Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво не знаем за Съединението?

Карта на Княжество България и Източна Румелия преди Съединението
Снимка: Архив

Логично ли е Съединението на България да се случи точно в Пловдив, какво не сме прочели в учебниците по история за следовниците на тази тогавашна обща кауза и какво пропускаме като съвременници в интерпретацията на това "светещо“в националната ни памет събитие?

"Княжество България е автономно княжество и можем да кажем, че това е свободната българска държава, но там се сблъскват много интереси на Русия, на българите в лицето на създаващите се основни политически партии – либерали, консерватори, намесата на Русия довежда до суспендиране на Конституцията, до нарушаване на демократичните свободи, които са основа на Търновската конституция". Това разказа за БНР директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев:

"Тази Конституция противно на очакванията, макар и създадена с руска помощ, въвежда изключителен демократизъм, който не е характерен въобще за Русия. На тази база една голяма част от либералите идват в Пловдив, столицата на една от османските провинции, макар и автономна, но изведнъж се оказва, че в Пловдив се провежда един експеримент, който е много интересен. Когато създават Органическият устав на Източна Румелия, се събират посланиците на великите сили в Цариград, техните помощници и решават, че това е един уникален момент. От една страна може да се създаде Органически устав на една автономна провинция, взимайки модели, които тогава са съществували, но от друга страна са си казали – "Защо да не създадем една държава, която да олицетворява добрите неща в Европа“.

Днес Стефан Шивачев и колегите му очакват стотици посетители да прекрачат прага на красивата постройка на площад "Съединение", където се съхранява паметта за случилото се преди 137 години, за да разказват и показват за пътя към българското единство.


"За да разберем саможертвата на подвига на всички, които са оставили костите си заради нашата свобода, ние трябва да видим и срутването на народа в този върховен миг, когато живеем своя втори нов и различен живот". Това коментира в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Любомир Котев, писател и журналист, бивш кореспондент на БНР в Ямбол. Той е автор на "Записки по записките на Захари Стоянов“, а сега издава "Затвори или българщината“ (Трети том):

"Захари Стоянов е велик човек, велик българин от мащаба на Левски, Ботев, Каравелов, на най-великите ни революционери, който до ден днешен не е получил заслуженото признание заради полемиката с Благоев и заради прословутото русофобство. Всъщност той самият блестящо казва – "Аз не съм русофоб, аз съм тиранофоб". В това си поведение той следва не друг, а някои от великите руски революционни демократи, едни съвършени интелектуалци. Той следва тях, защото те също са тиранофоби, също са врагове на императора".

Цялото интервю със Стефан Шивачев и Любомир Котев можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Недит Георгиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55
Милена Николова и Гергана Ефремова

Назря ли моментът за нова философия на учебните програми?

" Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация . Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията,..

публикувано на 18.02.25 в 10:58