Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов

Българската Македония и спиралата на историята

"Вероятността да свършим като по-малък, но по-кръвопролитен вариант на Русия и Украйна става огромна"

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Стопкадър, Bulgaria On Air

На 18 април 1913 г. в Лондон започват преговорите за края на Първата балканска война. Днес този епизод от историята ни често е забравян, защото помним само това, което последва – националната катастрофа. Подписаният в британската столица мир дава надежди за разрешаване на националния ни въпрос и обединението на почти всички българи в една държава. Победата е извоювана с кръвта на целия народ, на обикновените хора, но, за съжаление, царят, дипломацията и елитът ще проиграят всичко постигнато през следващите години.

Началото на конфликта идва логично. След кървавото потушаване на Илинденско-преображенското въстание в началото на века, проблемът с християнското население в Османската империя остава. Българите са преследвани и избивани почти цяло десетилетие. Хиляди бежанци от Източна Тракия и Македония търсят спасение в страната ни. По този начин силно се намалява присъствието на българско население в териториите, които вече са оспорвани от съседните ни държави, независимо че са наясно с преобладаващия етнически състав на населението там.

Безспорно, силното революционно движение в Македония и тесните му връзки с българския политически елит слагат фокуса на проблема предимно в тази посока. Ако погледнем днес, стратегически и икономически по-ценни изглеждат териториите на Източна и Беломорска Тракия. Естествено, не може да очакваме, че емоциите, които поражда родният край, могат да бъдат преодолени. Поради това Македония продължава да стои в центъра на българската политика. Просто водачите на освободителното движение като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и Пейо Яворов са неразделна част от българското общество, политика и култура. Този факт не може да бъде заобиколен.

Положението на Османската империя към 1911 г. започва да става изключително тежко след като започва война с Италия за земите на Триполитания и Киренайка в днешна Либия. Разделянето в Европа създава възможността за организирането на балканските държави срещу техния  отколешен враг.

Бъдещият раздор е заложен още при създаването на Балканския съюз през ранната пролет на 1912 г. Тогава, при подписването на договорите със Сърбия и Гърция правителството на Иван Евстатиев Гешов се съгласява да изпрати на фронта много по-големи български сили и да поеме основния удар на турската армия по източното направление. В същото време съюзниците ни трябва да проведат операцията предимно по направлението в Македония и Западните Балкани.

При преговорите за първи път е признато правото на Сърбия върху част от териториите в Македония, като остава и т.нар. спорна зона. В документите, подписани с Гърция, също е отворен въпросът за Южна Македония и Солун.

Войната започва на 5 октомври 1912 г., а всички знаем за ентусиазма на младите войници, които заминават на фронта, за да воюват за своите братя, останали под османското робство. Бунархисар, Одрин, Чаталджа, Кресненското дефиле, Солун - българската армия изнася войната на раменете си.

На 28 октомври османското командване моли за мир, но цар Фердинанд отказва, защото мечтае за Цариград. Армията ни е спряна на Чаталджанските позиции, а новите условия на примирието са по-лоши от предишните. Преговорите започват в Лондон, но малко по-късно в Истанбул се състои преврат и войната започва отново.

Българската армия с огромни жертви разбива новите сили на османците, изпратени от Азия. Отхвърлени са десантите при Булаир и Шаркьой. Османската офанзива при Чаталджа е разбита. Превзет е и Одрин. Империята е на колене и отново се стига до преговори. Те пак започват в британската столица и на 17 май е подписан Лондонският мир. Той поставя страната ни пред много мъглява ситуация.

При условие, че в първоначално подписаните тайни договори, оформящи Балканския съюз, няма конкретни териториални клаузи по някои от най-важните въпроси, България остава практически излъгана. Усилията на цял народ са пропилени от политици и дипломати. Естествено, винаги може да се твърди, че условията на времето са такива и Великите сили решават всичко, но след Междусъюзническата война изведнъж Гърция и Сърбия се оказват с огромни територии. Налагат практически пълен контрол върху Македония, а Тракия е напълно загубена за нас. Явно в Белград и Атина са намерили правилния път, а нашият елит не се справя.

За съжаление, когато стане дума за външна политика и дипломация, нещата много слабо са се променили отпреди сто години. Съдбата на Македония отново е на карта. България бе първата държава, която призна независимостта на Скопие след промените, но политиката ни от тогава е просто плачевна. Гръцките представители успяха да издействат дори променянето на името на държавата, а ние не може да се преборим за признаване на собствената си история.

Много хора не разбират, че за изминалите 70 години в Македония е създаден нов народ с нова националност. Няма как ги накараме да се почувстват отново българи, след като толкова време са били забравени от нашата държава. Ако сега обаче, с едно политическо решение започнем да говорим за българско малцинство в Македония, съвсем скоро ще се чуе за македонско малцинство в България. Претенциите към Петрич, Пирин, Банско и Сандански ще се появят от само себе си.

Вероятността да свършим като по-малък, но по-кръвопролитен вариант на Русия и Украйна става огромна. И отново виждаме липсата на прозорливост и стремеж към самостоятелност у нашите политици. Каквото ни кажат от Брюксел и Вашингтон, е закон.

Историята се повтаря и дано да не стигнем до поредната национална катастрофа, защото отново поставяме на върха хора, които се вълнуват повече от собствения си джоб и чуждите интереси, отколкото за бъдещето на нашата държава.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване алармира: В сгради на училища и детски градини у нас все още има азбест

В страната все още има сгради, в които азбестовите материали, използвани в строителството им, не са премахнати . Това сочи проучване на частна фирма, която се занимава с демонтаж и обезвреждане на азбест и азбестосъдържащи материали. Те са силно канцерогенни и вредни за здравето . Вдишването на миниатюрни азбестови влакна и прах може да причини..

публикувано на 25.09.25 в 06:59
Милен Митев

Милен Митев: Радиото вече е много повече от звук и ефир

Българското национално радио стартира конкурс за двама водещи на ново предаване на български жестов език . Това е уникално събитие, защото става въпрос за предаване за глухонеми.  В деня на жестовите езици – БНР обявява конкурс за ново предаване на жестов език "На първо четене може би звучи малко странно радио или радио предаване,..

публикувано на 24.09.25 в 15:12
Зорница Христова

Зорница Христова: Витоша присъства в културното въображение на българина, не само на софиянеца

" Витоша е градска планина само, доколкото е до София, а разбира се, иначе тя е съвсем сериозна планина, една от големите в България и не бива да бъде подценявана ". Това коментира пред БНР писателят и преводач Зорница Христова : "Това че се нарича парк, говори за защитения ѝ статут, а не я прави безопасна, но има много истории, защото това е..

публикувано на 24.09.25 в 12:27

Ескейп стая на колела - в капана на трафикантите

Ескейп стая на колела ще премине през 11 града у нас . Инициативата се осъществява съвместно между нидерландска фондация и Националната комисия за борба с трафика на хора. Локациите са консултирани с МВР и не са произволно избрани. Идеята: повече гласност и превенция срещу трафика на хора. Преживяването: клаустрофобично, целящо да..

публикувано на 24.09.25 в 10:55
Проф. д-р Веселка Дулева

Проф. Веселка Дулева: Препоръчваме минимум между 6 и 8 чаши вода на ден

"Нашите наблюдения през годините при проведени много национално представителни проучвания установяваме, че  българинът не следи хидратацията си и не се обръща достатъчно внимание на прием на достатъчно количество течности , като за да компенсираме загубите в рамките на деня, които са за средностатистическия индивид в умерен климат при умерено ниво на..

публикувано на 24.09.25 в 10:37

Атанас Василев, председател на УС на НСБЛ: Искаме браншът ни да се изсветли

"Тъй като в закона, който предвиждаше нови ограничения за производството на домашен алкохол, има много спорни текстове към него, със сигурност нямаше как да няма негативна реакция от всички нас ". Това заяви пред БНР Атанас Василев,  председател на Управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари: "Това е един нелеп опит на..

публикувано на 24.09.25 в 10:21
Иван Комита

"Ахимса” - новата книга на Иван Комита

"Ахимса” е заглавието на новата книга на Иван Комита . "Този творчески хибрид , както го нарекох аз в обръщението ми в социалните мрежи, реших да го създам, защото олицетворява мен, вътрешната ми същност". Това сподели пред БНР авторът:  "Като бивш моден мениджър и човек, който е работел в светските среди, човек, боготворил материалното и..

публикувано на 23.09.25 в 19:38