в началото на годината Капур стана известен в целия свят, въпреки че разказва онлайн за себе си от доста по-рано.
„В началото това бе наистина много изненадващо за мен, защото всичко с името ми започна още преди две години. И се изненадах, че преди седмици един от туитовете с шегички се разпространи сред много хора, достигна и до много журналисти. Шантава работа.”
Само за дни Капур, който се самоописва като Ковид-позитивен от 1990 г. насам, дава десетки интервюта за телевизии, радиа, вестници и сайтове, включително в държави, на чиито езици дори не може да чете. Франция, Испания, Великобритания, Индонезия, Малайзия, Филипините, Бразилия, Колумбия, Чили, България – това са част от държавите, които Ковид Капур изрично споменава като част от новия му медиен атлас. Описва чувството като „невероятно и сюрреалистично”.
Може би логично – първите журналистически покани са от Индия. После Ковид завладява международния информационен поток и се появява в AFP, Reuters, Washington Post и много други. Можем да се похвалим, че колеги радиатори на хиляди километри от нас първи са надушили потенциала на историята. Да живее доброто старо радио!
Иначе каналите за разпространение на собственото му шегобийство, както вече се досетихте, са Twitter и Instagram. Естествено, не пропуска да се надсмее над ситуацията и в тъй наречения жив живот. Щастлив ли е Ковид от внезапното внимание?
„О, разбира се, че е забавно. Наскоро бях с приятели в друг град. За първи път бях там и се запознах с много нови хора, а всички те знаеха името ми. Така че се развличам с вниманието.”
Нови места, нови запознанства. Сред тях са и тези с адашите. Нещо, което в Индия с население от близо милиард и 400 милиона души, пък и индийци извън родината, се оказва не толкова лесна задача. Защо ли? Защото името Ковид всъщност е рядко срещано.
„След тази история с прочуването няколко Ковидовци от САЩ направиха Instagram-група, в която си споделяме шеги за името и си прекарваме добре.”
Ковид Капур приема всичко много леко, съименниците му от групата също, но пък може би други са отегчени, тъжни или дори обидени от закачките на техен гръб?
„Не и сред тези, които познавам. За радост всички, с които съм говорил, както и хората в групата, споделят само позитивни истории. Доколкото знам, никой от нас не е имал негативен опит заради името си”, разказва Ковид, чието име, избрано от майка му, всъщност означава: „учен, много начетен, знаещ човек. Идва от религиозни текстове в хиндуистката литература. Винаги съм бил много щастлив с оригиналното значение на името си.”
Сигурно Капур е научил различни неща за своите 31 години, но има бетонирано в съзнанието мото и се старае да го следва: „Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада”.
За отминалата Нова година е първото му пътуване извън Индия, откакто пандемията завладя света. Стига недалеч – в Шри Ланка, очаквано отнася много шеги, но в никакъв случай не усеща лошо отношение. Напротив, хората били много добронамерени.
Шегата настрана, ето няколко истински примера от живота на нашия Ковид: когато си купува кафе от световна верига магазини, в които пишат името на чашата и даже те викат да си го вземеш, Ковид ползва фалшиво име – Кабир. Понякога си служи с него и за резервации.
Радушно позира с известната бира Corona в ръка.
За 30-ия си рожден ден получава от приятели торта, но от сладкарницата изписали името му грешно, защото решили, че някой се шегува. Написали „Ковид” не както се изписва – с K, а със C, точно както на латиница изписваме вируса. След време обаче от сладкарницата видели туит на Ковид с историята на тортата и му направили безплатно тирамису с правилното име. „Извинявай, Ковид, честит закъснял рожден ден”, гласи пожеланието от гузните сладкари.
И като говорим за правопис или по-скоро грешнопис: Google редовно се опитва да коригира изписването на името му. От фирма за тениски му направили собствен дизайн и запитали дали би си купил. „Че защо не!?”, отвърнал Ковид.
В публикации онлайн Капур все пак признава, че има и Ковидовци, които му се сърдят, задето обрал световната слава, пък те – със същото име – останали извън светлината на прожекторите. Нещо, което не е съвсем вярно, защото в някои статии, посветени и на Капур, можете да откриете Ковидовци, сред които и момичета. За разлика от Ковид Капур и познатите нему адаши, има и такива, които се оплакват от тормоз заради името.
Ковид е убеден, че завинаги ще остане част от интернет субкултурата и се чуди дали след мигновената му световна слава, след време, когато пътува извън Индия, а той много иска да го прави, хората ще познават и помнят историята му. „Кой знае...”, казва самият Капур.
Ако вече си мислите, че през последните две години героят ни е големият победител в състезанието за най-къса житейска клечка, просто защото се казва Ковид, задайте си и риторичния въпрос дали туристическият му частен бизнес е вървял по време на пандемия…
Започвайки през януари 2014 г., Ковид и партньорът му Рохит искали да направят платформа с важна, интересна и задълбочена информация за различни световни дестинации, която да е от полза на пътешествениците. След две години обаче момчетата трябвало да оставят Holidify в зимен сън, защото – колко тривиално – го закъсали с парите. Работели и друго, за да се издържат, но не забравили мечтата си за туристически сайт и след още две години отново изплували на пазара. Отворили офис в Бангалор.
През декември 2019 г. месечният трафик към сайта достигнал 10 милиона посетители. Но заради адаша на Капур – Covid-19, ножът опрял до кокала за втори път. С планове да станат най-големия сайт за планиране на туристически пътувания в Югоизточна Азия и със спад на приходите от 95% в началото на 2020 г. Holidify отново минал в режим „оцеляване”.
Положението хич не било розово, но Ковид не се отказва лесно от своето верую, че човек не бива да губи форма и дух и оцелява. Днес в екипа на Holidify са посочени още 12 души освен Ковид и Рохит. Най-вероятно всички те са особено доволни, че от 27 март Индия възстанови международните полети каквито бяха през 2019 г. заради спада на броя на заразените с коронавирус.
Важното с имената е да си оригиналът. Знаят ги всички, които малко или много се прецакаха или пък не покрай пандемията. Знае го Ковид Капур, знае го и Костас Цапакидис например, който от години върти таверната „Омикрон” във Франкфурт на Майн, Германия. Дали пък да не подскажем следваща дестинация на индийския ни пътешестващ приятел?
Вие също можете да се ориентирате право напред към нови хора и светове. Може дори да ползвате сайта на Ковид Капур за отправна точка. Но първо чуйте цялата му история в звуковия файл.
Снимки: личен архив на Ковид Капур, holidify.com
На 16-ти и 17-ти април от 19.00 часа в Народния театър "Иван Вазов" ще са премиерните дати на спектакъла "Последна стъпка". Режисьор и автор на текста е режисьорът, драматург, писател и педагог Йордан Славейков , а заглавието е неговият дебютен роман. Издаден преди десет години, "Последна стъпка" печели вниманието на читатели и литературни..
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
В Плевен отбелязват 25 години от създаването на първото частно лечебено заведение за извънболнична и болнична медицинска помощ в Северна България...
Обява за предстоящо бутане на незаконни постройки е била разлепена върху домове в ромската махала в столичния квартал "Захарна фабрика". Местната..
В училище трябва да се изучава вероучение , изказа мнението си пред БНР Иван Стамболов - журналист и публицист. Според него предлагането на..