"89-а година бях в седми клас, на 13 години. Спомням си реакциите на следващия ден, в учебната стая. Нашата класна и тогава учителка по руски. Един от съучениците ми зададе въпроса – другарко, вярно ли е, че Тодор Живков вече не е ръководител на нашата държава, тя погледна леко отвисоко, навъсено, каза – може би е така, не мога да коментирам. Оттам нататък се завъртя колелото", така започва радиоразходката с Ник из дебрите на 90-те, на знаковия 10 ноември, който малко или много, винаги става повод за връщане назад във времето.
В един момент разделенията, които дотогава бяха – от кой отбор си, започнаха да придобиват съвсем други измерения и цветовете от футболните отбори се пренесоха на тогавашната политическа сцена, казва той.
"Тогавашните деца днес сме активните хора в България, които в момента създават брутен вътрешен продукт, движат икономиката, раждат деца, възпитават деца."
Николай Тодоров – Ник е отворил магазина си за градска култура през 1994 г. На 15 години е организирал "първия концерт в живота си" – на група "Клас", в Летния театър на Варна. Тогава се изправил пред вратата на тогавашната държавна агенция "Музика", чиято табела помни и до днес, а директорът "с изпънати тиранти" го питал сигурен ли е, че иска да направи този концерт.
"Той ме изпрати да намеря поне един спонсор. Каза – ако намериш спонсор, ще има концерт". Групата също се довери на младежкия ми хъс. Това беше първото събитие в професионалната ми кариера."
Следват партитата на тъмно, dark партитата от 90-те.
"Не знам дали е било усещането на светлото бъдеще, а "тъмната музика" е била част от нашата същност. Събирахме групи от цяла България. ЖП гарата осъмваше с хора в черни дрехи и тупирани коси. Интересни времена! Години, в които идеализмът е бил много повече от всичко, а музиката – наистина изключителна движеща сила."
В момента работим с три поколения почитатели, тегли чертата той. В магазините идват както тогавашните тийнейджъри, днес зрели хора, така и техните родители – днешните баби и дядовци.
"Това са хора, които са част от тази култура. Тези хора са одухотворени, те са истинските, които и днес са част от тази вълна, която представлява качествената част от днешното човечество в нашата страна."
Николай Тодоров – Ник споделя, че не си е представял как изпълнители, които са били на плакатите по стаите и са били емблеми на съответния период и телевизионни звезди, днес ги канят на фестивали и концерти.
"Може би това е една от поредните мечти, които съм успял да осъществя. За 4 години над 70 изпълнители от цял свят."
Една друга мечта обаче все още е жива и неосъществена. Ник признава, че и до днес остава актуална мечтата му да бъде капитан на кораб.
В предаването "Изотопия" той описва вкуса на 90-те, припомняйки ни опашките с купони в магазините, но е убеден, че не се връща към тези години с негативизъм.
"По-скоро съм запазил по-красивите спомени."
От вкуса на късното му детство – от едната крайност: на филията с олио и червен пипер, до нещата, които с годините е натрупал като кулинарен опит и експерименти, включително от първите му пътувания зад граница, Николай Тодоров - Ник развива интересите си, като превръща кулинарните предизвикателства в част от организираните от него фестивали.
През 90-те се създаваха нови неща, а се разрушаваха други, но това беше време, в което човек трудно може да се ориентира кое е добре и кое – не, кое е правилно и кое не е, обобщава той на финала на разговора.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
„Комисията за противодействие на корупцията е обвързана с получаването на средствата по Плана за възстановяване от Европейската комисия. Този план, както и..