Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Постепенно ще загубим представа кое всъщност е нашето оригинално, автентично културно наследство"

Проф. Тодор Кръстев: При културното наследство се иска мислене не за следващия сезон и следващия мандат

Сега Законът за културното наследство "създава хаос в историческите центрове, този хаос отлично устройва определени интереси", смята експертът

проф. Тодор Кръстев
Снимка: Ирина Недева

Зад всяка реформа в областта на културното наследство трябва да стои мислене не за следващия сезон и следващия мандат, а за следващите поколения. Това мнение изрази в интервю за БНР проф. Тодор Кръстев, почетен председател на ИКОМОС – България и почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.

"Оставката на проф. Кадинов за мен е лош знак. Предполагам, за да се оттегли, той е загубил надежда, че ще получи подкрепа. Аз си спомням ентусиазма, с който той влезе в министерството. Ако държавата не осъзнае, че това е задача №1, има реален риск ние да загубим едно изключително богатство, да лишим следващите поколения от изключително богатство. Вие си спомняте тази тенденция да се изграждат бутафорни крепости, клонинги на някакви паметници. Постепенно ние ще загубим представа кое всъщност е нашето оригинално, автентично културно наследство", коментира проф. Кръстев в предаването "Хоризонт до обед".

Несъвършеното законодателство може да бъде за паметниците на културата не по-малко бедствие от природните катаклизми и войнитесмята той. Според него нашето законодателство е силно несъвършено.

Захарна фабрика се руши от години Снимка: http://whata.org/

"Как да си обясним например, че държавата не е в състояние да защити културни ценности като националната културна ценност Захарна фабрика, която е в руини, частна собственост. Или как изгоряха за една нощ Тютюневите складове в Пловдив, също частна собственост. Общото, което ги обединява, е несъвършеното законодателство."

Нашият закон е силно рестриктивен – да си собственик на паметник в момента е бреме, което носи само ограничения и забрани, няма стимули, заяви проф. Тодор Кръстев.

Снимка: Красимир Мартинов, БНР

"Може да се каже, че в Несебър нагласата на хората е да мислят за следващия сезон, а не мислят за следващите поколения, за техните деца, които биха могли да се възползват от една изключителна световна ценност. Но държавата също има вина – държавата не е създала никакви стимули в своя закон. На практика е абдикирала от проблемите на Несебър", подчерта експертът.

Кръстев напомни, че ако до 1 декември страната ни не изпрати актуализиран план за управление, има всички рискове Несебър да излезе от списъка на световното културно наследство, което по думите му ще бъде "огромна репутационна щета за България".

Като друг негативен пример проф. Кръстев посочи остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол, който "от десетилетия стои изоставен и деградира, а притежава уникален потенциал".

"Той стои занемарен при една абсолютно странна апатия от страна на държавата."

Навсякъде по света културното наследство е "възел от силни интереси", изтъкна в заключение проф. Тодор Кръстев.

Според него Законът за културното наследство в настоящия му вид "създава хаос в историческите центрове, но този хаос отлично устройва определени интереси".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04