„И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи” - книга за големия скулптор

Чапа: За мен изкуството е красива и вълнуваща игра! Гледам да стигна накрая до онова видение, което съм видял в началото...

публикувано на 25.01.23 в 13:56

Георги Чапкънов – Чапа

Снимка: Елена Кръстева

Големият български скулптор Георги Чапкънов – Чапа навърши 80 години на 24 януари. "Нощен хоризонт” първи поздрави невероятния творец. По този повод гост в "Нощен Хоризонт" е Елена Кръстева, автор на книгата - „И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи”.

Интервю на Пламена Бачийска с Елена Кръстева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"До книгата се стигна от интервю след интервю, от разговор на разговор последните 25 години. Той винаги разказваше неща и случки и след интервютата, а всичко това не можеше да влезе в публикациите...

Той е изключителен сладкоумец, шегаджия, пълен е с истории. И аз все му казвах през годините, че тези истории не трябва да бъдат оставени, а да бъдат записани.

Аз гледам на него като на жив исторически извор, чрез него човек общува с Радой Ралин, с Димовски, Радичков, с Фелини и това трябваше да бъде записано. Той много дълго време се съпротивляваше, но най-накрая той се съгласи и склони това да стане", разказа пред БНР Елена Кръстева.

"И така имах късмета точно аз да ги запиша тези истории! Заглавието е на Цветана Царева, тя е се заигра със заглавието на филма - "И Бог създаде жената"...

Чапа: За мен изкуството е красива и вълнуваща игра! Чувствам се привилегирован да участва в нея, радвам се, че дори когато не знам какво ще излезе, аз го виждам напълно готово, дори години да минат, тя идеята - остава непроменена...

Затова гледам накрая да стигна до онзи непроменен вид, който се е явил като видение в началото в мене. Така че, изненада няма, аз следвам пътя на работата си, само ми липсва време...", казва в записи от "Златния фонд" на БНР великият скулптор.

"В мойта работа допускам импровизацията малко по-късно, след изграждането на това, което се е получило в главата ми...Изобщо според мен изкуството е плод на фантазията, творецът без фантазия е нищо, това е богатството на една душа и чрез това богатство артистът достига до други вселени, нагазва в други ливади, където друг няма достъп, това е главното му преимущества пред другите....С нея той може да излекува куп комплекси, проблеми собствени, а чрез изкуството и на тези, които се докосват до него. Така че, фантазията за мен е най-важното за твореца!, разказва още Чапа.

Записите са от 1994 пред Юлиян Тонева.

Чапа казва също, че предпочита да твори на прима виста, защото така творбите стават леко, бързо и артистично, емоционално, личи си, че са направени на един дъх!

"На 14 февруари се открива изложба на Чапа в Националната художествена галерия. Ще бъдат представени близо 80 творби, някои от които ще бъдат представени за първи път, като ще видим портрети на на Радой Ралин, на Фелини...", сподели още пред "Нощен Хоризонт" Елена Кръстева.

Георги Чапкънов завършва Художествена гимназия в София и ВИИИ „Николай Павлович“ в София, специалност „Скулптура“. Специализирал е в Париж. Дълги години Чапа е професор в Художествената академия, създател и ръководител на Катедра „Художествена обработка на метала”. Негови произведения са изложени в Ермитажа в Санкт Петербург, Пушкинския музей в Москва, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, сградата на Международния олимпийски комитет в Лозана, "Оцокуши-Га-Хара Музей" - Япония, академията "Лалит Кала" в Ню Делхи, музеят на открито "Моран" - Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария и др. Той е автор на „Статуята на София – Света София“ в столицата (2000 г.), на „Балерината” пред Народния театър, емблемата на НДК и много други. Освен това е правил портрети на едни от най-известните личности на България като Борис Христов, Йордан Радичков, Радой Ралин, Борис Димовски и др. Автор е на единствения скулптурен портрет от натура на големия италиански кинорежисьор Федерико Фелини. Съавтор е с Кирил Гогов на герба на Република България (1997 г.).

Автор и носител на Голямата награда ЗЛАТЕН ЕЗОП от Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово, автор на статуетката на Голямата награда ЧАРЛИ ЧАПЛИН от Международния фестивал на комедийния филм - Габрово. Почетен гражданин на Габрово.

Eлена Кръстева завършва “История” през 1997 г. в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1998 – 2016 г. работи във вестник „Монитор“ като репортер, редактор и зав.-отдел „Култура“. От 2016 г. е в екипа на издателство „Лист“. Автор е на книгите „И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи“ (изд. „Кръг”, 2020) и „Животописни истории. Биография на Никола Манев“ (изд. „Сафо”, 2017). Тя е съставител на книгата „Изкуството на старата българска кухня. Кулинарното наследство на XIX век“ (изд. „Лист”, 2018).

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева