Днес виждам същите комедийни контури и хора, които оперират с реалността като не особено креативни деца с пластелин – мачкат, разтягат, късат, деформират и накрая... нищо. Ала родителите им казват, че са сътворили шедьовър: „Браво, на мама протестърчето, пак ще спасиш България от мафията и мутрите. Утре отново на площада, и времето ще е хубаво!“
Българският протестиращ гражданин има дълбок и хроничен проблем с метаболизма на действителността. Той фантазира елементарни демократични процедури и логични политически маневри като преврати от недрата на злото. Същото често го върши и глобалният протестиращ гражданин.
През 2016-а Доналд Тръмп победи Хилари Клинтън на изборите за президент и американският протестиращ човек обяви това за нелегитимно превземане на властта, дирижирано от дългата ръка на Кремъл. Без доказателства, но с доста емоции. „Изборите и американската демокрация са пробити от чужда и враждебна сила“, изпищя колективният протестър. През 2020-а Тръмп загуби от Джо Байдън и протестърът забрави за тревогите си. „Това са най-честните и прозрачни избори в историята“, обяви категорично либералният площаден демонстрант и нарече предател всеки, сочещ към доказателствата за обратното. С други думи протестърът се извъртя на 180 градуса, защото неговият кандидат спечели.
Получи се горе-долу следния алгоритъм - „Когато моите любими партии и политици губят, това е преврат, когато моите хора печелят, това е прозрачна победа и всеки, който твърди обратното е предател. Който сигурно иска преврат“.
Сходна мисловна перверзия се случва покрай първия успешен вот на недоверие в най-новата история на България. Кабинетът на Кирил Петков, сглобен с изумително нестабилна и противоречива коалиция, падна след една напълно демократична и конституционална процедура. Може да не ни харесва, може да ни харесва, може да сме неутрални. Ала не може да сме едновременно нормални и да твърдим, че това е преврат.
Е, точно това твърдят твърде много образи, които неиронично се обявяват и обясняват като по-умните, по-активните, по-важните хора в страната.
В социалните мрежи водещи инфлуенсъри на демократичната общност повтарят за преврата като някаква племенна парола. Близки до тях медии публикуват един и същ материал със заглавие „Как се прави преврат в България: прилики и разлики между 1992 и днес“. И после инфлуенсърите масово го споделят с ефекта на колективна политическа психоза.
Не всичко, което ви дразни, е преврат, мафия и зло. Разбира се, също като щатския протестър през 2016-а, българският протестър от 2022-а халюцинира дългата ръка на Русия. Тук добавяме и забавната подробност, че активистите, които определиха демократичната парламентарна процедура от онзи ден за преврат дори не биха си помислили да използват думичката с „п“ за това, което се случи в Украйна през 2014-а.
Но хайде, фетишът към процедурите като преврати и превратите като процедури ще го разберем донякъде, с усмивка, с намигване, с шега, с халба бира... От нас да мине, лято е – сезонът за демократичен протест на демократичната общност в името на демокрацията.
Но, Бога ми, спрете да сравнявате всичко с „Хари Потър“. Това е особено жалък реторически внос и превод от англоезичните демократични протестъри. Те от години съществуват в драматичен режим на битка срещу злото, олицетворено от Волдемор. Сега и нашите „копипейст“ елити получават халюцинации от Хогуортс. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Искрен Митев сравни Слави Трифонов с Волдемор и ни вдъхнови да го помолим да прочете още някоя книга. Да беше само той.
Хора, вие сте пълнолетни и хипотетично вменяеми, не живеете в „Хари Потър“. Не сте „добрите“ срещу „лошите“. Бившият коалиционен партньор на „вашите“ не е Волдемор. Хърмаяни не се интересува колко пъти сте крещяли „Мафия“ след следобедното си соево лате.
Световният протестърски фетиш към сюжета и образите на „Хари Потър“ издава изумителната инфантилизация на тълпите, които политически спекуланти наричат „активно гражданство“ и „средна класа“. Протестърите тук също са жертви – не на Волдемор, а на политическите сили, които стимулират площадната им фантазия, че са „солта на Земята“. Не са.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..