Икономиката ще бъде в стагфлация тази и следващата година, прогнозира в новия епизод на подкаста „На всяка цена“ главният икономист на „Уникредит Булбанк“ Кристофор Павлов. По думите му ниският икономически растеж и високата инфлация са основният сценарий и за България, а покачването на лихвените проценти, което се очаква в еврозоната, ще се усети у нас с известно закъснение.
13 % годишна инфлация в България
Настоящата прогноза за инфлацията у нас е 13 %, коментира Павлов, като подчерта, че икономическият екип на банката вече работи по актуализирана прогноза и тя ще бъде готова през юни. Икономистът подчерта, че когато се вземат решения за антиинфлационни мерки, трябва да се анализират причините за покачването на цените. Основните причини са високите цени на горивата и храните.
В Съединените щати има и сериозното търсене, а пазарът на труда прегаря, което може да бъде ограничено с ръст на лихвените проценти. В еврозоната и у нас обаче този фактор не е толкова силен, затова и покачването на основните лихвени проценти ще се забави до есента и следващата година, прогнозира Павлов и подчерта, че твърде сериозно или ранно покачване на лихвите би могло да има негативен ефект върху икономиката.
По-високи лихви следващите 12 месеца
Европейската централна банка ще прибегне до покачване на лихвените равнища, убеден е икономистът. „Нашият основен сценарий предвижда увеличение на лихвите в еврозоната с един процентен пункт, като половината от него ще се материализира до края на тази година, а другата – в хода на следващата година“, допълни Павлов.
Кредитите в България, отпуснати в евро, са конструирани по начин, по който подобно увеличение ще им се отрази. „Малко по-различно е положението с кредитите в лева, чиято цена е обвързана с цената на средствата, която съответната банка набира от пазара на депозити. Тази цена също ще се променя, макар и разбира се, по-бавно“, прогнозира икономистът.
По думите му това е сценарият за следващите 12 месеца. След това отново ще има стабилизиране на лихвите, защото Франкфурт ще приключи с цикъла на увеличение. Заради пазарните условия – т.е. конкуренцията на банковия пазар у нас, е възможно след този период дори да има ново понижение на лихвите по кредитите, коментира Кристофор Павлов.
Подкрепа на най-бедните домакинства, не по-ниско ДДС
Мерките за овладяване на високата инфлация трябва да включват подкрепа на най-бедните домакинства, коментира икономистът, като добави, че по правило това са пенсионерите и хората, които работят на минимална работна заплата. Увеличаването на техните доходи трябва да е с такъв процент, който да компенсира инфлацията. Според Павлов има фискална възможност за увеличаване на средната пенсия. Тъй като минималната работна заплата вече бе увеличена до 700 лева от 1 април, следващото увеличение трябва да е през октомври, смята икономистът.
Той обаче е напълно убеден, че намаляването на ДДС ставката за определени групи продукти няма да има ефект за домакинствата. Това се доказа и с диференцирането на ставката за ресторантьорите, коментира Павлов и посочи, че бизнесът не трябва да бъде компенсиран, защото има собствени ресурси да се справи с покачването на цените.
Намаляването на акциза на горивата е крайна стъпка, която не бива да се предприема прибързано, допълни още икономистът. По думите му за нея трябва да се мисли на европейско равнище и то при определен сценарий, свързан със санкциите срещу Русия заради инвазията в Украйна.
Европа – твърдо зад Украйна
Европейският съюз трябва да остане твърдо зад Украйна в този конфликт, заяви Кристофор Павлов. По думите му военните действия могат да продължат с този интензитет най-много и догодина, след което ще има „замразяване“ на ситуацията и от време на време ескалация.
Последиците за Европа са много големи, но не трябва да се пренебрегва и останалата част от света, припомни икономистът и посочи, че има много държави в Африка и Азия, които зависят от селскостопанската продукция на Украйна и Русия. Международната общност трябва да подкрепи тези страни, допълни Павлов.
Цялото интервю с Кристофор Павлов може да чуете в звуковия файл.
Всички епизоди на "На всяка цена" ще намерите:
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..
Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..
Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...
Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..
България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС. Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..
Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по..
Плевен е застрашен и тази година от воден режим. За това алармира кметът на града д-р Валентин Христов. "Плевен отдавна има сериозен проблем с..
" В момента Десислава Иванчева е заплашвана с убийство от жена, която лежи доживотна присъда, и никой нищо не прави ". Това съобщи пред БНР..