Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арх. Алексиев: Малцина могат да си позволят нещо, което изглежда добре, останалите са зад оградата

Старите и новите гета илюстрират липсата на жилищна политика

Арх. Булев: Гетата за богатите имат не по-малко недостатъци от ромските, държавата е абдикирала от функциите си на регулатор

Снимка: БГНЕС

"Има нужда от истинска, амбициозна жилищна политика, а не просто да се етнизира проблемът. Парите, които се отделят за жилищна политика, са изцяло и единствено по европейски програми, с изключение на програмата за саниране, националната програма. За последните две оперативни програми са похарчени общо 38 милиона, което е далеч от необходимото." 

Това мнение изрази пред БНР Росица Кратункова от международната хуманитарна организация "Лекари на света", един от авторите на доклада "Дом за всеки: мисия (не)възможна".

85 000 души имат нужда от жилища, отбеляза Кратункова, като се позова на неприета национална стратегия.

Държавата няма политика към архитектурата, тя е като безпризорно дете на улицата, заяви в предаването "Хоризонт до обед" проф. арх. Тодор Булев, председател на Съюза на архитектите. 

Когато говорим за жилище, имаме предвид не само стаята, а архитектурната среда, уточни той.

Нещата, които пълнят списанията, са много малка част. Затворените комплекси не създават пълноценна градска среда, коментира Булев.

Снимка: БГНЕС

Арх. Веселин Алексиев смята, че съществуващото положение с жилищата илюстрира ситуацията в страната – малка шепа хора могат да си позволят на картинка нещо, което изглежда добре, а останалите са зад оградата.

"Това буди големия въпрос за кого е здравословно, добре ли е това. Как би израснало едно дете зад една ограда, където от вътрешната страна е чистичко и спретнато, и светът отвън? (…) Разкъсва се социалната тъкан, която държи едно общество заедно. Това е смисълът на едно общество."

Това е друга форма на гето – това са гета за богатите, но те имат не по-малко недостатъци от ромските гета", подчерта арх. Тодор Булев.

Сливенският ромски квартал  Снимка: БГНЕС

Квартал "Надежда" в Сливен например е ограден с бетонна стена, а единственото читалище е превърнато в казино, разказа Росица Кратункова. По думите ѝ това е уязвима среда, концентрация на проблеми и бедност, а огромна част от обитателите на квартала живее без постоянно течаща питейна вода.

Арх. Алексиев изтъкна, че когато говорим за жилищна среда, става дума и за безопасност, достъп до социални дейности, елементарно здравеопазване, транспорт, зеленина.

Според проф. Булев от началото на промените държавата е абдикирала от функцията си на регулатор, а в сферата на градската среда нейната функция е незаменима.

Снимка: БГНЕС

"Цените на жилищата, в София специално, са спекулативни. Предприемачите искат даже да се узаконят изцяло северни жилища, което по нашите норми е абсолютно недопустимо. За да могат да ги продават пак на висока цена. Грубо казано – да няма връзка със слънцето. Те се строят, но се кръщават по друг начин – ателиета, офиси, сега трябва да ги узаконим като жилища. Това е скъсване с цялостната история на модерната архитектура. Да не говорим за психологическия контакт със слънцето", каза арх. Тодор Булев.

"Не виждам принципна разлика между това, което правят ромите в своите квартали и това, което се прави по блоковете – с остъклявания, призастроявания, допълнителни. Това е една и съща тенденция, но в различна среда се изявява и с различен мащаб", коментира още той.

Снимка: БГНЕС

"Една съвкупност от "всеки сам си преценя" не прави държава, не прави и политика. Трябва малко по-дългосрочно планиране за бъдещето, за да не виждаме това, което виждаме и в новите квартали на София", обобщи арх. Веселин Алексиев.

По темата предстои обсъждане в Съюза на архитектите тази вечер. Ще присъстват експерти от Франция и Сърбия.

Трите мнения чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..

публикувано на 11.02.25 в 12:42

Бюджетът като алиби за провалената еврозона?

Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..

публикувано на 11.02.25 в 08:18
Семейството на Габи

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05