Крум Зарков: България има още какво да подобри, за да бъдат гарантирани ценности като свободата на словото

Защита на журналистите от институционален, политически и корпоративен натиск, независимо управление и финансиране на обществените медии, както и поименно публикуване имената на собствениците и дяловото им участие - това предвижда новият Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Регламентът беше обсъден на организирана от Съюза на българските журналисти дискусия. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков подчерта, че една от трите препоръки за България в доклада за върховенството на закона е за медиите.

"Свободата не се декретира, тя е въпрос на усещане  и смелост за защитата й. Такъв регламент, покриващ толкова големи материи, досега не е приеман на европейско ниво. Той ще покрива въпроси за медийната свобода, собствеността и концентрацията на пазара. Заслужава си да участваме в това усилие. България има още много какво да подобри, така че да бъдат гарантирани основополагащите ценности, като свободата на словото и на медиите". 

По отношение на този регламент водещата институция е Министерството на културата, обясни още той. 

"Друг свързан акт е Директивата срещу т.нар. дела-шамари, по които Министерството на правосъдието е водеща институция. Тя трябва да бъде приета през юни от Съвета на министрите на ЕС и да тръгне към ЕП".

Аксения Бонева от Министерството на културата, която представлява България в работна група към Съвета на ЕС, посочи, че има 4 основни елемента, от които този европейски акт е  съставен. 

"Насърчаване на трансграничната дейност, инвестиции в медийните услуги и хармонизиране. Необходимо е да имаме единен общ пазар на европейските медийни услуги, както и увеличаване на регулаторното сътрудничество. Цели се сближаване и улеснение на предоставянето на качествени медийни услуги и на прозрачно и справедливо разпределение на икономическите ресурси във вътрешния пазар. Разпределението на държавната реклама е тема, която също ще бъде обсъдена". 

Светлана Божилова, която е преподавател във ФЖМК на СУ посочи, че най-важното е, че във фокуса на този регламент е професионалната колегия. 

"За първи път има дефиниция за редактор. Това поставя на ново равнище правата и отговорностите на журналистите".

Снежана Тодорова- председател на УС на СБЖ, припомни, че от години организацията внася на вниманието на парламентарните комисии по култура и медии своите предложения за законови промени за защита правата на журналистите и свободата на медиите.

Крум Зарков отбеляза, че ние, като страна имаме целият интерес на света да влезем в дискусията сега, а не после да се вайкаме и да се правим на неразбрани.