В памет на Астор, който вярваше, че всеки трябва да има мечта

• Почина известният илюзионист Астор

Родом от Шумен, той пази свидни спомени от детството с майка си, баща си, чичо си и баба си. Астор признава, че когато бил малък, пък и като голям, не можел да научи таблицата за умножение, но когато го изпитвали, винаги давал правилния отговор. Може би, защото магията е част от най-ранните му години, при това заради някои от най-любимите хора.

"Моята баба е много важна в моя живот. Благодарение на нея аз се запалих от това древно магично изкуство. Бях много малък, тя вместо приказки ми разказваше за пътуващи, странстващи факири, магове, фокусници, по арени, циркове. Тази женица ми разказваше невероятни истории за това чудо, което грабва всяко дете", спомня си Астор в интервю за БНР през 2005 година.

На 12 години той прави цирк в квартала, на 18 вече е в професията като част от пътуваща трупа, в която свири на контрабас. В София се запознава с кумирите на магията, за които чухме да говори с дълбоко уважение. Вече като утвърден маг, Астор също обучава млади колеги.

За себе си казва: „Не знам колко добър маг съм, но претендирам за най-добър учител“. Гледал много-много да не се меси на учениците си, да не бъде инкубатор за еднакви магьосници, но професионалистите разпознавали школата му в изпълненията им. Закон номер едно в магията е никога да не разкриваш тайната, категоричен е Астор в друг разговор - от 2009-а, запазен в архивите.

"Закон номер 2 – никога не повтаряй номер. Неподготвен не се появявай на сцената – този закон не го спазвам."

С десетки хиляди представления по света и у нас обаче трудно бихме повярвали точно на това твърдение на Краля на илюзиите. През годините е споделял още: „Целия си професионален живот изкарах в лъжа. Колкото по-добре лъжех, толкова повече ми ръкопляскаха. Наричаха ме измамника, на когото може да се вярва“.

Такъв е пътят на единствения български носител на голямата награда на Международното братство на маговете, известна като „Златният Оскар“. Получава го през 1981 година.

По-рано - на 1 април 1975 г., по идея на Астор врати отваря първият Клуб на илюзионистите у нас. На следващата година се провежда и първият национален фестивал за фокуси, малко след него и първият международен в София.

През годините Астор пътува, показва уменията си, впечатлява малки и големи. Любимият му фокус се появява съвсем случайно на представление в Йордания. В бързината забравя диска с музиката и казва на диджея да пусне някаква мелодия. Тя се казва „Али Баба“. След нея всичко е различно.

За оригиналността и атрактивността на номера „Али Баба“ през 2008-а Астор получава „Икар“ от Съюза на артистите в България в категорията „Вариететно изкуство“.

Независимо от успехите Астор винаги подчертава, че е следвал мечтите си - по пътища, осеяни и с тръни, и с мека трева.

"Всичко, от А до Я, каквото съм постигнал, е било моя мечта. Ако нямаш мечта, вземаш ракията, стоиш срещу телевизията, готов си. Моят съвет към всички е – трябва да имате една мечта и постепенно, полека-лека става", казва илюзионистът в интервю за БНР през 2010 г. 

Но най-голямата магия за Астор е любовта. Ще го помним с харизмата му, таланта и любовта към изкуството.

Някога майката на Астор го накарала да свири на акордеон. Ако му била дала саксофон в ръцете, може би щял да се занимава с музика, а не с илюзии, разказва още той приживе.