Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нови протести в Павликени срещу изграждане на завод в село Върбовка

Представители на Гражданско сдружение "Ти решаваш"
Снимка: Здравка Маслянкова

Нови протести започват жителите на община Павликени, за да се противопоставят на изграждане на завод за производство на каменна вата в село Върбовка, където енергията ще се осигурява от изгарянето на над 1300 тона модифицирано гориво от битови отпадъци дневно. Инвестицията за над 420 милиона веро на фирма "Петрургия" на свързания с отпадъците бизнесмен Румен Гайтански с прозвището Вълка. На 24 ноември за втори път ще заседава Експертният екологичен съвет, за да се произнесе върху доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение. Събрани са протестни подписки в четири общини, в които над 20 хиляди граждани се противопоставят на изграждането на завода до кариерата за базалти в село Върбовка.

Фирмата на Румен Гайтански "Петрургия" има 35-годишен концесионен договор за кариерата за базалт в павликенското село Върбовка, считано от март 2013 година. Кариерата и бъдещите производствени мощности за каменна вата са на 1,5 км от селото с 1400 жители. Производствената зона ще обхваща 296 декара. Планира се годишно производство на 112 500 тона каменна вата, а енергията за това ще се осигурява от изгарянето на над 1000 тона модифицирано гориво от битови отпадъци дневно.  

Това е мегазавод с огромно замърсяване, на което се противопоставяме, заявиха от гражданското сдружение "Ти решаваш" една седмица преди отново да заседава Експертният екологичен съвет, който или ще даде зелена светлина за инвестицията, или ще я спре, заяви Димитър Димитров от сдружението: 

"Капацитетът, който е деклариран, е 56 тона на час RDF отпадък, което прави 1344 тона за денонощие. Това са повече от 67 камиона, 20-тонни, за денонощие, само отпадък. Тези инсинератори имат нужда от колосално количество вода за тяхното функциониране. Лятото на 2022 година беше поредното на безводие за жителите на община Павликени“.  

От гражданското сдружение са сериозно притеснени и от функционирането на кариерата, защото ще се стигне до замърсяване на въздуха и водите. Ще бъдат засегнати много населени места, коментира адвокат Христо Дишев: 

„Според инвестиционното намерение най-високата част, т.е. коминът на тази фабрика, е на 48,5 метра. И ако си представите, че 1 метър височина на коминното тяло отговаря на 1 километър радиус, значи град Велико Търново, който се намира на около 35 километра от съоръжението, е един от пряко засегнатите“. 

20 150 подписа срещу изграждането на завода, където ще се горят отпадъци, са събрани в общините Павликени, Сухиндол, Велико Търново, Севлиево и Левски, посочи ветеринарният лекар Ивелин Иванов: 

"Всички тези подписки са внесени в РИОСВ Велико Търново и вярваме, че ще бъдат взети предвидена предстоящия Екологичен експертен свет като не се погазват и уронват правата на хората, които са против инвестиционното намерение“. 

Теренът за завода / Снимка: Ти решаваш

До Регионалната екологична инспекция, Здравната инспекция, Екологичното министерство и до областния управител на Велико Търново са изпратени 8 протестни писма и подписки от бизнеса в Павликени, от над 50 здравни работници, от десетки земеделски производители, животновъди и пчелари, от юристи и артисти. В протестното писмо на медиците от павликенската болница се посочва, че замърсяването ще доведе до увеличаване на заболеваемостта от онкологични, белодробни, алергични и други хронични заболявания.  

В деня на заседанието на експертите отново излизаме на протест, посочиха д-р Анелия Данчева и Грета Александрова от гражданското сдружение „Ти решаваш“: 

"Ще проведем мирен протест пред сградата на РИОСВ, на който искаме да припомним на експертите, които участват в този Екологичен експертен съвет нашето категорично неодобрение на този проект“, посочи д-р Данчева. 

"Нашето голямо желание е да предотвратим случването на това инвестиционно намерение, вместо след години, неясно колко, да влагаме сили и енергия да се справяме с евентуалните щети, ако това въобще е възможно“, заяви Александрова. 

Представител на инвеститора днес не беше открит за коментар. От дружеството говориха само веднъж пред журналисти, през януари тази година, и заявиха, че „няма да има екологични и здравни проблеми с изгарянето на модифицираното гориво от битови отпадъци, които ще са само български“. От тогава е и последната комуникация на гражданите с инвеститора, посочи адвокат Димитър Палов: 

"Петрургия" знае, че местната общност е против въпросното инвестиционно намерение. Ние официална разговори не сме водили, но сме запознали всички компетентни институции с нашето становище“. 

След заседанието на Експертния екологичен съвет идната седмица директорът на Екологичната инспекция има 7-дневен срок да се произнесе. Решението може да се обжалва пред министъра на екологията и пред Административния съд. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Морската градина в Бургас

МОСВ отбелязва деня на биосферните паркове и резервати

За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..

публикувано на 03.11.24 в 07:48
Дъждосвирцова птица

Омайното сем. Дъждосвирцови от Оман

Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..

публикувано на 28.10.24 в 09:34

Конференция на ООН в Колумбия ще опита да спре изчезването на видове

Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес  в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..

публикувано на 21.10.24 в 03:51
Акцията, проведена преди година

Десислава Микова: Институциите са безсилни да спрат замърсяването от въглища

Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..

публикувано на 18.10.24 в 10:28

12% е увеличението на туристите в София до средата на 2024 година

12% е увеличението на туристите в София през първата половина на годината, показват данните от Единната система за туристическа информация  на Министерството на туризма, в сравнение със същия период на миналата година. Регистрираните нощувки са с 10% повече. Близо 60% от посетителите са чуждестранни туристи . За първото деветмесечие..

публикувано на 14.10.24 в 09:19

Втечненият природен газ замърсява повече от въглищата, сочи ново проучване

Природният газ, който бива транспортиран и изнасян, произвежда много повече парникови газове от въглищата, въпреки че газовата индустрия твърди, че е по-чиста алтернатива. Това се посочва в ново изследване, което поставя под въпрос бързата експанзия на газови доставки от Съединените щати за Европа и Азия. Изследването е проучило 20-годишен..

публикувано на 06.10.24 в 23:19
Антарктида

Растенията на Антарктида са се увеличили заради климатичните промени

Растенията, които покриват Антарктическия полуостров, са се увеличили над десет пъти през последните няколко десетилетия заради глобалното затопляне, сочи проучване. Анализ на сателитни данни е установил, че през 1986 година растителността е била по-малко от 1 квадратен километър, докато през 2021 година тя вече е покривала близо 12 квадратни..

публикувано на 06.10.24 в 07:08