Силвия Вагенщайн за Пол Елюар: Той е живял, пишейки в епохата на революциите

Вагенщайн е издател, съставител, автор на предговора и бележките в края, преводач. Художник на корицата е Иво Рафаилов. Пол Елюар е eдин от четиримата основоположници на Сюрреализма.

За него в антологията „Златна книга на френската поезия“ издателят Пиер Сегерс пише: „Поет на вътрешните светлосенки и на любовта, братски защитник на човека и на свободата,Пол Елюар през целия си живот никога не е спирал да следва сърдечната линия на хуманизма."

А по думите на Андре Брьотон, поместени в предговора към книгата "Поезия" от Пол Елюар, издадена преди дни от "Колибри", той е поетът на „необятните, несравними, неудържими, дълбоки, великолепни, съкрушителни сърдечни изблици“.

"Поезия" се появява 70 години след смъртта на Елюар.

"Чакахме да се навършат 70 години от смъртта му, за да паднат правата на автора и изданието е посветено на 70 та му годишнина. Лична антология е, защото той е една неизбродима територия. Аз съм писала в предговора, че има два тома на "Плеядата" на френското издателство - "Галимар", които са в размер на близо 4000 страници.

Той е живял, пишейки. Целият му живот е в слово затворен. Той е много притоворечива личност. Оставил е огромно творчество след себе си и огромно дело като общественик. Тези негови изяви са неделими", разказа още пред БНР Силвия Вагенщайн.

"Възхитителният сборник: „Поезия“ от Пол Елюар няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро „лична антология“. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. От огромното му творчество са останали стихове, които намират място в антологиите на световната любовна поезия.

Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в известен смисъл я преодолява и съумява да създаде своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците „Жестоката жажда за живот“, „Излишното време“, „Паметно тяло“ и „Фениксът“, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови „Събрани съчинения“ Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета.

Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „социален поет“. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата и неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората. С други думи, творчеството му е израз на неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма." Това пишат от издателство Колибри, представяйки книгата.

"Като всяка личност и Пол Елюар е противоречив и цялостен. Той има страшно много лутания. Първо той става дадаист. На 21 години. Те искат да разрушат всичко, тотална революция, включително ревюлиция в езика. След това става сюреалист. Но никога във възгледите си не е правоверен. И в политическите си възгледи...Взема много от сюреализма. Остава най-известният сюреалист заедно с Луи Арагон.

Той живее във годините след епохата на Бел Епок, идва войната, страданията, вижда се, че животът не е само прекрасно и щастливо място... Те възстават най-вече срещу буржоазния морал, срещу всичко...това са дадаистите, които отричат всичко, това е една екстравагнтна поза в литературата, нищо повече...

Да не забравяме и, че това е епохата на революциите. Октомврийската революция стои като фон през цялото време, до неговата смърт. Марксизмът също -  в едни момент сюреалистите приближават концепциите си с марксизма, Фройд също - той е в основата на подсъзнанието, на опитите им да правят сеанси...революции, които дават хранителната среда за поетите и художниците от онова време", поясни още Силвия Вагенщайн.

Пол Елюар става член на френската комунистическа партия, през Втората световна война, но казва, че сюреализмът му е по-близък, 1933 г. напуска партията. За него партията не е раят, там намира поводи за отвращение, пише поетът, защото той, макар че е хуманист до "мозъка на костите си", с леви убеждения е, всъщност не харесва дисциплината в комунистическата партия.

След Втората световна война обаче става отново комунист, правоверен и то, след окупацията на Франция, обикаля и пише дори ода за Сталин, разказа още Вагенщайн.

Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 г. в скромно семейство, чиито корени са в Северна Франция. В течение на повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския литературен и художествен авангард. През 1918 г. младият и даровит поет е „открит“ от Жан Полан, който го запознава с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата световна война заедно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а след това и стожер на сюрреализма. В 1926 г., заедно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти, постъпва в Комунистическата партия. През 1933 г. е изключен за антисъветски изказвания. В основаното от него списание „Проверб“ Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и заедно с Жан Полан отстоява идеята, че езикът може да бъде сам на себе си „цел“. Поетическият език на Елюар надхвърля чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи очевидни асоциации от думи, образи, които привидно нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.

Пол Елюар издъхва от инфаркт на 18 ноември 1952 г. на 56-годишна възраст. Погребан е в „Пер Лашез“. Известният френски писател Робер Сабатие заявява: „В този ден целият свят потъна в траур“. Обемното му творчество, поезия и проза, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в престижната литературна поредица „Плеяда“ на френското издателство „Галимар“. Седемдесет години след смъртта му днес можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята епоха.

Силвия Вагенщайн е преводач и на произведения на Балзак, Стендал, Пол Валери, Франсоаз Саган, Гюстав Флобер, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар. Нейно дело са преводите на френски език на няколко книги с поезия от Кирил Кадийски, публикувани от престижни френски издателства – Fata Morgana, Les Belles Lettres, L’Esprit des péninsules и др.За работата си е удостоявана свисоки отличия, Кавалере на Ордена за изкуство и литература на Министерството на културата на Франция.

Още по темата в звуковия файл.