Неврони в танц, риби в Париж и други истории отвъд видимото

Освен че бяха сред участниците на есенния форум на Ratio.bg, Хю и Грег изложиха част от работите си в столичната галерия "Доза".

• Д-р Грегъри Дън представя картините си утре в галерия "Доза"

Творчеството им ни даде повод да се замислим над рационалното в изкуството и емоционалното в науката. Роди се история за азбуката на невроните, мозъчните хирурзи на мотори, сериозно влюбените риби с потомство, както и за слон, изпратен без време в Рая от бракониери. Всъщност история за още много други...

Хю Търви на есенния научен форум на Ratio.bg в София, снимка: Добромир Видев

Любомир Бабуров и Грег Дън (от ляво надясно) на гости в БНР, снимка: Любомир Бабуров

"11 години правим събития, но за пръв път експериментираме с наука и изкуство. До този момент сме си представяли, че комуникацията, която правим, е по-класическа - със събития, в които има лекции, по-интелектуална", обяснява Любо и допълва, че опитът в последните години ги е насочил към преживяването на науката. "Например преди няколко години имахме космически павилион, където хората можеха да тестват специфична гравитация, да взаимодействат със средата. (...) Това, което хората запомнят, са тези преживенчески неща, естетиката, провокирала емоции". Никой не помни отделни лекции, остава изживяната емоция.

Тя ще бъде цел на платформата и занапред. Според Любо двамата "герои на модерното изкуство" – Хю и Грег, очевидно умеят да съвместяват чистата наука с нейното емоционално съпреживяване, което пък води до разкриването на "скрити структури".

Именно невидимото е движеща сила във фотографиите на Хю, смята Любо.

MAGIC, With & Without, Hugh Turvey, източник: https://adlib.online/hugh-turvey 

Грег пък е вдъхновен от азиатските изящни изкуства, но работи с години, докато създаде научно обоснованата технология, с която достига прецизността на изображенията си.

Regeneration, Greg Dunn, източник: https://www.gregadunn.com

Любо твърди, че да харесваш света около себе си е задължително условие, без което няма как да поискаш да го разбереш по-добре. По-доброто разбиране води до удоволствие.

А понякога и до премерена доза риск. В случая с Хю от облъчване с йонизираща радиация. Той снима както неодушевени предмети, така и живи видове. Снимал е дори глезена на съпругата си.

Femme Fatale, Hugh Turvey, източник: https://adlib.online/hugh-turvey 

Сред най-безопасните сякаш е снимката на черепа на слон. "Слонът се сблъсква с куршум в главата, бил е бракониерстван и нелегално внесен в Англия. Хю е имал възможността да го снима след това. Това е много интересна картина, защото можеш да видиш фракталното естество на костната структура на главата на слона, което е супер интересно", разказва Любо.

Хю е снимал и играчките на децата, гостували в лабораторията му, за да им покаже методологията си. Снима и компютри, дънни платки, цветя. Вкарването на цветове и застъпването на изображенията дава артистична свобода за повече нови "съобщения" в творбите, убеден е Любо.

А самият Хю вярва, че "рентгеновите лъчи са начин да видим света в различна светлина".

Marine X-rays, Hugh Turvey, източник: https://adlib.online/hugh-turvey 

"Обичам да снимам. Това е моята страст, с рентгеновите лъчи започнах преди много време, може би преди 30 години. Да, толкова стар съм. Те са част от същия електромагнитен спектър, дори още използвам филм, защото той притежава всички качества, които биха се харесали на фотографа, но за сметка на това ползвам невидима светлина. Доста е яко".

Хю си служи с техника, която се ползва и за проверка здравината на материалите в различни индустрии. За да прави и видеа, си служи с похватите на stop motion анимацията. "Другият вариант е да използваме флороскоп. В болниците го използват да снимат видео с рентген, но изображенията там са с ниска резолюция".

"Снимането с рентген винаги е било в черно-бялата гама, а прибавянето на цвят дава малко повече дълбочина и резолюция на снимката". Фотографиите на Хю винаги имат повече от един смислов план.

Air, Hugh Turvey, източник: https://adlib.online/hugh-turvey 

"Тази композиция е сред любимите ми. Тук има история. Самотна рибка, заминала за Париж, срещнала друга рибка, влюбили се, оженили се. Дори се сдобили с дете. (...) Идеята за риби в аквариум не ми допада. Животното в плен не е позитивно послание, но специално тази снимка е по-емоционална. Разказва ни историята за това да сме заедно".

Не се е случило обаче други позиращи за Хю дълго да останат заедно: "Имахме една случка с други риби, които снимахме. Умряха. Бяха мъжки и женски, но след снимките починаха и направихме така, както с всяка риба – изядохме ги, така че нашият творчески процес не създава отпадък, но това не е заради радиацията".

Хю, както споменава и Любо, обича да работи с деца, да им показва играчките им, батериите, които ги задвижват, говорителите, сглобките. "Аз така си прекарах детството - разглобявайки неща, но с времето това става скъпо...", шегува се Хю, който съвсем сериозно иска да провокира най-малките да видят отвъд живота, да развихрят въображението си за света и многото невидими процеси в него. "Светът е доста интересно място, но само ако отвориш погледа си", категоричен е Хю Търви.

Грег Дън и Хю Търви на есенния форум на Ratio.bg, източник: Greg Dunn Neuro Art

Грег Дън е напълно съгласен с него.

Технологията на Грег се опира на науки като биологията, математиката информатиката и химията. Той микрогравира невроните в мозъка, а след това, благодарение на специално осветление, насочено към златните и алуминиеви гравюри, както и благодарение на движението на зрителя срещу картината, можем да се насладим на танца на невроните и да видим как 86 милиарда нервни клетки си взаимодействат. Мозъкът ни се самонаблюдава и самоосмисля. Точното име на технологията на английски е microetching, в превод от Любомир – "микроецване"...

Шегата настрана, изображенията са впечатляващи. Някои части приличат на електрическа гора, други на фини паяжини.

Untitled, Greg Dunn, източник: Greg Dunn Neuro Art

Преди пет години Грег отново бе в София, за да представи работата си.

• Грег Дън ще разкаже в София за най-реалистичната картина на човешкия мозък

Тогава той сравни невроните с букви, които формират думи, без да можем да разберем изреченията. Напреднахме ли в четенето за изминалото време?

"Ние сме по-напред със сигурност. Можем да четем информацията на мозъка по-добре от това да я изпишем. Ако искаме да стимулираме мозъка с електроди, сме на много грубо ниво. Ако можеш да си представиш верига неврони и 10 000 от тях трябва да "стрелят" един път, как да ги стимулираш?", пита Грег и сравнява възможностите за отговор със слагането на тел в мозъка, за да се активира невронната верига. Звучи грубо, но това са възможностите на съвременната наука за стимулация на мозъка. Те все пак помагат например на хора с трудности в движенията.

"Можеш да сложиш нещо много дълбоко в мозъка, там, където е спирачката на нашите движения, можем със стимулирането на електродите да премахнем спирачката и тези хора, някои от тях поне, да се движат след процедурата. Има много учени по целия свят, които работят с електроди и чипове. С тях те разчитат как действат невроните на различни места в мозъка. Пак резолюцията не е много добра, събират доста данни, но е трудно да знаеш какво да направиш с тях".

Повече акъл е вкарал Грег в картините си сега в сравнение с тези, които е рисувал преди. "Отначало рисувах нещо много просто – силуетите на невроните. (...) Най-разочароващото нещо за мен е, че човек не може да разбере всичко на мозъка. Просто не става. Когато изучаваш мозъка и правиш експерименти, за да разбереш нещо много, много дребно, специфично, губиш голямата картина. Моята идея беше да направим картини, които отразяват емоциите. Да покажем как изглежда сложността на мозъка".

А тя няма как да бъде адекватно пресъздадена със статични изображения. На помощ идва анимацията, която зрител и картина създават заедно с помощта на движението и осветлението.

Какво се случва с мозъка, докато се самонаблюдава?

Въпросът е интересен, коментира Грег, но признава: "Нямаме достатъчно данни". Надява се, че се активира производството на допамин – хормона на щастието. "Да има момент на "Уау!", "Никога не съм виждал нещо такова в живота ми"... Емоциите са портата към нашето съзнание. Ако можем да използваме емоцията в образованието, изкуството и науката, ще сме много по-ефективни".

Self Reflected microetching, Greg Dunn, източник: https://www.gregadunn.com

Освен че можете да се насладите на произведенията на Грег, можете и да си ги татуирате. Така са направили не един и двама – от любов към мозъка и съзнанието. Така направил и неврохирург моторджия, участник във фестивала Burning Man в САЩ. За неговия бицепс Грег нарисувал как активността на невроните провокира съзнанието. Ползвал и символиката на индианците като черепите с дупки, за да излизат злите духове през тях. Съвсем като татусите с природни теми...

Или както обобщава Грег: "Мозъкът е чисто природна тема. Само трябва микроскоп, за да се види. Това е единствената разлика между микроскопичния и нашия свят".

В нашия свят, допълва Любо, недостатъчно хора се интересуват от иновации и наука. Звучат им безинтересно, но не са прави. "Светът не е прост, напротив. Изцяло зависи от действията на всеки един, така че да се ангажираме с реалността, защото реалността е супер по-интересна, отколкото възможните и невъзможни светове във филмите".

Убедете се и вие като изслушате историята, разказана от Любомир Бабуров, Грег Дън и Хю Търви, в звуковия файл.

Снимки: https://www.gregadunn.com, https://adlib.online/hugh-turvey, Добромир Видев, Любомир Бабуров