Реге благословията на Марли

Ако приема името Марли като проблем и бреме, то ще престана да бъда себе си. Ние вече сме това, което сме и просто  сме естествени. Просто знам какво трябва да направя и го правя по силата на Всевишния.

Това каза Джулиан „Джу Джу“ Марли в специално интервю за „Изотопия“ малко преди да излезе на сцената на Джаз феста „Д-р Емил Илиев“, който се проведе през август в Боровец.

Преди да прочетем как един от синовете на реге легендата Боб Марли отговори на въпросите ни, няколко думи за Джулиан.

Съвсем спокойно можем да използваме клишето, че е закърмен с музика и в частност с реге. Детството на Джулиан минава в Англия. Така се получава съчетание на вдъхновенията, което чуваме в музиката му.

Първото си демо записва на крехката възраст от 5 години. После през 1987 г. създава реге групата „The Uprising“, която свири на една сцена с „The Wailers“ – групата на баща му Боб Марли.

Семейството е сериозна ценност в света на Марли и сериозен източник на музика и единение. Братята Марли се обединяват, за да формират собствена музикална пътека. Така през 1993 г. се ражда групата „The Ghetto Youths Crew“, в която влизат Джулиан, Стивън, Деймиън и Кимани.

Пет години по-късно Джулиан Марли участва в записите на спечелилия Грами албум „The Miseducation of Lauryn Hill“ на певицата Лорън Хил. Той свири на китара в едно от парчетата - песента Forgive Them Father

Вторият албум на Джулиан, „A Time and Place“, издаден през 2003 г., води до самостоятелно турне на групата му „The Uprising“.

През 2009 г. идва силен момент в кариерата му – излиза номинираният за Грами албум Awake, подкрепен с голямо световно турне. Въпросният албум печели приза „Най-добър албум на годината“ на международните награди за реге и уърлд музика в Ню Йорк. 

Музиката на Боб Марли, твоят баща, ли ти даде основния тласък от вдъхновение или има някакъв друг момент от живота ти, който те е тласнал в тази посока и те изгради като артист?

Джулиан Марли: Просто ми е вродено. Още от моето раждане. Моят баща е музикант, така че е естествено да има нещо от това в кръвта. Музиката за мен е нещо велико – обичам я, обичам инструментите. Първата музика, която слушах беше тази на баща ми. Това беше въведението за мен в музиката като цяло. Когато я слушаш и продължаваш да го правиш, нещо в теб расте, изгражда се. Докато не се появи твое лично вдъхновение. Неговата музика, на Боб Марли, беше училище, направо университет за мен. Тя ме изгради като артист.

Какво е това, което те отличава теб и музиката ти от останалите музиканти? Каква е тази подправка?

Джулиан Марли: Подправката е, че се казвам Джулиан. И никой друг не се казва така. Това е моята подправка (смее се). За мен всеки индивидуален артист има свой отпечатък и свое изкуство. Всеки може да бъде индивидуален и отличаващ се от другите. За себе си мога да кажа, че изразявам това, което чувствам отвътре. Това е нещото, което те прави различен. Когато създавам музика не гледам навън, а се вглеждам вътре в себе си.

Къде сега е мястото на реге музиката – повече в ъндърграунда или вече пристъпва и към мейнстрийма?

Джулиан Марли: Опитват се да я поставят в ъндърграунда, защото ние разбрахме, че реге музиката е единствената, която може да освободи целия свят. Това е единствената музика, която е създадена за хората. Не само за парти и купони, създадена е за единство, обединение, за справедливост – за всички велики неща на този свят. Знаем, че Вавилонската система не харесва това, което е добро, а винаги се опитва да обърква хората с различни неща. Но ние знаем, че реге музиката е много важна. Може да изглежда, че е в ъндърграунда, но реално в момента е най-важната музика в целия свят. Знаеш ли, по време на затварянето заради пандемията, не можех да слушам нищо друго – слушах само реге. Това е единствената музика, която ме успокоява и ми дава думи на вдъхновение и послание. Дава ми надежда. Това виждам. Когато слушам реге музика мога да гледам отвъд. Всяка друга музика говори за „днес, днес, днес“. А какво ще стане утре? Реге музиката дава послания за утре, за вечността.

За втори път си в България. Какви са наблюденията ти за страната и за хората тук, като мен? Също и за публиката?

Джулиан Марли: Атмосферата е добра тук. Затова дойдохме. Ако не беше така, нямаше да дойдем. Страната е красива и хората очевидно обичат музиката.

Дошли сме, за да представим реге музика на живо, чувстваме се добре и се радваме, че сме тук.

Освен музиката, която правиш, организираш и участваш в различни благотворителни инициативи, имаш и благотворителна фондация. Кажи ни повече за това.

Джулиан Марли: Да даваш е мисия. Музиката е да даваш. Това е нейното послание. Мога да създавам песни, в които да говоря за себе си, какво искам да правя и да бъда част от поп културата. Но това НЕ е идеята. Не сме тук за това. Тук сме, за да даваме на хората, а не на себе си. Целта не е да взимаш, а да даваш. С нашата фондация „The Ghetto Youths“, която направихме с моите братя Стивън и Деймиън, правим различни инициативи по целия свят – Ямайка, Етиопия. Например в Шашаман, Етиопия, едно доста слабо развито място. Ние с чрез фондацията помогнахме на училището там, в което учат деца от 5-и до 11-и клас. Не обичам да говоря за това, което правим. Харесва ми да го вършим, без да говорим. Целта е хората да имат полза от това, което им се дава. Това е идеята.

Какво искаш да кажеш на българската публика – на феновете на музиката на Джулиан Марли, на Боб Марли, на реге музиката?

Джулиан Марли: Всяка личност, всички ние сме създадени с една и съща сила. Създателят е казал, че сме по Негов образ и подобие – значи всички ние сме крале и кралици. Затова трябва да отстояваме себе си, да изразяваме себе си, да се чува нашия глас, трябва да подкрепяме и да се борим за единство, справедливост и любов. Това е нещо, което искам да виждам. Искаме да поднасяме това послание на целия свят. Започваме днес от България. Тук сме и искаме да кажем на хората, че любовта е единственият начин и решение, обичайте се и бъдете с отворено съзнание. Всички сме братя и нашите семейства са навсякъде по земното кълбо. Музиката ни прави братя, животът и духът. Животът, който имаме идва от едно място – това е нашият дар. Той не ни принадлежи, а ни е даден. Кой съм аз, кой си – няма значение. Всички сме хора и трябва да се обичаме и да живеем добре помежду си. Независимо от коя раса си или от коя страна идваш.