Трявна ще има нов музей - на архитектурата и строителството

Поп Ангеловата къща, в която ще бъде разположена най-новата експозиция в Трявна, е строена в края на 18 век и някогашните и обитателите също са били занаятчии. Собственикът, освен че бил свещеник, се занимавал с казаслък. От копринени и фини вълнени нишки изработвал гайтани, колани и такъми за коне. Домът на Поп Ангел бил едно от убежищата на Васил Левски, когато идвал в Трявна по комитетски дела, и днес в къщата може да се види скривалището му.  

В тази историческа постройка, най-старата възрожденска къща в града, до две години ще бъде открита експозиция, посветена на старите майстори дюлгери. Строителството е едно от трите направления в Тревненската художествена школа, заедно с дърворезбата и иконописта. Развитието на дърворезбата – от овчарската до църковната, е проследено в Даскаловата къща с прочутите тавани-слънца, а в Музея на иконата са изложени творенията на няколко тревненски фамилии зографи. Новата сбирка ще запознава с наследството на тревненските строители, което досега не е било представено, отбелязва директорът на Специализирания музей в града Юлия Нинова.

"До този момент приканвахме гостите на Трявна да се разходят по старинната улица, по възрожденския площад и по този начин да се ориентират за майсторството на тревненските строители. Те са били много продуктивни, работили са в стотици селища."

Тяхно дело са Варненската катедрала и Априловската гимназия.

Какви къщи са вдигали тревненските майстори е видно и днес от запазените възрожденски образци в градчето.

"Специалистите определят като отделен архитектурен вид тревненската възрожденска къща. Докато ранновъзрожденските се намират дълбоко зад двора, обградени са от високи дувари, късновъзрожденските къщи вече излизат на уличната линия, отварят се към нея, долният етаж е служел за дюкян." 

Има и други специфики, научаваме от местния резбар и карикатурист Светлин Стефанов. Той съхранява паметта за ценните сгради от онова време, като изработва техни макети.

"Трябва да погледнем и как са разположени къщите една спрямо друга, защото това също е умение. Това, че не са по опънат канап, както се казва, целта е, и това е геният на тези строители, да няма силен вятър по улицата – въздушните течения се убиват само от тези малки чупки. В същото време всеки може да види улицата, без да му пречи съседът. Прекрасно не само като хрумване, а като някакъв вид обществен договор между всички."

Светлин Стефанов разказва за макетите си като за възкръсналите тревненски къщи. Нарекъл ги е така, защото тези образци вече ги няма. Рухнали са под напора на времето, нехайството или са заменени с нови, по-модерни сгради.  

"За мен това е мисия – да възстановя, макари в макети, в автентичния вид тези сгради, които вече ги няма. Аз ги правя, за да останат."

Резбарят изучава обектите си по снимки и рисунки, проучва и историите на тези домове, свързани със съдбовни за града събития и личности, като Йончевата къща, една от най-личните сгради в селището или тази на знаменития строител Уста Генчо. Пресъздава къщите с техните каменни покриви и зидове съвсем достоверно - от камък и дърво. Детайлите във всеки от образците са хиляди и не се наема да изчислява точно колко са. Като гледа в миналото, и в днешното, казва, че и тогава, и сега стопаните обичат да се надскачат - кой дом ще е по-личен, чия градина ще по-китна, и това нарича възрожденски стандарт.  

Повече по темата чуйте в звуковия файл.