Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почти месец траят есенните празници на евреите

Яфа Меир е решила да превърне дома си в картинна галерия

Снимка: личен архив

Почти месец траят есените празници на евреите. Последната седмица е най-любопитна. Тогава дори милиардерите живеят в колиби, като спомен от бягството от Египет. Майсторство е да се построи Колиба, покрита с палмови листа, така че вечер да се виждат звездите. Надеждата е, че ще завали дъжд ( в Израел още е лято) и капки от него ще паднат в поставената в средата на масата чиния. Земеделците са мечтали за влага за реколтата и се е смятало, че всяка капка е „златна“. Канят се всяка вечер приятели и навсякъде звучи музика и смях. Така изглежда празникът Сукот. Но една от потомките на преселилите се от България евреи – секретарката на дружеството на „българите“ в Израел Яфа Меир е решила да превърне дома си, през седмица на Сукот, когато (ако се спазва традицията) не се живее вкъщи, в картинна галерия.
Картини, направени от копчета посрещат любопитните в дома на Яфа Меир. Скулптурите са от ципове, от изрезки от ленулеум и от материал, с който архитектите правят макетите си. Въпреки доста странните фигури, които творбите пресъздават не липсват откупки. 


"Винаги съм мечтала да творя с ръцете си. Но се наложи сама да огледам сина си и трябваше да имам работа с постоянен доход. Била съм библиотекарка, секретар на дружеството в Яфо на Съюза на архитектите в Израел, сега съм секретар на българското дружество. Родителите ми бяха хора на точните науки. Дори едно каре с българска бродерия, започнато в ученическите години на майка ми, аз го довърших, когато поотраснах, като изучих сама бодовете", каза за БНР Яфа Меир.

Тя заяви, че харесва творби от нетрадиционни материали.

"Първата ми самостоятелна изложба направих на пазара в Яфо. Шукът пишпишим ( на бълхите) постепенно се превръща и в център на изкуствата. И тогава повечето творби бяха от копчета и ципове. Но се оказа, че много хора в Яфо- българската столица на Израел, имат вкус към необичайните материали. Моята изложба ги провокира. Канеха ме в работилниците си. Виждах скулптури от велосипедни вериги, от стари гуми от камиони, картини от всевъзможни субстанции- плат, игли, та дори от части за телефони. Това не бяха творби от доста обичаната в Израел „естетика на грозотата“. По-скоро човек се смайва от удачното и необикновено хрумване - фигура или картина да бъде направена от подобен материал. Повечето от създателите им, като мен, не са се решили да зарежат сигурността в живота си, за да се отдадат само на творчество. Имам око за таланта. Станах куратор на няколко изложби. Най-напред имаше изложба на картини върху палки за пинг-понг. Тя беше в официален салон в Яфо. Останалите бяха на необичайни места. Например подредих картини и скулптори във фоайето на един от небостъргачите на Тел Авив, където живеят много богати хора. Беше по време на пандемията, когато повечето хора започнаха да работят от вкъщи. Липсваше културен живот. За мнозина бе важно да разнообразят интериора на апартаментите си. Голяма част от показаните творби бяха изкупени. Беше сериозна помощ за художниците, защото най-често основния им бизнес, който те смятаха че им носи стабилност, беше затворен".

Домът на Яфа Меир          Снимка: личен архив

В сегашната изложба на Яфа Меир има доста произведения с библейски сюжети. В Израел се смята, че преселниците от България са най-малко религиозната част от населението. 

"Ние сме едни от първите преселници в Бат Ям ( русалка), който е част от Голям Тел Авив. Помня, когато израснаха няколко нови блока, включително и нашия. Бяха на голямо разстояние един от друг, а наоколо им бяха пясъци. Най-близкото училище до дома ни се оказа религиозно, но не от най-строгите. Учех в девически клас. В програмата имахме математика, физика и английски- предметите, за които сега се водят спорове дали да се изучават в религиозните училища. Още тогава си дадох сметка, че Библията е универсалната книга. Няма сюжет в съвременната или класическата литература, който да не е разработен и в тази Книга на книгите. Мисля, че точно в това училище ми дадоха основни знания за професията, която най-дълго упражнявах- библиотекарка. Човек, който добре познава тази универсална книга може да е добър помощник на всички, които търсят интересно и полезно четиво. Но и за да се разберат класическите картини, много често, са необходими добро познаване на основния текст на Библията. Тогава се разбира оригиналността в тълкуването му. Необичайните материали, от които правя творбите си са само формата. А със съдържанието или внушението се опитвам да достигна до зрителите, да ги увлека, да ги направя съмишленици. Набавям си материалите по най-различни начини. Изкупувам на едро стоката на магазини, които правят промоции. Когато работех при архитектите, събирах парчетата останали след конструирането на макети. Използвам ги като основа на мои картини. Те не са пъзели, а носят послания.

Повече  можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28