В село Челопек отпразнуваха 100 - годишнината на Тодорка Ангелова

публикувано на 25.07.22 в 11:15

Тържество на Тодорка Ангелова в читалището на Челопеч

Снимка: Община Враца

Репортаж на Ива Антонова в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През седмицата с голямо тържество във врачанското село Челопек отпразнуваха 100 - годишнината на Тодорка Ангелова. Тя е праправнучка на баба Илийца - главната героиня на Вазовия разказ "Една българка".

Столетничката Тодорка Ангелова е от Илиовския род. Няма да е пресилено да кажем, че той е един от символите на Челопек - живописно и емблематично село във Врачанския Балкан. Разтлано под скалния венец в подножието на историческите места, свързани с подвига на Христо Ботев и неговата чета, то вдъхновява и патриарха на българската литература Иван Вазов, тръгнал по следите на Ботевата гибел. От дружеските срещи с местни хора, Вазов научава и за баба Илийца - смелата челопченка, спасила от преследване Ботев четник. Историята на подвига ѝ се превръща в литературната класика - разказа "Една българка".

Той по драматичен начин разкрива и съдбата на полумъртвото внуче на Илийца, оцеляло сякаш сякаш по чудо заради добрината и саможертвата на баба му. И макар, че Вазовият разказ не разкрива на широката читателска публика подробности за него, в село Челопек се помни името и съдбата му. Това е Дано Цветковски, който остава рано сирак. Отгледала го баба му Пена Цветковска. Тя станала Илийца, когато се оженила за Илия и според обичая се променило името ѝ. В кошарите на дядо Дано години по-късно се отглеждали внуците му. Сред тях е и Тодорка, сега вече столетница:

"При него съм отгледана, при внучето на баба Илийца. Спомням си, че беше много трудолюбив, набожен човек".

Кметът на Враца Калин Каменов поздрави столетницата Тодорка Ангелова

Именно трудолюбието, примесено с добросърдечие, от което се раждат отдаденост и любов към ближния, са опорните точки в човешкия живот, показва равносметката на столетницата Тодорка Ангелова.

"Най-важното да ти кажа е да се трудиш за родината и близките".

Всяка дума от човек, преживял един век, е слово за надежда. Благослов в края на срещата ни с баба Тодорка, който е сякаш благословение: