Следизборно безредие във Франция, политически трусове в САЩ и други акценти от седмицата

"Имаме нужда от солидно мнозинство, за да гарантираме ред както отвъд, така и в нашите предели. Няма по-лошо от това да прибавим френско безредие към глобалното безредие" - думи на френския президент Еманюел Макрон, леко драматизирани, както и фонът, на който ги произнесе. Датата е 14 юни, мястото - международното летище в Париж, пред ревящия президентски "Еърбъс".

Макрон избра да прекара последните дни преди решителния балотаж за Националното събрание не в дебати с политическите опоненти у дома, а в посещение при френските войски в Румъния и в опустошените покрайнини на Киев.

А в неделя, 19 юни, избирателите му нанесоха тежък удар. Жан-Люк Меланшон, лидерът на блока леви и зелени партии, описа развръзката най-лаконично и точно:

"Това е напълно неочаквана ситуация. Абсолютно безпрецедентна. Това е пълно поражение на президентската партия и мнозинство няма".

Самият Меланшон обаче нямаше с какво да се похвали - 131 места в 577-местния парламент бяха далеч под оптимистичните прогнози на социолозите и мечтата му за премиерския пост се изпариха яко дим.

Истинският пробив на тези избори бе дело на Марин льо Пен. Ръководената от нея крайнодясна формация "Национален сбор" удесетори представителството си в парламента. Льо Пен не скри задоволството си от това, че проблемите с имиграцията и ислямизма няма да изчезнат от парламентарния дебат, но най-вече от това, че реформените планове на Макрон бяха зачеркнати от избирателя:

"Ще може ли Еманюел Макрон да направи това, което иска? Ясно е, че няма да може и толкова по-добре! Според мен плановете за вдигане на пенсионната възраст до 65 години са погребани, както и всички останали мерки, които Макрон искаше да въведе и които са токсични за френския народ".

Пред Би Би Си анализатори отдадоха пробива на Льо Пен със "смъртта" на "републиканския фронт" - винаги досега победените на първия тур умерени формации подкрепяха най-силния претендент, за да възпрат крайната десница на балотажа. Този път обаче левицата и десницата гласуваха против Макрон.

Привържениците на Меланшон и Льо Пен бурно аплодираха бурно констатацията, че мнозинство в Националното събрание вече няма. Министър-председателят Елизабет Борн предложи по-трезва оценка на ситуацията: 

"Ситуацията е безпрецедентна. Никога досега в Петата република не е имало такова разпределение на силите в Националното събрание. Тази ситуация представлява риск за нашата страна, предвид предизвикателствата във вътрешен и международен план."

Министър-председателят се зае още на следващия ден със задачата да състави "работно мнозинство" в новоизбраното Национално събрание, но след още един ден вече предлагаше оставката си на президента. Дори "Републиканците" - консервативната партия от традиционната десница, отказаха да влязат в кабинет с макронистите.

Президентът не прие оставката на Борн и призова партиите за компромис предвид растящата инфлация.

Ще има ли Франция работещо правителство - коалиционно или малцинствено, или ще изпадне в безредие, ще покажат идните дни и месеци. Но едно изглежда сигурно, според Франс прес - френският президент ще трябва да ограничи пътуванията до Букурещ и Киев и да отдели повече внимание на проблемите във френските квартали. А това ще отслаби лидерството на Европейския съюз.

Втора седмица големите клиенти на "Газпром" в Европа са под безпрецедентен натиск. След намаляването на доставките през украинската Луганска област и през Полша, руският монополист сведе до 40 процента подаването по газопровода "Северен поток 1" в Балтийско море.

Унгария - страната, която отказа да пропуска оръжия за Украйна през своя територия, а след това забави за цял месец налагането на петролно ембарго върху Кремъл - се похвали, че доставките й са твърдо гарантирани в пълен размер и по график, и то лично от Алексей Милер и Александър Новак.

Съвсем не така обаче стоят нещата за страните, които са начело на европейския отпор срещу Путиновата война.

От Европейската комисия се кълнат, че "зелените" цели (за ограничаване на вредните емисии и опазване на климата) остават непокътнати. Но една след друга Германия, Италия, Австрия и Нидерландия обявиха, че включват отново въглищните централи, за да компенсират недостига на природен газ за електричество. Решението бе особено болезнено за Роберт Хабек - министъра на икономиката на Германия, който е от партията на "Зелените":

"Изключването на газовите централи от потреблението на природния газ е необходимост. Това не е нещо, което желаем, но ако не го сторим, ще рискуваме газохранилищата да не са пълни в края на годината. И тогава ще бъдем уязвими на политически натиск."

В Германия заговориха вече и за удължаване на експлоатацията на последните атомни централи, които по план трябва да спрат работа до края на годината. Федералната асоциация на германската индустрия понижи с 2 процентни пункта прогнозата си за растежа на най-голямата икономика в Европа. И предупреди за рецесия, в случай че Путин реши да затегне кранчето съвсем. Хабек също не изключва това да се случи:

"Трябва да очакваме, че това, на което станахме свидетели, ще продължи. Путин намалява доставките на газ, най-малкото за да тласка цените нагоре. Видяхме това, когато България, Полша и Дания бяха изключени от подаването една след друга. Видяхме го и при опита да бъде хвърлен в хаос германският филиал на "Газпром", а заедно с него и целият европейски енергиен пазар. Ние също имаме стратегии. В това противопоставяне ние също сме въоръжени. Но нашите оръжия си имат и последствия - ето, сега минаваме на въглища и въвеждаме нови инструменти, които си имат своята цена за бюджета. Високата инфлация притиска тежко страната ни - не бива да храним никакви илюзии за това."

"Инфлацията е основното притеснение за всички ни," заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след края на срещата на върха вчера. Но лидерите и Еврокомисията така и не излязоха с общ план за справяне със ситуацията. 

А, както предупреди директорът на RWE Маркус Кребер, такъв план ще ни е необходим, ако руският газ секне преди зимата единичните мерки на отделните правителства няма да са достатъчни.

"Понастоящем всяка държава работи по национален план за справяне с кризата, за да се знае как ще бъде разпределян природният газ. Но на европейско равнище към момента още няма решение колко газ ще дойде от Нидерландия, Франция и Белгия за Германия, ако бъдем напълно отрязани от руските доставки. И колко газ трябва да пропуснем за Австрия, Чехия и Унгария. Никой не се занимава с този проблем, макар да е по-важен от националното планиране. А имаме само два-три месеца, за да го решим."

каза ръководителят на рурския енергиен концерн. А в Кремъл определиха като "странни" всички приказки за "политически мотиви" зад ограничаването на газовите доставки. Газопроводите се нуждаят от техническа поддръжка, но Русия си остава "надежден" доставчик, категоричен бе Дмитрий Песков. Незнайно защо обаче не само европейските политици, но и европейският бизнес не му вярва. Цените на природния газ на европейския пазар остават 300 процента над миналогодишните.

Русия няма никаква вина за неволите пред глобалната икономика, ако вярваме на президента Путин. Той използва виртуалната конференция на БРИКС плюс, начело с водещите развиващи се държави - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка - за да повтори призива нов "истински многополюсен" световен ред.

"Само въз основа на искрено и взаимноизгодно сътрудничество можем да намерим изход от кризисната ситуация, която се създаде в световната икономика заради необмислените, егоистични действия на отделни държави, които, използвайки финансови механизми, прехвърлят собствените си грешки в макроикономическата си политика върху целия свят."

Ако вярваме на руския президент, Русия няма нищо общо и с нарастващия глад по света. Отговорни са Съединените щати, които "дестабилизират глобалната продукция" на храни като възпрепятстват износа на изкуствени торове от Русия и Беларус.

Но не други, а руски ракети поразиха тази седмица терминал на износител на зърно в Николаев, съобщиха властите в украинския черноморски град. За това разбрахме само ден след визитата на турска делегация в Москва, където турски и руски военни се мъчиха да изковат план за безопасен износ на зърно от блокираните украински пристанища.

В задочна битка с руския президент, Володимир Зеленски се обърна - също виртуално - към лидерите на Африканския съюз. Зеленски им каза, че Африка е на практика заложник на войната, започната от Путин, и че комплексните преговори за деблокиране на украинското зърно са в задънена улица, защото никой не може да гарантира, че Русия няма да нападне украинските пристанища, веднъж щом бъдат разминирани.

Германският външен министър Анналена Бербок заяви на вчерашната конференция в Берлин, че Москва прави със зърното същото, което прави и с природния газ - предизвиква "експлозия на цените, за да дестабилизира цели държави".

А пред участниците в Софийския международен икономически форум, министърът на финансите Асен Василев посочи, че ако се задържи, тази тенденция ще отключи мигрантска вълна от Африка към Европа.

"Предложихме зърното да отива при тези, които имат най-голяма нужда. Това не се прави лесно, защото Европа няма такъв начин на мислене и ще отнеме няколко месеца да се осмисли. Но ако не стане, няма да се справим при тази икономическа война."

Европейската комисия предложи през седмицата около 600 милиона евро от неизползвани фондове да бъдат пренасочени към най-уязвимите на глада африкански държави. За блокадата на черноморските пристанища обаче от Брюксел решение не предложиха. Докато Турция се опитваше да постигне практически договорености с Путин, европейският върховен представител за външната политика Жозеп Борел се възмущаваше:

"Немислимо е милиони тонове жито да остават блокирани в Украйна, докато на други места по света хората са подложени на глад. Това е военно престъпление! Не мога да си представя какво ще стане, ако продължава така."

И докато Борел се възмущаваше, вчера около 2 хиляди мигранти буквално щурмуваха границата на Мароко с испанския анклав Мелиля. 18 от тези отчаяни хора загинаха в сблъсъците, а десетки други пострадаха. Ранени бяха и 140 души от мароканските сили за сигурност.

Земетресение с магнитуд 5,9 изравни със земята десетки села в Пактика и Хост - провинции в югоизточен Афганистан, през нощта на вторник срещу сряда. Загинаха повече от 1 000 души.

"Не можем да кажем точно колко, но очевидно хиляди къщи са разрушени. Има едно село, в което не е останала и една здрава къща", каза представител на властите часове след труса, когато размерът на бедствието едва се очертаваше.

Какво можеха да сторят те срещу стихията на фона на масовата мизерия след 40 години граждански войни и тоталната изолация от Запада, откакто талибаните взеха властта?

Рамиз Алакбаров, координаторът на хуманитарните операции на ООН в Афганистан, посочи с какви средства талибаните могат да помогнат на десетките хиляди, останали без дом: 

"Властите изпратиха в Пактика 45 линейки с лекари от министерството на отбраната и още 8 от здравното ведомство. Четири или пет хеликоптера осигуряват въздушния превоз. Нашите служители нямат необходимото оборудване, за да вадим хората изпод отломките и трябва да разчитаме на властите, но и техните възможности са ограничени. Притеснени сме, че няма да намерим подслон и медикаменти за пострадалите."

Талибаните сами признаха, че не могат да се справят със ситуацията.

"Призоваваме международната общност да помогне, защото нашата страна не може да се справи сама с това бедствие."

Иран, Катар и Пакистан първи откликнаха с доставка на храна, лекарства и палатки. Европейският съюз и Съединените щати също обещаха помощ, но изглеждат твърде вглъбени в своите проблеми, за да обърнат внимание на хуманитарното бедствие.

Със "сеизмично", по израза на Франс прес, решение вчера Върховният съд на САЩ отмени решението си от 1973 година по делото "Роу срещу Уейд" като по този начин позволи на отделните щати сами да решават дали жените имат право на аборт или не.

Решението на съда предизвика реакции по целия свят, но по-важни са реакциите в самите Съединени щати. 

Сам "Господ взе решението", каза бившият президент Доналд Тръмп, но настоящият - Джо Байдън, посочи съвсем конкретно кой е отговорен:

"Тримата съдии, номинирани от един президент, Доналд Тръмп, са в основата на днешното решение да преобърнат везните на правосъдието и да елиминират основно право на жените в тази страна. Не се заблуждавайте, това решение е кулминацията на преднамерени десетилетни усилия срещу баланса в нашето право. Това е реализацията на една екстремна идеология и, според мен, трагична грешка на Върховния съд", каза Байдън. 

Той призова за федерален закон за защита на правото на аборт и добави, че на изборите за Конгреса наесен залогът ще бъде личната свобода.

Ракети и снаряди отново "заваляха" над Харков тази седмица. Само месец след като бяха изтласкани надалеч към границата, руските войски отново се приближиха достатъчно близко до втория по големина украински град, за да подложат на обстрел жителите му. Новите жертви от Харков и близките селища са десетки.

Хиляди останаха без работа, след като Русия разруши рафинерията в Кременчук. Със засилването на бомбардировките в различни части на Украйна броят на бежанците в Полша отново надвиши този на завръщащите се украинци.

На юг, в Херсонска област, където руските поставеници готвят референдум за присъединяване към Руската федерация, също се водят брутални боеве. 

Президентът Володимир Зеленски посети фронтовата Николаевска област и се зарече, че няма да се откаже от окупираните територии:

"Няма да предадем Юга на никого. Ще си върнем всичко, което ни принадлежи. Морето ще бъде украинско и безопасно."

Още от обещаната от Запада тежка артилерия пристигна в Украйна. Във вторник военният министър Олексий Резников съобщи за самоходни гаубици от Германия, а в четвъртък - за първите далекобойни системи за залпов огън HIMARS от Съединените щати.

За много украински войници и цивилни обаче новите оръжия идват твърде късно. Вчера управителят на Луганска област съобщи, че на бранителите на Северодонецк и заповядано да отстъпят от града, за който се биха ожесточено от седмици. С това почти цялата област вече е в руски ръце. В Москва обявиха, че около 2 хиляди украински бойци са обкръжени край Горское. Съединените щати обявиха нова оръжейна пратка на стойност близо половин милиард долара. Но на Зеленски и сънародниците му бе нужна по-скорошна победа. И тя дойде във вид на единодушното решение на 27-те европейски лидери късно в четвъртък да предоставят на Украйна статут на кандидат за членство в Европейския съюз.

"Това е исторически момент, който ни позволява да очертаем контурите на Европейския съюз след като днес решихме да дадем статут на кандидат-членки на Украйна и Молдова и да бъдем в готовност да направим същото за Грузия щом изпълни приоритетите. Това е много силно послание", каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. "Това е наша победа. Чакахме я тридесет години," каза Володимир Зеленски.

"Позор е, че страна-членка на НАТО - България, държи за заложници две други страни от пакта, а именно Албания и Северна Македония, в разгара на ожесточена война в задния двор на Европа, докато 26 други страни-членки стоят безмълвно в ужасяваща демонстрация на безсилие."

Острите думи по адрес на страната ни бяха отправени от министър-председателя на Албания Еди Рама на срещата на върха между Евросъюза и Западните Балкани в четвъртък.

Но още на следващия ден - веднага след като Народното събрание вдигна българското вето върху началото на преговорите с Република Северна Македония - България си заслужи добри думи от президента на Франция Еманюел Макрон:

"Искам да поздравя българския парламент за днешния му вот, който отваря пътя за вдигането на българското вето за започване на преговори с Република Северна Македония и по този начин дава ход и на досието на Албания. Има още работа. Рано е да викаме "Победа!", но този пробив е наистина значителен."

Рано е да викаме "Победа!", защото този път не България, а Скопие възрази срещу компромисната формула на френското председателство. Въпросите за македонския език и историята не трябва да бъдат част от преговорната рамка, заяви външният министър Буяр Османи.