Джефри Арчър за новия си роман „Следващата мишена“ в поредицата „От близо и далеч“

Книгите му са продадени в над 300-милионен тираж. Той е сред най-богатите писатели в света. Роден е през 1940 г. и в определен период от живота си е бил активна част от британския парламент.

Джефри Арчър е име, което всеки уважаващ себе си читател знае. Поредиците му „Хрониките на Клифтън“ и „Детектив Уилям Уоруик“, книги като „Затворник по рождение“ и „Аферата Ван Гог“ го превръщат в автор издаван в 114 страни на повече от 47 езика. Въпреки успехите в политиката, неуспешна инвестиция го кара да се оттегли от тази сцена и да погледне на писането по малко по-сериозен начин. „Нито пени повече, нито пени по-малко“ е първата му книга, но с „Каин и Авел“ – история за двама мъже, впуснали се в битка за богатство - кариерата на Джефри като автор достига истинския си връх. Романът става една от 50-те най-продавани съвременни книги.

Новият му роман „Следващата мишена“ разказва за всичко, което се случва в Службата за охрана на кралското семейство, като в книгата виждаме образи на значими фигури като Маргарет Тачър и принцеса Даяна – и двете лични приятели на автора.

" В поредицата за детектив Уилям Уоруик – той е с различен ранг и се бори с различно престъпление във всяка книга. Посветих истории на измамите, борбата с наркотиците, разкриването на убийства, полицейска корупция. Тази книга е свързана с охраната. Ако живея достатъчно дълго главният ми герой ще стане и комисар. В „Следващата мишена“ Уилям е главен инспектор. Познавам двама старши офицери, те са пенсионирани и ме съветват. Заедно се срещнахме с някои от хората, които са специалисти по „охрана на кралското семейство“. Срещнах се и с ръководителя на тази служба. Той ми разказа много истории, от които оформих сюжета на книгата", разказа в "Понеделник вечер" Джефри Арчър.

В „Следващата мишена“ Джефри Арчър разказва и още една паралелна история – тази за картини на известни художници, станали част от колекция на изпечен мошеник и струващи милиони долари:

"Тръгвам натам, накъдето ме насочи историята. Аз съм колекционер на изкуство вече дълги години. Любовта ми към него ми помогна да напиша цяла книга свързана с фалшифицирането му или кражбата. Зад мен ще видиш картина на Дейвид Хокни, творба на Греъм Съдърланд е от другата страна. Можеш да видиш на стената ми и картина на Ралф Ду Кас. Дълги години събирах тези картини. Написаното в „Следващата мишена“ бе възможност да споделя наученото от ролята ми на колекционер с читателя. Винаги казвам на младите писатели – пишете за това, което знаете. Може дори да ви се струва скучно. Поне на теория. Ако го разкажете достатъчно добре и пренесете читателя в своя свят – той ще го оцени. Ако погледнете към най-великите писатели на света – ще видите, че те посягат към теми, които често може би оценяваме като досадни. Но пък те успяват да ги превърнат в магия", каза още Арчър.

Основната тема в „Следващата мишена“ e службата за охрана на кралското семейство, а главните герои, които стават част от нея, трябва да опазят любимата принцеса Даяна от терористични атаки. За образа на Даяна Джефри се връща към спомените си от тяхното топло приятелство.

"Имах удоволствието да работя с принцеса Даяна, отговарях за някои от нейните благотворителни каузи. Защото моето хоби е свързано с организация на благотворителни аукциони. Правя това вече 40 години и много ми харесва. По този начин се срещнахме с нея. Някои от случките в новата книга са посветени на тази наша дейност.

Няма човек, който да не се е влюбил в нея. Тя беше красива, много приятна компания. И много честна. В началото спазвах дистанция. С времето обаче станахме по-близки. Имах честта да бъда заедно с нея, в деня, в който обяви раздялата си с Чарлз – тогава все още Принца на Уелс. Тя ме помоли да бъда там. За мен това бе незабравим ден. Тя бе това, което публиката виждаше. Не мога да кажа, че е останало нещо скрито. Диана бе много открит човек. Беше много мила с децата, постоянно учтива с всички. Нямаше нищо егоистично в нея. Мразя егоистите! Тя се държеше с мен като с равен от деня, в който се запознахме. Спомням си момент, в който тя излезе от дома си в Кенсингтън. Изтича при шофьора ми и му каза „Дейвид“ – тя знаеше името му – мисля, че е време да си взема нова кола. Трябва ми твоят съвет. Толкова земна беше. Ще помня случката до края на живота си."

И така – Джефри започва да пише „Следващата мишена“. Завършва я, като отново прави своите задълбочени анализи и проучвания.

"Разполагах с наученото от приятелството си с принцеса Даяна. Свързах се с иконома й, с началника на личната й охрана, както и с началника на охраната на кралското семейство. Тези трима души много помогнаха за новата ми история. Правя проучване преди и след като историята се появи. За книгата, по която в момента работя – правя страшно голямо проучване за Лондонската кула и диамантите в кралската корона. Което означава, че чета много книги и говоря с хора. Понякога попадам на много интересни неща преди да седна и да напиша първото изречение от книгата. Но никога не спирам да търся. До края на книгата има поне 1000 неща, които трябва да бъдат проверени. И още 1000, които очакват да бъдат открити и да те отведат в съвсем различна посока. Ако кажа – кралят умря през 1443-та година, не тичам към библиотеката, за да проверя дали това е вярна информация. Продължавам да пиша историята, докато не я завърша. Отговорът е, че правя основно проучване преди да започна да пиша, но и след като завърша книгата. Понякога историята тръгва по път, по който не си очаквал. Възможно е сюжетът да ме отведе и до България. Аз все още не знам дали имате дворци, къде се намира президентът ви. Не знам кои са най-близките градове до столицата ви. Не зная с кои страни граничите. Не зная много за историята. Но ако България попадне на страниците на книгите ми – веднага ще проуча в подробности тази информация", сподели още писателят пред БНР.

Заради приятелствата си в кралското семейство, Джефри до последно се притеснява дали идеята на „Следващата мишена“ ще се хареса на хората, някога приближение до принцеса Даяна:

"Да, притеснявах се, защото не исках някой от кралското семейство да се почувства обиден. Брат й Ърл е мой близък приятел. Кралица Елизабет 2-ра също познавах добре. За мен бе голямо успокоение, когато Ърл Спенсър и Кралицата одобриха идеята ми". 

Посвещавайки няколко книги на едни и същи герои, Джефри започва да ги чувства и като свои приятели.

"Те стават част от семейството ти. Наясно съм, от писмата, които получавам от цял свят – читателите ми си мислят, че героите ми са истински. Мислят си, че Уилям Уоруик е реална личност, че ужасният престъпник Майлс Фокнър обикаля наоколо. И, че агент Рос Хоган ще спаси всички накрая. Да, героите, които създаваш винаги се превръщат в част от живота ти", допълни авторът.

Сюжетите и героите си Джефри Арчър взима от света около себе си. Най-важното за един писател според него е да наблюдава.

"Когато наблюдаваш хората – правя това през цялото време, виждаш качества, които искаш да дадеш на героите си. Бях в ресторант миналата вечер, седях на маса с 20 човека. Наблюдавах ги много внимателно, за да науча нещо ново от тях. Преди 50 години Греъм Грийн написа една страхотна кратка история – за млада жена в ресторант, която съобщава на приятеля си, че иска да стане писател. На масата до тях имало група от японци. Греъм Грийн описва брилянтно възпитаният начин по който вечеряли те. Младият мъж пита дамата в края на разказа – какво мислиш за хората на другата маса? Тя признава, че не е видяла кой е седял до тях. Това, което Греъм Грийн ни казва е, че трябва да наблюдаваме много внимателно хората около нас, ако искаме да бъдем писатели", смята Арчър.

Джефри Арчър е близък приятел и на желязната лейди – Маргарет Тачър. Една от най-уважаваните фигури не просто в Британската, но и в световната политика.

"Работих с нея 12 години в Консервативната партия. След оттеглянето й аз бях един от четиримата, които присъстваха на нейното напускане. Тя си тръгна от политиката и започна нов живот. Ние обаче си останахме приятели да смъртта й. Заедно бяхме на екскурзия в Япония. Тя често ме посещаваше в дома ми в Кеймбридж. Аз съм в Камарата на Лордовете заради нея. Тя е много специална дама в живота ми. Мисля, че тя е един от най-великите министър – председатели на Великобритания".

В едно интервю Джефри Арчър казва, че Маргарет Тачър не би била съгласна с много от събитията в новата история на Великобритания. Например Брекзит…

"Говоря си с нея всяка нощ – тя е много ядосана и иска отново да е министър - председател. Кой знае? Съпругата ми Мери и аз виждахме Маргарет всяка неделя следобед в 6 часа вечерта. Винаги беше забавно. Обсъждахме подобни теми. И въпреки дългогодишното ни приятелство тя бе много внимателна в нещата, които казваше. Така щеше да постъпи, ако имах възможност да я попитам – „Маргарет, какво мислиш за Борис Джонсън“ или за „Тереза Мей“? Какво мислиш за Брекзит или проблемът със Северна Ирландия?

Дори и пред близък приятел – Маргарет много внимаваше как ще отговори. Макар и да знаеше, че никога няма да кажа нещо, което ми е споделила на пресата. Ако искаше да изпрати някакво послание към хората – тя бе много добра в това. Ако я попиташ какво мисли за протокола със Северна Ирландия – казус, който решаваме в момента във Великобритания, и тя имаше становище, което иска хората да знаят – щеше, може би, да каже – в него няма достатъчно детайли. Мисля, че това е прекрасно. Отговаряйки така стегнато, тя разчита, че събеседникът й ще сподели мнението й на останалия свят. На ако каже – бих искала да видя детайлите, преди да взема финално решение – тогава събеседникът й разбираше, че нищо от нещата, които тя казва, не би искала да бъдат повтаряни", разкааз още за "Понеделник вечер" Джефри Арчър.

Още по темата в звуковия файл.