Ползва ли Путин масовия глад като оръжие? Западът ще спре ли продоволствената криза?

Тема на Константин Мравов в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Глобална продоволствена криза заради блокираните в Украйна десетки милиони тонове зърно не е предстояща, а вече започна. Стотици милиони хора в развиващия се свят са непосредствено заплашени от глад, а верижните ефекти от случващото се могат да доведат до непредвидими последствия в целия свят за години напред.

През последната седмица тези предупреждения се прехвърлиха от експертните доклади в политическите речи, но решението изглежда толкова далечно, колкото и мира в Украйна.

Храната за най-нуждаещите се по света се оказа заложник на руските кораби и украинските мини, а според логиката на войната потенциален световен глад се оказа ценно предимство.

Досега това, което виждаме, все още не е масов глад, а размяна на обвинения за предизвестената му поява:

"Храната на милиони украинци и милиони други хора по света съвсем буквално е заложник на руската армия. Руското правителство изглежда вярва, че като използва храната за оръжие, ще постигне това, което военното нападение не успя. Заради руските действия 20 милиона тона зърно стои неизползвано в украинските складове, докато глобалните хранителни запаси намаляват, цените растат главоломно и достъпът до храна на много хора е застрашен".

Тази позиция на Запада обобщи първият дипломат на Съединените щати Антъни Блинкън. Опасността от глобална продоволствена криза се превърна в поредна причина за натиск върху Владимир Путин да прекрати войната и да изтегли от Украйна окупационните си сили, включително военноморските.

Руската гледна точка, разбира се, е по-различна:

"Като ви слушам, сякаш ние искаме всички да умрат от глад, а само вас и украинците ви е грижа за живота на гладните. Твърдите, че Русия задържа износа на земеделските продукти от Украйна по море. Истината е, че Украйна задържа в пристанищата 75 чуждестранни кораба от 17 страни. Украйна минира водите. Как тогава да говорим за износ на зърно?", попита в ООН руският посланик Василий Небензя.

Насред словесната престрелка с обвинения и ожесточените реални боеве в Украйна, някои се опитват да опосредстват някакво решение.

"Има достатъчно храна за всички по света. Проблемът е дистрибуцията и той е дълбоко свързан с войната в Украйна. Смисленият отговор на глобалната хранителна несигурност изисква връщането на световните пазари на украинската земеделска продукция, както и на хранителната и торова продукция от Русия и Беларус, въпреки войната. Имаме за цел пакетно споразумение, което да позволи на Украйна да изнася храна през Черно море и на руските храни и торове да се търгуват без санкции. Това ще изисква добра воля от всички засегнати страни".

Какво обаче ще струва проявата на добра воля, за каквато призова генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, за различните страни? И по-важното, какво ще се случи иначе?

Гутериш предупреди, че в следващите месеци е възможно да бъдат усетени първите признаци на "глобален хранителен недостиг", който твърде вероятно ще продължи години наред - твърдение, което различните агенции на ООН и други организации повтарят още от март. Част от причините предхождат войната в Украйна и са свързани със задръстените заради пандемията вериги за доставки и с инфлацията. Числовите изражения са стряскащи - заплашени от глад по света са вече 1,6 млрд. души.

Преди войната Русия и Украйна произвеждат общо 28 процента от глобално търгуваната пшеница, 29 процента от ечемика, 15 на сто от царевицата и 75 на сто от слънчогледовото олио. Световната програма по прехраната, която се грижи за най-нуждаещите се точки по света, купува от необходимите ѝ за това количества зърнени култури от Украйна. От организацията изчисляват, че цените на ечемика и на пшеницата са скочили с 20 процента само през първия месец на войната. Украински фермери твърдят, че въпреки руската агресия има изгледи за добра реколта. Тя обаче няма къде да бъде складирана, тъй като силозите са пълни с остатъка от предишната, който не може да бъде изнесен. Това заплашва и производството на храни за самата Украйна - "житницата на Европа".

Според някои изчисления, за най-нуждаещите се страни в света трябва да бъдат осигурени 25 милиона тона пшеница и царевица - количеството, което е блокирано в силозите на Одеса.

Преките потърпевши от военната блокада на Украйна и от инфлационния скок на цените на храните са стотици милиони. Само в Сахел прехраната на 18 милиона души през следващите 3 месеца е под въпрос, предупреждава Ахим Щайнер, ръководител на Програмата на ООН за развитие:

"Не трябва да забравяме, че има страни, които зависят от Украйна 30, 40, 50 процента за своето снабдяване с пшеница. Множество африкански, арабски страни - те ще са засегнати най-напред. След това заради цялостното увеличение на цените в глобален план стотици милиони хора няма да могат да си позволят следващото си ядене за деня. А едновременно с това цените на храната предизвикват фискална криза. Включително заради пандемията правителствата нямат възможност да мобилизират средства я няма. През тази година около 80 държави са изправени пред дългова криза".

И ръководителят на Световната програма по прехраната Дейвид Бийзли определя цените на храните като "проблем №1", но предупреждава също така, че до 1 година той може да прерасне в принципен "проблем с достъпа до храни".

"Докато украинските складове са пълни със зърно, 44 милиона души маршируват към глада", допълва Бийзли. Според неговата организация само Украйна отглежда зърно, достатъчно за прехраната на 400 милиона души.

Тези, които не са пряко застрашени от глад, би трябвало да се готвят за прекия ефект от последващите етапи на кризата в развиващия се свят. Икономически и продоволствен недостиг там означава и политическа нестабилност. Това ще породи милионни миграционни вълни, с които вече "стягащата колана" Европа показа политическа и морална неспособност да се справи в икономически доста по-благоприятно време.

Ако действително сме в началото на глобална продоволствена криза, от какво зависи споменатата от Антoниу Гутериш "добра воля" за предотвратяването ѝ?

В Европа започна транспортирането на малка част от блокираното зърно на Украйна до пристанища в други държави. Това става с влакове и с камиони. От Литва съобщиха тази седмица за пристигнала първа доставка през Полша. Но предвид забавянето, износът на украинско зърно е повече от два пъти по-нисък в сравнение със същия период на миналата година. Според списание "Икономист" най-оптимистичните прогнози са, че така може да бъде изнесена едва 1/5 от украинската реколта. И затова единственото реално решение на кризата е освобождаване на украинските черноморски пристанища:

"Обадих се на президента Путин, за да попитам какво може да се направи за освобождаването на зърното, блокирано в Украйна, предвид предстоящата хранителна криза, каквато всъщност вече има в някои страни в Африка и която ще има ужасни хуманитарни последствия. Президентът Путин ми каза, че пристанищата са блокирани заради украинските мини. Тези мини са там, за да спират атаките на руски кораби. Нужно е съдействие, от една страна за премахване на мините, от друга - за да се гарантира, че няма да има нападения по време на разминирането".

Италианският премиер Марио Драги обясни, че се е почувствал длъжен да се обади на Путин в четвъртък предвид мащаба на задаващата се криза. Руският президент му обещал съдействие, но само при условие че бъдат отменени санкциите на Европейския съюз и Съединените щати срещу Русия. Киев и Вашингтон определиха това като "изнудване".

Украинците имат обясними притеснения. Обясни ги външният им министър Дмитро Кулеба:

"Когато теоретично се съгласим за свободно преминаване на търговски кораби към и от Одеса, които да натоварят украинското зърно и да го изнесат на световните пазари, това ще изисква разминиране на пристанището. Принципно сме съгласни, но имаме едно притеснение - как да гарантираме, че след разминирането, нощем или рано сутрин Русия няма да наруши споразумението и военните ѝ кораби няма да се промъкнат и нападнат Одеса? Работим с ООН, за да адресираме това притеснение".

Дори да се стигне до разминиране, трябва да бъде гарантирано безопасното преминаване на корабите със зърно през руската морска блокада. По неофициална информация Турция е предложила да подсигури такъв хуманитарен коридор, но Русия, естествено, гледа с подозрение на евентуално присъствие на натовски кораби в района на бойните действия.

Условията за предотвратяване на глобална продоволствена криза в момента са отпадане на икономическите санкции срещу страната агресор, обезвреждане на стотици морски мини и евентуално преминаване на чужди военни кораби през руската блокада.

Простият отговор на Урсула фон дер Лайен и на другите западни лидери в създалата се ситуация е добре известен - Русия трябва да прекрати войната. Такава перспектива изглежда далечна, а проблемът за стотици милиони хора, заплашени от глад е непосредствен. В рамките на глобалните производствени и търговски системи доставките на зърно и торове от Украйна и Русия не могат да бъдат компенсирани от други износители. Напротив - десетки страни вече ограничават експорта си, за да гарантират собственото потребление.

Циничен фон на очаквания недостиг са и зеещите все по-широко глобални неравенства. Данните на организацията "Оксфам" сочат, че за 2 години пандемия и войни печалбите на най-богатите производители в сферата на енергетиката и на хранителната промишленост са се увеличили с 453 милиарда долара. 62-ма души са станали милиардери, благодарение на хранителния бизнес.

Дали в момента Владимир Путин използва масовия глад като оръжие? Тук положителният отговор е значително по-лесен от този на въпроса - дали Западът и целият свят ще направят необходимото, за да предотвратят глобална продоволствена криза.