Константин Скоркин: В Украйна все по-често звучат призиви за връщане на контрола над Крим

Русия ще направи всичко необходимо, за да предотврати каквато и да било заплаха за Крим, обяви вчера президентът Владимир Путин на заседание, посветено на социално-икономическото развитие на полуострова. А на днешния ден преди 9 години бяха подписани договорите, с които Крим и Севастопол бяха обявени за част от Руската федерация. От гледна точка на Москва - в резултат на произведените там референдуми "съгласно международното право и устава на ООН". Според останалата част от света, с малки изключения - в резултат за анексирането на суверенна украинска територия.

Путин поздрави сънародниците си по случай годишнината и подчерта, че жителите на Крим и Севастопол са "направили своя еднозначен и окончателен исторически избор - отново и завинаги да станат част от Русия". И наистина, преди руската инвазия в Украйна изглеждаше, че въпросът със статута на Крим е решен веднъж завинаги в полза на Русия. В последно време обаче в Украйна все по-често звучат призиви за връщане на контрола над полуострова и то с военни средства, казва пред кореспондента ни в Москва Ангел Григоров политическият анализатор Константин Скоркин.

Дълго време позицията на Украйна беше, че Крим трябва да бъде върнат в състава й единствено по мирен и дипломатически път. Именно такава беше позицията на президента Зеленски. Неговата инициатива “Кримска платформа”, която стартира в годината преди войната, беше инструмент за постигане на тази цел - създаване на коалиция от страни, които биха подкрепили стремежа на Украйна да си върне Крим само с мирни и дипломатически средства.

След като се разкри информацията за извършените от Русия военни престъпления, с ожесточаването на конфликта и с разрушаването на украинските градове, реториката на Киев започна да се променя по посока на военното решение. Никой не отхвърля дипломатическите методи, но военното решение започна да се разглежда като реалистичен вариант. Разговорите по темата зачестиха на фона на успехите на украинската армия. Преди това се смяташе, че не е възможно Русия да бъде принудена със сила да си тръгне от Крим.

- Как си представят в Киев съчетаването на военни и дипломатически средства?

• Руският президент лично инспектира възстановяването на Кримския мост

- Планът, който би искала да реализира Украйна, предвижда прекъсване на сухопътния коридор, който свързва полуострова с Русия. Възможни са и нови удари по Кримския мост. По този начин ще бъде изолирана руската войскова групировка в Крим и това ще може да се използва като аргумент в дипломатическите преговори.

- Съществува ли консенсус сред украинците, че Крим трябва да се върне в Украйна?

- Да, съществува. И броят на хората, които смятат, че след войната Украйна трябва да се върне към границите си от 1991 година, стабилно се увеличава. По данни на социологическата агенция “Рейтинг”, през март 2022-а 74 процента от украинците са били на това мнение. През ноември същата година процентът е скочил до 85. Това не е позиция на властта. По дадения въпрос тя и обществото са единодушни. Ако властта се опита да направи някакъв компромис и да се откаже от Крим в името на мира, това ще бъде възприето от обществото като предателство.

• САЩ: Прекратяване на огъня сега в Украйна по същество ратифицира завоеванията на Русия

- Западните политици обаче са доста предпазливи по въпроса за Крим и сякаш не са във възторг от идеята Украйна да си върне контрола над него със сила…

- Мисля, че на Запад биха предпочели този въпрос да бъде решен изключително с дипломатически средства. Защото все пак никой не иска ескалация, която може да възникне при опит за превземане на Крим със сила. Путин не веднъж е давал да се разбере, че смята присъединяването на Крим към Русия за най-важното постижение на управлението си. Както и че при защитата на Крим може да прибегне до крайни мерки, включително до употреба на оръжие за масово поразяване. Никой не знае дали това е блъф, или Путин наистина е готов да брани Крим с всички средства. Но и никой не иска да провери това на практика.

- Какви политически, икономически и демографски промени настъпиха в Крим 9 години след анексирането му от Русия.

- Крим, разбира се, първи стана жертва на руска анексия и следователно е интегриран в най-голяма степен в руската икономика и в политическата система на Русия. Полуостровът се намира изцяло под юрисдикцията на Руската федерация. Допреди известно време много руски компании, които работеха на международните пазари, избягваха да навлизат в Крим, за да не попаднат под санкции. Когато стана ясно, че това е неизбежно за компаниите, които са собственост на държавата или на близките до властта олигарси, те започнаха постепенно да навлизат на полуострова. Този процес ще продължава.

Що се отнася до демографията, през всичките тези години в Крим масово са се заселвали руски граждани. Става дума преди всичко за военни, служители на спецслужбите и чиновници, изпратени там от държавата. Статистиката показва, че от 2014-а до 2022 година в Крим са се преселили между 500 000 и 1 милион души. Съответно Крим е сред лидерите по прираст на населението сред руските региони. Доколкото раждаемостта е ниска, разбира се, става дума за вътрешна миграция. От 2019-а до 2021 година например населението на Севастопол се е утроило.

- Каква ще бъде съдбата на тези хора, ако някога Крим се върне в състава на Украйна?

- Украинските власти казват, че всички които са пристигнали в Крим от Русия след 2014 година,  са незаконно на украинска територия и трябва да бъдат въдворени. Това не важи за онези жители, които са били на територията на Крим преди анексията. Не важи и за онези, които са получили доброволно или принудително руски паспорти, а преди това са били украински граждани. Разбира се, това решение може да противоречи на различните конвенции за правата на човека. Мисля, че ако се стигне до въдворяване, това вероятно ще се оспорва в съда. Вече навлизаме в полето на някакви предположения, но е факт, че украинската власт и украинското общество обсъждат тази тема: как да се интегрира Крим обратно в Украйна и какво да се прави с руснаците, които масово са се заселили там.

- Кои територии са по-важни за Украйна – Крим или анексираните впоследствие Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област?

- За Украйна са еднакво важни всички територии, тъй като, както вече казахме, не се обсъжда нищо друго, освен връщане към границите от 1991 година. Не се разглеждат никакви компромисни варианти.

- А за Русия?

- Струва ми се, че за самата Русия по-важен е Крим. Всичко останало, Южна Украйна и Донбас, не се разглежда като част от Руската федерация нито от руските чиновници, нито от обикновените граждани. Независимо от това какво казва Путин и какви референдуми организира. Струва ми се, че Крим се възприема като част от Русия и от повечето руски граждани, и от руските чиновници. Затова всъщност конфликтът за Крим е толкова опасен и непредсказуем.

- Вие сте роден в Луганск и добре познавате Донбас. Защо Украйна отказа да изпълнява минските споразумения, за които дълго време се смяташе, че нямат алтернатива?

- Минските споразумения бяха наложени на Украйна със силата на оръжието. Това беше начин да бъде спряна войната. Смисълът на минските споразумения беше Русия да остави Донбас в Украйна, за да го използва като троянски кон и да я разрушава отвътре - да я държи в състояние на перманентен граждански конфликт, който да може да преминава от студена в гореща фаза. Целта беше и да се забави завоят на Украйна към Европейския съюз и НАТО с помощта на внедрените в украинската политика марионетки.