Общините в Израел организират градски лагери за деца

Общините в Израел, в зависимост от материалното им състояние, са обявили различни намаления за участие на децата в някой от двете смени градски лагери. Има и полеви лагeри на скаутите или други младежки организации, но те са доста скъпи. Изчислено е, че сборът от таксите за 3 деца( най-популярния семеен модел в страната) е по-висок от една средна заплата в страната. А какво да правят тези родители, чиито финанси са по-ниски? Затова обръщението на родителския комитет на училището „Нофрим“ в Ришон ле Цион: “да не оставим само нито една дете през голямата ваканция“ намери широк отзвук.

"Оказва се, че е насочено не толкова към родителите, които по материални съоръжения не могат да осигурят развлечения и съдържателни занимания през лятото, а още повече към децата, които имат проблеми със социализацията.
"От родителския комитет съм и нямаме бюджет за лагери и дори за платим на учители да се грижат за децата през ваканцията. Освен малчугани, които с удоволствие се включват в колективни занимания има и други, които минават за „непопулярни „ сред съучениците си. Често другите деца издевателствуват над тях, защото са по-пълни или по-слаби от другите, защото по-бавно усвояват учебния материал или защото много по-бързо схващат и след това им е скучно в клас и го изразяват. Последните две години, заради пандемията, децата са учили дистанционно. Заради този начин на обучение, някои имат пропуски в учебния материал, но това не е най-страшното. С течение на времето ще наваксат. По-сериозно е,че някои не са се научили да общуват нормално с връстниците си. Предпочитат контакти чрез Интернет отколкото истински. И точно за такива пропуски са нашите групи по интереси, които започват веднага щом свършат градските лагери. Всъщност те започнаха още в началото на юли, защото има деца, които предпочитат да не излизат от къщи, отколкото да бъдат със съучениците си и през ваканцията. Използваме за техните срещи големия парк пред училище. За интересите на малчуганите научаваме от родителите им, разтревожени, че на децата им е самотно. Създаваме малки групи от близки по възраст ученици, които не учат в една и съща паралелка, дори не в едно училище. Навремето съседчета са се събирали да играят в двора на блоковете или на улицата пред къщите. Сега това не е прието, но се опитваме да го наваксаме чрез училището", каза Мали Филкенщейн, чиято дъщеричка завърши първи клас.

Успоредно с работата с децата, родителският комитет е организирал серия от лекции и практически занимания с родителите. В тях психолози ги съветват как да помогнат на децата си, да намерят общ език с класа си, да се противопоставят над насилието от страна на съученици, да намерят изход от изолацията,( а често от бойкота), на който се подложени. Още през учебната година са организирали патрули през междучасията. Те следeли за деца, които се крият в ъглите на училищния двор и не играят с другите. Интересували се какво се е случило.

"Нашите групи са за деца до 5-ти клас. Нарекли сме ги „Море от приятели“( което е част от по-голяма инициатива, започнала в съседния град Холон). Родителите са се съгласили да приемат в домовете си по още четири деца освен своето. Така в апартамента или в двора на къщата децата си играят, рисуват заедно, учат английски или някакъв предмет, интересен за петимата. Срещите са в различни домове. Редуват се. Случвало се е да се наложи да разместваме децата, така че на всяко от тях да е весело, колкото и да е срамежливо. Понякога това се превръща и в терапия към родителите, особено към тези, които прилагат физическо насилие вкъщи. Децата копират подобно поведение или попадат в лоша компания, или другите деца изолират побойника".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.