Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Полша може да бъде наречена лидер в сянка"

Доц. Томаш Плудовски: Близостта на войната се приема много лично. В украинците виждаме себе си

Потенциален съюз между Варшава и Киев ще направи гласа на Централна и Източна Европа по-силен, смята полският политолог

Поляци демонстрират в знак на солидарност с Украйна след една година война на нейна територия
Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Видно е, че гравитационният център се измести тук, в Полша и другите страни от Централна Европа."

Тези думи използва полският премиер Матеуш Моравиецки пред "Ню Йорк Таймс", след като преди 2 седмици американският президент Джо Байдън отново избра Полша, за да отправи ключовите си послания относно войната на Русия срещу Украйна. На самия 24 февруари Моравиецки беше в Киев и така ознаменува годината, в която през страната му преминаха над 9 милиона украински бежанци, като тя стана третият най-голям донор на военна помощ за нападнатата си съседка след САЩ и Великобритания, а през полска територия премина 80% от цялото материално и оръжейно подпомагане на Украйна.

Заради безрезервната си подкрепа, Полша придоби статут на лидер в рамките на западната политика спрямо започналата война. Възможно ли е създалата се ситуация да формира Полша като една от водещите страни в променената заради конфликта Европа?

Темата коментира за БНР полският политолог доц. Томаш Плудовски от университета "Стефан Вишински" във Варшава.

"Полша може да бъде наречена лидер в сянка. Решението да се изпратят танкове на Украйна е само един пример. За това решение Полша работи чрез комуникацията си с лидерите на САЩ и Германия и искането те да заемат по-активна позиция. Със сигурност има риск, при положение, че до градове като Радом и Жешов са разположени американски военни или се складира голяма част от западната оръжейна помощ за Украйна. Полша обаче разчита на членството си в НАТО, а близостта на войната се приема много лично. В украинците виждаме себе си."

Има немалко исторически причини полската позиция в момента да е повече естествена реакция, отколкото политическа сметка. Предвид силната роля на Полша в момента, премиерът Матеуш Моравиецки заяви наскоро за "Ню Йорк Таймс", че "гравитационния център" се измества към нея и другите страни от Централна и Източна Европа. Как подобно изместване би променило политическия пейзаж в Европейския съюз и Запада?

"Полша доказа, че правилно разчита руските намерения в исторически план. Поради това и беше по-малко податлива на руското влияние, за разлика от Германия или Франция, които поради различни причини създадоха силни икономически връзки с Русия и взеха лоши стратегически решения, като изграждането на газопровода "Северен поток", заобикалящ Полша и Украйна. Видяхме и личното облагодетелстване на бивши германски лидери. Имаме нарастващата сила на Полша и приближаването на Украйна към Европейския съюз и НАТО. Тя е далеч от членство в тези съюзи, но има огромна западна подкрепа, и ако тази посока се запази, един потенциален съюз на Варшава и Киев като основни сили може да се превърне в противотежест на френско-германското сътрудничество. Това ще е нов център в рамките на Европейския съюз, от който полза ще има целия регион, включително България."

Американски танкове Abrams на полска територия Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какво ще означава това практически?

"Разбира се, говорим за потенциално бъдеще след края на войната. Но такова изместване ще е от икономическа и политическа полза на цяла Централна и Източна Европа, ще й даде по-силен глас във взимането на общите решения. Украйна е страна с голямо население и голям икономически потенциал и нейната интеграция в Запада естествено би изместила тежестта от Франция и Германия, чиято власт ще трябва да бъде споделена."

Говорим за бъдеще след край на войната, който е благоприятен за Киев. Доколкото такова бъдеще е все още неясно, в настоящето можем да погледнем към начина, по който основната западна сила, Съединените щати, гледа на Полша. Географското положение и историята на страната я формираха като ключова точка на източния фланг на НАТО още преди руското нахлуване. Как обаче се промениха отношенията между Вашингтон и Варшава през последното десетилетие?

"Полша и Съединените щати споделят общи външнополитически цели и виждания за международните отношения. На полска територия има няколко хиляди американски войници. През последното десетилетие политическото и военно партньорство се разшири в сферата на енергетиката. Сега "Уестингхаус" ще изгради първите полски ядрени реактори. Особено по времето на Доналд Тръмп, Полша закупи доста голямо количество американско въоръжение.

Тази еволюция на партньорството от ценностно към търговско имаше своите критици. Особено сред тези, които гледат на Полша като фасадна демокрация заради проблеми като ограничаването на медийната свобода, правата на малцинствени групи и следенето на опозицията от идването на власт на консерваторите преди 8 години. Те обаче имаха много добри работни отношения с Доналд Тръмп, които успешно продължиха и при администрацията на Байдън.

Полша стана доста по-богата страна и може да бъде ценен икономически партньор. От моя гледна точка обаче е важно това партньорство да остане основано най-напред на ценности, от които да произлизат икономическите облаги за двете страни."

Управляващите от "Право и справедливост" разширяват презокеанските партньорства, като тук трябва да споменем и миналогодишните големи поръчки на оръжия от Южна Корея. Това се случва в контекста и на политическото противопоставяне с другия традиционен враг – Германия. Руската агресия срещу Украйна от една страна, и моментните колебания в германската подкрепа за Киев от друга паснаха на историческия наратив, който консерваторите толкова обичат. Но Полша дели сложна история и с Украйна, заради което определен лагер сред политическите анализатори дори предполага, че при руска победа, Варшава може да анексира западната част от съседката си. Какво е историята в сегашната ситуация – пропагандно средство или точен компас?

"В полза на вашите слушатели в България и другаде бих изключил от разсъжденията си възможността Полша да анексира част от Украйна. Подобно нещо е немислимо, независимо какъв е изходът от войната. А отговорът на вашия въпрос зависи от посоката. Историята ни с Русия е геополитически компас за бъдещите ни решения, защото имаме исторически опит с активен и днес руски империализъм.

От друга страна, историята ни с Германия е само тактическо средство за влияние върху част от консервативния полски електорат. Ние имаме връзки с Германия, сътрудничим си с взаимна полза в рамките на европейското партньорство, но трудната история – Втората световна война, концентрационните лагери и милионите полски жертви – се ползват тактически и реторически при вземането на политически решения.

Но полското общество не е настроено срещу Германия. Само част от него е, както и много малка част е настроена срещу Украйна. Ние оставихме настрани трудните моменти в историята ни с Украйна, след като се превърнахме в стратегически партньори. Пак повтарям – никой тук не си и мечтае да си връща Лвов. Ще работим заедно по стратегическата цел – Украйна да влезе в НАТО и Европейския съюз."

Матеуш Моравиецки в Киев, 24 февруари 2023 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тази година в Полша предстоят избори. Силната подкрепа за Украйна със сигурност е от полза на управляващите, но заради инфлацията, споровете в консервативната коалиция и общественото недоволство от решения като забраната на абортите, има вероятност и от смяна на властта в страната. Ако тя премине в ръцете на широка опозиционна коалиция, това ще промени ли геополитическото значение на Полша?

"Изходът от изборите през есента е неясен, а полското общество остава разделено. В днешно време избори се печелят като увеличиш активността, мобилизирайки дадени дялове от обществото. Това се случва чрез наглед символични и морални въпроси, а не чрез някакво внимателно обсъждане на политиката, особено външната.

Това е популистки процес, основан на пропагандата, на медийната видимост, повече реторика, отколкото факти. "Право и справедливост" са професионалисти в мобилизирането на конкретни дялове от обществото, като внимателно си избират битките. В момента, колкото и да е абсурдно, публичният диалог се върти около въпросите дали Папа Йоан Павел Втори е прикривал педофилията в полската църква и дали яденето на насекоми ще стане задължително в Европейския съюз.

Опозицията е разделена, защото има 4 основни партии, които нямат обща платформа и идеи, освен свалянето на управляващите. Не знаят и дали ще формират коалиция преди или след изборите. Електоратът им иска общи листи, но лидерите им засега не могат да се разберат. Събрана, подкрепата им обаче представлява мнозинство и ако те спечелят, със сигурност ще се поеме към помирение с Европейския съюз и промяна в политиката по отношение на медиите, върховенството на закона и други въпроси, с която да отпадне наложения от "Право и справедливост" имидж на фасадна демокрация."

Ако "Право и справедливост" остане на власт и външнополитическата значимост на Полша продължи да нараства, какво ще е значението на толкова силен консервативен център в рамките на Европа?

"Със сигурност това ще породи трудности за Европейския съюз. Полша ще остане основна вътрешна опозиция, особено на Германия. Силен съюз с Украйна би им бил от полза, но не очаквам той да е възможен в следващите 4 години. Изходът от войната е неясен, впоследствие възстановяването на Украйна ще зависи също от Европейския съюз и Съединените щати. Не мисля, че докато дойде времето за формиране на стратегически съюз между Полша и Украйна в рамките на Евросъюза, "Право и справедливост" ще са на власт."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06