Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко плашещи са климатичните промени и защо се стига до психологическо дистанциране от тях?

Снимка: pixabay.com

Темата за климатичните промени става все по-актуална, но много малко от нас се замислят за различните й аспекти. Един от тях е психологичното дистанциране от случващото се с природата, което се превръща и в пречка срещу реални действия.

"Когато нещо е по-далечно, то ни се струва по-страшно. Затова се дистанцираме и не предприемаме действия", обясни пред БНР Елица Станева-Бритън, която е психолог и автор в сайта climateka.bg.

Ролята на науката е много важна, за да разберем случващото се, но и изкуството има значение, уточни още тя.

"Много филми могат да достигнат до човека на емоционално ниво. Емоциите ни са базов инстинкт, който ни кара да действаме. Когато виждаме дадена история, с която можем да се свържем, би могло да се скъси тази дистанция".

Психологът коментира и спорния ефект от действията на активисти, които заливаха с храна произведения на изкуството, за да привлекат вниманието към проблемите с климата.

"Когато нещо се прави по-показно, то може да доведе до обратния ефект и да се фокусираме върху самата случка, а не върху проблема, върху който се опитват да привлекат вниманието ни".

Това се случва и в медиите, предупреди тя.

"Там се представят едни негативни данни-всичко е фатално и няма как да се оправи. Това отблъсква хората, води и до страх, вследствие на който те спират да действат, дори да са имали желание".

В политиката пък се стига до двойнствени послания, игра с научни данни и лобистка дейност, заяви Елица Станева-Бритън в предаването "Преди всички".

Комуникацията се прекъсва на доста нива, резюмира тя.  

"Слушатели, учени и медии трябва да разберат кой възприема посланията им. Учените се опитват да образоват публиката. Те искат да представят нещо, което е наистина критично, но по начин, който е сух и близък до фатализма. Дори да ни представят данни, много хора не ги разбират. Когато се съберат учени и медии, трябва да има диалог, за да го разбере публиката и да се достигне до едно личностно ниво".

Важно е да се стигне до темата за т.нар общо благо, уточни психологът.

"Хората наистина се интересуват от него. Тук в комуникацията могат да се въведат инфлуенсъри или лидери на мнение, които имат въздействие върху различни групи".

Не само левите и младите се интересуват от климатичните промени, настоя още тя.

"Трябва на всеки да се даде шанс да изрази своето мнение и да стигне до открит диалог. Спрели сме да слушаме отсрещната страна. Добре е да се поинтересуваме защо мисли различно. Когато проблемът е представен по по-достъпен начин, тогава и скептиците може да се открият към диалог", заключи Елица Станева-Бритън.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Скрийншот на интерактивната карта по темата.

Екоорганизации алармираха за над 170 нефтени петна в Черно море за година

Над 170 петна от изхвърлен нефт и корабно гориво са регистрирани през последната година в акваторията на България в Черно море. Това съобщиха от екологичните организации "Грийнпийс" и "Скайтрут" (SkyTruth) , които са използвали сателитни снимки, за да направят проучването. След откритията от "Грийнпийс" - България настояха страната ни да се..

публикувано на 19.08.25 в 20:57
Спасителния център за диви животни на

"Зелени Балкани" в помощ на пострадалите от пожарите птици и животни

Ако при умишлен пожар има изгорели животни, да се повдига обвинение на виновника за убийството им. Това се надява управителят на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" д-р Руско Петров.  Невидимите жертви на пожарите - дивите животни Студенти и преподаватели от Тракийски университет търсят живот сред пепелта след..

публикувано на 16.08.25 в 07:15
Фронтменът на групата Крис Мартин

"Колдплей" излиза на пазара с плочи от рециклирани пластмасови бутилки

Британската група "Колдплей" представя на пазара свои изпълнения върху прозрачни плочи, направени от рециклирани пластмасови бутилки . "Колдплей" несъмнено са голяма група. Днес е голям ден за музикалния свят, който ще види първите плочи, изработени от рециклирани пластмасови бутилки . Групата е посветена на мисията за борба с климатичните..

публикувано на 15.08.25 в 11:24
Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата

Проф. Емил Гачев: Ще има ли криза за вода в световен мащаб, колко това ще засегне и нас?

"А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата.“ Това е цитат от Битие, първа глава, първи стих. Така започва всичко, в първия ден на Сътворението.  Днес науката определя водата като най-важното условие за възникването и поддържането на живота .  Знаете ли колко от нея ни е нужно? За целия си..

публикувано на 14.08.25 в 11:12
Пленарна сесия на преговорите в Женева, 13.08.2025 г.

Криза в преговорите за споразумение за ограничаване на замърсяването с пластмаса

Преговорите за първото международно споразумение за ограничаването на замърсяването с пластмаса са в задънена улица, предадоха световните агенции. Разговорите трябва да приключат днес в Женева, но не е ясно дали държавите ще преодолеят различията си.  30 часа преди края на поредния кръг на преговорите над 100 държави отхвърлиха проекта за обвързващ..

публикувано на 14.08.25 в 05:15
Николай Петков

Алпинистът Николай Петков: Най-важното нещо за човека е да има свобода

" За мен най-важното нещо за човека е да има свобода", казва алпинистът Николай Петков .  За него свободата е далече от хората, някъде, където човешката ръка няма досег - като в планината. Преди точно 239 години на 8 август се поставя  началото на съвременния алпинизъм с покоряването на връх Монблан  от Жак Балма и Мишел Пакар. Това се случва..

публикувано на 12.08.25 в 12:00

Доц. Марио Лангуров: Къде са нощните пеперуди?

Съвременният начин на живот много ни отдалечи от природата и я скрити зад комарници, щори и дебели стъкла и вече почти не забелязваме нейните нощни обитатели.  Къде са нощните пеперуди , които така често влизаха в домовете ни, привлечени от светлината. Плашат ли се нощните пеперуди от големия град. На тези въпроси отговаря доц. Марио..

публикувано на 11.08.25 в 09:41