9-годишната Александра от Чирпан е първият турист в крепостта Царевец

Около 400 хиляди туристи са посетили музейните обекти във Велико Търново през миналата година, а крепостта Царевец си остава най-предпочитаното място за културно-исторически туризъм. 

Резултатите са по-добри от предходната година, но все още не може да бъде достигната предпандемичната 2019 година, коментира за БНР Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей в старопрестолния град. Финансирането, последиците от инфлацията и опазването на културно-историческото наследство са предизвикателствата пред туризма в историческата и духовната ни столица.

Крепостите Царевец и Трапезица, хълмът Света гора, Самоводската чаршия, средновековните църкви, десетките музеи са туристическата емблема на Велико Търново. Какво забелязват туристите: 

"Запазването на българското в този град просто е прекрасно и зарежда много положително. Много ми харесва красотата, хората, разбира се, градът е много хубав. Най-много ми харесва Царевец. Градът разцъфва. Намирам го още по-обаятелен. Туризмът се е развил, постоянно чувам чужда реч по улиците. Аз съм от Тимишоара, Румъния, за първи път съм в Търново, фантастично е. Харесвам музеите, атмосферата, пърженият шаран е много вкусен тук. Много ми харесва Велико Търново, даже ми е един от най-любимите градове, просто е несравним. Самите сгради, както са останали от миналото предпоставят естетиката на самия град. Няма друг такъв град, нищо не му трябва". 

И както е писал Левски в едно писмо през 1871 година до еленския революционер Иван Кършовски: "Кажи ти, байо, моите и аз твоите кривици, па да се поправим и заедно да вървим, ако ще бъдем хора“, така и великотърновци днес споделят за правиците и кривиците в местния туризъм, който е основно перо в икономиката на историческата и духовната ни столица: 

"Туристи има от най-различни държави, маркетинг му липсва. Инфраструктура, да се почистят неподдържаните сгради. Да е достъпно за туристите, защото е страшно е неудобно с кола, проблем с паркингите. Да спрат движението на автомобили в старинната част. Пешеходна зона ще бъде прекрасно". 

За 15-а година беше спазена традицията и на 1 януари тържествено беше посрещнат първият турист в крепостта Царевец във Велико Търново. Той е и първи турист за музеен обект в България, защото на Нова година архитектурно-музейният резерват е единственият работещ музеен обект в страната. Десетки туристи си купиха билети за посещение на Царевец, но първа беше 9-годишната Александра Шопова от Чирпан: 

"Дойдохме с моето семейство на гости на леля. Царевец е бил столица на България, това е второто българско царство. Имам да направя голям проект за Царевец", разказа момичето. "Ето затова ще ви придружи екскурзовод, ще има и средновековен войн, който ще ви прави компания докато влезете", отговори директорът на музея в старата столица.  

Първият турист за годината беше посрещнат от директора на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов, който подари луксозно издание на "История славянобългарска", копие на първия пътеводител на Търново и сувенири.  

Около 400 хиляди са били туристите в музейни обекти за миналата година в старопрестолния град, което с близо 100 000 по-малко от годината преди пандемията, поясни Иван Църов и допълни: 

"Отчитаме голям процент увеличение, но все още не достигаме това, което беше през 2019 година, може би сме на 90 % от броя на посещенията. Тази негативна разлика идва от намалението на чуждестранните групи, но се увеличиха българските. Предизвикателствата са, че трябва да поддържаме достигнатото високо ниво, но има много неизвестни – с инфлацията, финансирането, ниското заплащане на музейните специалисти. През последните две-три години загубих пет човека, които напуснаха и отидоха в образованието, тъй като там заплащането е по-високо". 

Във Велико Търново всеки камък е история, а основният проблем е опазването на културно-историческото наследство, посочи още музейният директор: 

"Опазването на Царевец е по-скоро един естествен ерозионен процес, който засяга дори реставрациите през 50-е до 80-е години. Непрекъснато работим и в тази насока. Общината връща част от средствата, които ние изкарваме от входни и други такси, и с тях правим някакви ремонти. Друг проблем е археологическите проучвания на хълма Трапезица. Те вървят много успешно, с много големи темпове, но там изостава консервацията. За сега се извършва само полева консервация на това, което е открито през последните 7-8 години. През Средновековието основно се е строяло на кал и всяка една зима нещата стават по-зле и по-зле. Надяваме се, че все пак като резервати с национално значение, и държавата ще окаже някаква помощ, защото само да се разчита на общината, просто е немислимо". 

снимки: Здравка Маслянкова