След няколко отлагания заради пандемията, най-накрая дочакахме Дортмундският балет да гастролира на сцената на Телавивската опера. Сам по себе си този балет е едно от чудесата на съвременния свят на танца. Само за около 15 години една невзрачна провинциална трупа, без специален бюджет и без кой знае какви солисти, се издигна до една от най-оспорваните в света. Независимо дали го харесват или не, Дортмундският балет не оставя никого безразличен! Затова месеци напред билетите за него бяха разграбени, въпреки „солените“ цени.
С първото произведение директорът на трупата – китаецът Син Пенг Ванг, прави жест на признателност към Баланчин и Руските сезони в Париж в началото на миналия век. „Световъртежна тръпка на точността“ се наричаше балетът, чиято хореография беше на Уилям Форсайт по музика на Деветата симфония на Шуберт. Изцяло беше издържан в стил „неокласицизъм“ – в стилистиката на класическия балет, но при много по-бързо темпо и движения, граничещи с акробатика. А иначе – с палцова техника и пачки на балерините, които, обаче, повече приличаха на космически костюми.
Престижната награда за хореография „Златен лебед“ е получило второто произведение с название „Кактус“, на шведския балетмайстор Александър Екман. Самият автор казва, че няма само един начин за тълкуване на произведението му и всеки е верен. На сцената 16 балерини и балетисти танцуваха върху дървени квадратни плочки, наредени шахматно. В движенията и особено при паузите артистите напомняха китайските фарфорни статуетки, където персонажите изразително са застинали в дадена поза. Дори беше трудно да се проследят движенията на всички на сцената, между които нямаше синхрон. Сред балетистите са разхождаха членовете на струнен квартет, които изпълняваха музика на живо. Изведнъж говорител заприказва на английски език. Думите и изреченията се чуваха ясно, но не открих някакъв смисъл. Постепенно замръзващите в някакви пози танцьори се раздвижиха. Направиха купчина от своите плочи. А в това време „влюбена двойка“ донесе свои саксии с кактуси и се опита с магически танц да ги съживи. И те наистина започнаха „да растат“, дори пробивайки асфалта. Скоро и в ръцете на останалите балетисти имаше по една саксия.
Истинското предизвикателство беше интерпретацията на „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински на словенския хореограф Едуард Келог. Мисля, че само „Болерото“ на Равел има повече интерпретации по света. А тази наистина беше смайваща! Митът за пролетното човешко жертвоприношение тук беше решен в буквалния смисъл на думата като „мокра поръчка“. От чигите над сцената се изсипаха няколко десетки литра вода и под „дъжда“, танцьорите играеха, мокри до кости. Не беше в стила „Аз пея под дъжда“ , а истинско пързаляне през получилите се по сцената локви. Танцьорите се носеха не само на стъпалата си, както е при фигурното пързаляне, а с цяло тяло. И във вихъра на този неочакван танц, по-силно изпъкваше човешката жестокост. Балерината, която изпълняваше ролята на жертвата, нямаше къде да се скрие, когато членовете на „добродушното племе“, както изглеждаше в началото, я избраха. И природата се беше съюзила с хората, които искаха живота й. Само човек, подложен на ударите на доскоро близки хора или приятели, би могъл да почувства цялото отчаяние, жажда за живот, опит да им докаже, че не са прави. Но всичко е напразно. В целия танц под плющящата вода и в локвата се достигна момент, в който вече нямаше значение кой ще е жертвата, само да има жертвоприношение... Хореографът твърди, че само се е опитал да изследва възможните значения на танцовите движения във водна среда. Получило се е нещо много жестоко и изразително, показващо потискани черти на човешката природа. Тази „водна хореография“ беше показана само в Тел Авив, където наскоро беше обновена сцената. В другите градове на Израел, където Дортмундският балет гастролира, вместо него беше игран балета „Рай“ със сюжет по Данте Алигери. Не знам дали е било по хубаво, но ми се искаше да видя поне едно произведение, поставено от Син Пенг Ванг, който беше направил танца за щастието с герои Данте и неговата любима Беатриче.
Националната галерия ще има нов директор. Ярослава Бубнова, която заемаше поста до момента не е сред допуснатите до конкурса. Той беше обявен седмици, след като руската посланичка Елеонора Митрофанова отиде на откриване на изложба и беше изгонена от гости на събитието, а скандалът се пренесе и в Народното събрание. Бубнова беше начело на..
Д-р Нели Стефанова е известен психиатър. В Плевен предстои литературна среща за представяне на първата й книга – „Все същата луна“. Читателят ще потъне в живота на поколения в едно еврейско семейство, ще усети тъга, радост, болка и любов. Освен вълнуващо четиво, книгата е с благотворителна кауза. Д-р Нели Стефанова ще очаква плевенчани и..
Виртуозният оркестър „Mitonissimo“с диригент Огнян Митонов, удостоен с приза "Бранд на годината", представя отново един от най-успешните си концерти - "Венецианският майстор" с музика на Вивалди. Публиката ще се наслади на "Четирите годишни времена" с участието на четирима солистки от оркестъра. Ще бъдат представени а рии и дуети от опери, мотети,..
Започва седмият сезон на "Литературните маршрути" . Фондация "Прочети София" организира събитието, което през тази година включва 12 нови градски литературни тура. Авторите им са поети, писатели, философи, журналисти, литературни историци. Тази вечер ще се проведе първото събитие – "Европа в българската литература". Многоликата..
Два празника - Денят на Европа, 9 май, и Денят на светите братя Кирил и Методий, 11 май, ще бъдат отбелязани внушително с музика в Шумен и София - с изпълнение на Симфония №9 от Лудвиг ван Бетовен. В петък на сцената в Арена Шумен и в неделя в столичния Национален дворец на културата от 19 ч. ще застанат два оркестъра и 10 хорови състава от..
„Пролетен полъх“ е наречен концертът на Симфоничния оркестър на БНР в зала "България" на 9 май от 19 часа. Главният диригент Константин Илиевски е избрал отново нелек репертоар, който да покаже големите технически и звукови възможности на състава – симфоничната поема „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус, "Пролетно тайнство" от Игор..
На 11 май от 18.00 часа в православния храм "Св. Параскева" ще се състои традиционният Великденски концерт на Хора на софийските момчета. Водещ концерта ще е ставрофорен иконом д-р Кирил Попов, а солист ще бъде сопраното Таня Лазарова. " На 11 май Българската православна църква почита светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий ...
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората,..
Много неща могат да се направят против еврото и ние от "Възраждане" вече ги правим – уведомихме нашите т. нар. партньори, изпратих писмо до..