Истории от музея - може ли танцът на учени и артисти да повиши осъзнатостта за климатичните промени?

• "Часът на Земята" – гасим лампите и осветяваме проблема за изчезващите животински видове

• Часът на Земята тази година застава зад местообитанията

Защо белите мечки попадат във фокуса на Часа на Земята днес?

"Това е един от най-атрактивните видове, най-видимите. Не може да изберем някое малко бръмбарче, което живее на Северния полюс. Има насекоми, които живеят там, но бялата мечка е най-видима. Климатичните промени влияят най-много върху животните, които са на върха на веригата. А тя е точно там – огромен хищник, който знаем как ловува. През зимата, като се заледи океанът, мечките дебнат тюлените. Вече почти не замръзва океанът, много бързо се размръзва. Тя трябва изцяло да си промени поведението. Един от проблемите е, че поради незамръзването и липсата на лед тя започва все по-често да посещава населени места. Белите мечки се опитват да се адаптират", пояснява ас. Асен Игнатов, орнитолог, научен илюстратор, докторант в НПМ-БАН. Според него "ще се осъзнаем, когато е доста късно, за да реагираме правилно".

• Климат и съдба - документален поглед към Африка

"Това постепенно изчезване на видове, на местообитания не ни влияе пряко, върху всеки от нас, живеем си, радваме се на живота. Изведнъж се случват наводнения, неща, с които природата ти показва, че си се намесил доста грубо в тези крехки отношения, хранителни вериги. За да разберат хората какво се случва всъщност – ние се опитваме да подкопаваме къщичката, в която живеем, махаме тухла по тухла и изведнъж, когато всичко се сгромоляса, ще е доста късно да се реагира", коментира Игнатов пред БНР.

• „Вървим, а трябва да тичаме“: какво казва докладът на ООН за промените в климата

Идеята за 3D-мапинг е началото на дълъг процес за вкарване на нови технологии в музея и за осъвременяване на представянето, казва Нора Караламбева, културен мениджър, докторант в НХА, координатор на изложби и събития в НПМ-БАН и ръководител на научно-творческата резиденция в музея #ARTSCIENCE. Резиденцията свързва учени по природни науки и визуални артисти. Участват студенти от магистърска програма "Дигитални изкуства" на Националната художествена академия. През юни предстои изложба на техните проекти.

"Свързваме учените и артистите в своеобразни дуети. Целта е артистите да разработят инсталации, творчески произведения, в които да имплементират научните теми. Април очакваме проекти. Ще изберем един от проектите и той ще бъде реализиран в материал – няма да бъде само на скица или под формата на текст, а ще бъде изпълнен технологично."

"Аз съм по средата между новите технологии и по-традиционния подход в изкуството. Виждам качествата и на двете неща. Без да стъпим върху миналото и това, което ни е завещано от предците, а в същото време и без да реагираме на това, което се случва в света около нас, влизаме в една статика и спираме в развитието си", балансира Нора Караламбева.

"Програмирането ще го използвам, за да симулирам вече съществуващ природен ефект", отбеляза Люба Мазнова, студент по "Дигитални изкуства" в НХА и графичен дизайнер на свободна практика, участник в резиденцията.

"Ние вземаме нещо, което често е много сложно и недостъпно и го пресъздаваме по интересен начин, така че да може повече хора да се докоснат и да започнат да се интересуват."

"На мен много ми харесаха всички демонстрации, които правим. Доста ми напомнят на детството ми. Като малка доста време прекарвах на село и изненадващо много от нещата, които съм правила тогава, са имали леко научен характер. Правенето на хербарии, колекционирането на буболечки – може би съм имала възможността да стана учен. Може би артист, работещ с учени, е пътят", споделя още Мазнова в предаването "Изотопия".

За дигиталния артист Владислав Илиев от Studio Phormatik е дебют да прави мапинг върху препарирани животни. За него най-важното послание на мапинга в Природонаучния музей е зрителите да бъдат информирани за проблема с глобалното затопляне и мечките. Подходът е бил изчистен и минималистичен, с документални кадри и светлинни ефекти.

"Ние се опитваме да визуализираме информацията, която ни се даде от учените от БАН и да го направим добре смилаемо, да не стане много дълго. Едно такова видео работи добре между 6 и 8 минути, след това започва да натежава", разказва Илиев.

Самата техника е много нашумяла в рекламния бизнес и "в захаросана корпоративна среда", но интегрирането ѝ в културна институция възпитава естетика и вкус, смята той.

Чуйте повече по темата в звуковия файл.