Племенницата на последния Шах на Иран - Ясмин Пучи участва в журито на фестивала Cinelibri

Ясмин Пучи  гостува на фестивала Cinelibri за първи път като част от международното жури в конкурса за пълнометражен игрален филм. Церемонията по награждаването на осмото издание на фестивала Cinelibri се състоя на 21 октомври в Зала 1 на НДК.

Ясмин Пучи е завършила висше образование в Ню Йорк, изпълнява роли във филми и в театрални постановки.

Коя е ролята, с която се идентифицирате?

„Да, от 25, дори почти 30 години аз се занимавам с актьорство. Имах голям късмет и възможността да правя много неща, свързани с актьорството. Започнах първо с театър, след това се прехвърлих на късометражните филми, до игралните. И определено, когато си актьор или актриса, се влюбваш всеки път в героя си, но да, филмът „Злато и Олово“ (Оro y Piombo/ Gold &Lead) от 2019 г., e едно от любимите ми творения. Аз съм и сценарист на този филм и наистина толкова нетипичен за уестърните, тъй като винаги ролята при уестърните филми се играе от мъж и разказва за неговата съдба, защото това си е един мъжки свят. Но вместо това ние искахме да представим история, която разказва за жена, за наистина силна жена, пак от онези времена. Жената е напредничава и във филма има много от нещата на съвременните жени. Тя е еманципирана, не свежда глава, нещо като в уестърните на Клинт Истууд и докато работихме по филма, наистина се забавлявахме. Така че със сигурност това е филмът на Емилиано Ферера, a героинята, която между другото представям живота ѝ, е жена, която наистина е съществувала - Клер Пералта. Наистина ми достави удоволствие да изиграя точно този персонаж, а още повече след написването му и излъчването му той е сред най-излъчваните по Amazon Prime. Накратко, влюбена съм точно в този вид жанр“.

• "Синелибри" започва в Бургас с филм за Салвадор Дали

„Да, наистина съм от много особено семейство, имам персийски корени и преди революцията в Иран, сигурно сте запознати. Но накратко - преди имахме Шах, чували сте за Шахът на Персия, той беше мой чичо, а моята баба - принцесата водеше достоен живот и беше сестрата близначка на Шаха на Персия. Тя беше една от първите жени, които още тогава се бориха много за правата на жените в Иран за достъп до образование, защото тя беше убедена, както и Шахът, че най-успешният начин за еманципация е именно образованието, познаването на различни култури. Тя се бори много и за правото на жените да гласуват, както и накрая се бори за премахването на бурката, в смисъл, да не е задължително нещо, а да бъде избор - ако жените искат свободно да носят бурка, ако ли пък не искат, да не се счита за нещо лошо. Така, че в момента всичко, което се случва днес в Иран - аз съм наистина тъжна и още по-ядосана, защото знам колко много моята баба се е борила за премахването на бурката, за признаването на граждански права и виждам, че днес в действителност след много години, през които Иран е преминал, продължава да се бори със същите неща. Но сега светът сякаш се е събудил и това е чудесно. Мнозина се обърнаха към мен за  интервюта, и наистина вече не съм ядосана, иранският народ се опитва да се бунтува от години, но едва сега светът изглежда се вслуша в този призив за помощ на иранското общество. И наистина съм щастлива, защото винаги е по-добре късно, отколкото никога и мисля, че наистина е важно да се говори повече за случващото се. Мисля, че е важно да се даде глас на всички тези жени, защото те не само излизат по улиците, за да протестират!"

А също съм много щастлива, че живея в страна като Италия, защото там съм в голяма безопасност, но ако изчислите, че до преди няколко години моето семейство, което беше изгонено през 1979 г., имаше и престрелки. Така че аз никога не съм стъпвала в Иран, но се надявам рано или късно да успея да стъпя на тази земя. Надявам се, че по време на такива фестивали все повече жени от тази част на света ще могат да участват. Но нека да не забравяме, че не е само Иран, има много други държави, които също са във война. Но са съжаление случващото се в Иран ме притеснява и аз плача всяка вечер. Искрено се надявам, че на тези красиви фестивали, ще могат един ден все повече и повече жени да участват, дали като продуценти, сценаристи, герои на филми, за да разказват историите си, а именно една от ролите на киното е да изобличава, да дава глас на всички тези хора, точно в такива тежки моменти“.

• Синелибри стартира с "Невидимият" на Луи Гарел
• 
  

"Да, факт е, че за първи път пиша книга и тя е много интимна история. В книгата се разказва за три поколения, които са моето, това на майка ми - особено за това как тя е израснала в двореца и за толкова силния ѝ характер от политическа гледна точка, както и историята на баба ми принцесата. A за нея, за баба ми, вероятно знаете, има толкова много писани неща – наричали са я черната пантера, защото във всеки случай тя беше тази, която управляваше Иран. А се знае, че Шахът беше мъж, който я слушаше много. Тя беше тази, която имаше цел и тя беше тази, която реагираше политически на определени ситуации, тя беше наистина с твърд характер. Така че, аз разказвам за неща, които не можете да намерите в интернет. Имах шанса да живея с нея, особено през последните години от живота ѝ. Mного години бях в Ню Йорк и се виждах с нея всеки ден, така че тази книга може да изглежда като красива приказка, защото разказва историята на една принцеса, с която се срещнах, когато бях на 14 години. Aз идвам от различен контекст, а тя от място, което е двореца, където са се спазвали много правила. И въпреки че са напуснали Иран, правилата си важаха, а аз не бях свикнала, не бях запозната с тях, защото бях отгледана в италианската култура. Така че аз съм като всичките си приятели от Италия. Когато за първи път се срещнахме, беше в Рим, тя дойде да ме види, тогава бях на 14, а после я последвах в Париж, и пътувах много между Франция и Щатите. А след това окончателно през 1996 г. се преместих в Ню Йорк - това е град, който тя обожаваше и благодарение на моята баба отидох в актьорско училище. Пак благодарение на нея и до ден днешен съм влюбена в това, което правя, защото, ако трябваше да последвам моите родители, вероятно трябваше сигурно да се занимавам с финанси. Трябваше да поема контрола върху ситуацията на семейството ми и да управлявам парите, но аз исках да бъда актриса, така че тя моята баба е замесена в избора на моята професия - именно тя беше тази, която ми каза - „Можеш да бъдеш това, което искаш, можеш да бъдеш актриса, аз ти подавам ръка!“ Така че дължа всичко на нея. Майка ми със сигурност я мрази за този избор. Именно в книгата споделям по малко от всички тези истории, изпълнени с анекдотите и особено за детството на майка ми, за това, как е израснала в двореца, какво е било преди революцията. Сега може би от всякога ме е грижа за идеята да отдам чест на това каква прекрасна страна е била Иран и най-вече искам да разкажа за частта от живота на баба ми, която е приемана като тъмен герой, но очевидно не е било никак лесно за нея“.

В предаването "Нощен хоризонт" тя допълни:

„Книгата я написах сякаш всичко е действително, и го направих така сякаш разказвам филм. Но повече ми се иска да се превърне в телевизионен сериал, защото мисля, че филмът е твърде кратък и би опростил нещата, а с историята, се надявам хората да се идентифицират, но преди всичко да разберат, че в живота, както и във филма едни герои мразят други и че не всичко е рози. В тази история има толкова много мистерии, има много нерешени неща и следователно това е още една причина, поради която бих искала да запазя в тайна някой неща от тази книга, защото се надявам, че може би говорейки за нещата, с това да излезе наяве някаква скрита истина, която е останала потулена".

Казвате "Моето име не е от значение". Какво тогава е от значение за Вас?

„Благодаря ви за този въпрос – това беше така нареченият монолог „Слава “ и е част от телевизионен сериал. Какво означава ли? Знаете ли, аз никога не съм се интересувала от името на семейството ми. Да, очевидно моят произход не е подобен на другите, защото израснах с тази принцеса. Запознати сте с историята на Шаха и винаги е имало голямо разнообразие, но аз винаги съм се чувствала като другите, нормална. Да, мисля се, че очевидно да се страхувам и особено, когато говорим, не ми е лесно и е наистина опасно, защото хората в Иран никога не знаем какво могат да направят. Просто аз искам да се опитам да бъда самата аз, да бъда себе си и да се боря за тези жени, дори и вероятно да рискувам собствения си живот, защото знаете, че не е лесно племенницата на Шаха да говори лошо за ислямския режим, не е лесно за никой от семейството ми и не искам да търся оправдания. Не искам да се скрия, горда съм, че съм от Иран, че съм от персите и знаете ли дори предпочитам да кажа, че съм персийка, вместо иранка. И наистина искам да се боря за правата на тези момичета и на тези жени. Така че да, всъщност не ме интересува името ми! И аз съм просто жената, която познавате. Аз съм иранска жена, толкова се гордея с това!".

• Режисьорът Колъм Барейд: "Мълчаливото момиче" е прозорец към чувствителността на ирландците

Какво можем да направим за жените в Иран?

"Наистина не можем да направим твърде много, но всъщност смятам, че е важно да не спираме да се борим, въпреки че го правим с видеоклипове. Да даваме гласност и това е повече от достатъчно. И като цяло това е битката за жените. Аз си оставам иранка и ме е грижа много за случващите се неща там, но ме е грижа за жените по света. И като цяло това е битката за жените. Аз си оставам иранка и трябва да обръщаме внимание на всичко и наистина не е само Иран, това е ужасно, че същото се случва в много други държави по света. И просто не трябва да спираме да говорим, да се борим заедно и трябва да продължим да го правим".

Кой е любимият ви актьор, любимата ви книга, любимият филм?

„Любимата ми книга е моята! Не, шегувам се. Знаете ли, имам много любими книги, чета много. Например влюбена съм в книгата „il Mondo di Sofi“ „Светът на Софи“, има много философия, това е невероятна книга. Другата е „Ти не си нормална майка“- това е историята на старица от 1900 г., обичам да чета биографии, фентъзи, уестърни. Относно филмите, не съм еврейка, но о, Боже! „Списъкът на Шиндлер“ - това е един от най-добрите филми като продукция, филм, който гледах, когато бях в гимназията, и никога няма да го забравя. Друг филм, който харесвам е "Отнесени от вихъра" с Вивиан Лий. Попитахте ме за любимия ми актьор… О, уау, наистина си спомням Наоми Уотс. Харесвам Мерил Стрийп и Едуард Нортън. Имам много любими - Робърт де Ниро - има много добри актьори по света. Но аз се опитвам да направя нещо сама, да бъде автентично и се надявам един ден да имам шанса да работя с тях. Да видим!"