Той гостува в България по покана на София Филм Фест. Новият му филм „Изпепеляващи дни“ бе част от балканския конкурс на фестивала.
Екин е наречен „турският Киану Рийвс“. Той е едно от най-популярните лица в турския шоубизнес. В социалните мрежи има над 1 милион последователи. Макар и професията на актьора да не е първият му избор, напълно неочаквано за Екин, той се оказва добър актьор.
"Това въобще не беше моя план. Беше план на някой друг за мен. Подготвях се за изпити в университета. Моя роднина ми дойде на гости. Не я познавах до тогава. Тя бе категорична, че трябва да стана актьор и да се преместя в Истанбул. Имаше познати сред звездите там. Известни актьори. Тя познаваше и хора в академия по актьорско майсторство, където да ме приемат. В първия момент не исках да ходя в Истанбул. Не харесвам града. Не си се представях и като актьор. Оказах се обаче в Истанбул.
И все още не харесвам града. Много хаотичен е. Няма никакви правила. Всъщност, има, но никой не ги спазва. Хората там правят каквото си решат, животът ми в тази атмосфера се оказа труден", сподели още актьорът.
Първата роля на Екин Коч е в сериал с фентъзи елементи. Макар и в началото да има затруднения, Екин бързо успява да тръгне по пътя на звездите.
"Започнах с главна роля в този сериал. Беше голямо предизвикателство за мен. Не се чувствах нервен, когато започнах, но имах много технически проблеми на снимачната площадка. Чудех се как трябва да застана на камерата. Екипът ти казва какво да правиш, но ти трябва време, за да се адаптираш. Гледах все встрани на камерата. Всички се чудеха защо го правя. Не знаех, трябваше ми време. След втория епизод разбрах какво се очаква от мен. След това нямах подобни проблеми".
Каква е ролята на музиката в живота на Екин Коч?
"Музиката е една от големите ми страсти. Винаги съм я обичал силно. В последните пет години се опитвам да развия тази си страст. Учих хармония, имах и повече практика. Научих се да композирам, взех и някои уроци. Вече имам и сертификати. Работих повече, бях по-сериозен. Свирех и с банди. Това, от което се притеснявам е, че музиката ми може да се превърне в бизнес. Не съм сигурен, че искам това да се случи. Всичко е свързано с пазара.
Ако искам да правя музика с приятели, трябва да осигуря и финансирането им. За да правиш пари ти трябват хора, които биха били готови да платят, за да те чуят. Имаш нужда и от място, където да правите концертите си. В един момент се оказваш част от бизнес организация. Това може да нарани честните ти чувства към музиката. В момента се опитвам да ги опазя. Искам музиката да си остане нещо много лично за мен. Да я правя така, както я разбирам. Не за публиката, а за себе си. И това е проблем", смята Коч.
"Не познавам шоубизнесът в другите страни, не мога да сравнявам. Предполагам, че не е по-различно от всеки друг подобен сектор. Продаваш имиджа си. Таланта си. Дори и личният си живот. Правиш това, за да увеличиш капитала и престижа си".
В България, Екин Коч е най-известен с ролята си на султан Ахмед във сериала „Великолепният век: Кьосем“.
"Беше международна продукция. Отне години. Не помня вече колко сезона. Беше голям опит за мен. Бях много млад, когато станах част от сериала. Трудностите идваха от това че графикът ни бе много натоварен. Особено моят и на главната актриса Берен Саат. Работихме усилено, прекарвахме страхотно. Особено през първите шест месеца. Смеехме се много. Взел съм си от проекта само хубави спомени.
Вървяхме, облечени в тези исторически костюми. Определено не бяхме себе си. Все пак живеем в модерни времена. Беше интересно да се види как хора в старинни дрехи използват някоя съвременна технология. Пушехме в много смешни пози. Имам една много забавна снимка. Аз, облечен в костюм на падишах, носещ тъмно червени очила, с цигара в устата. Сякаш бях някоя рок звезда", спомня си Екин Коч.
Както Великолепният век, така и много други турски сериали събират пред екраните ентусиазирани зрители не само в България, но и по света. Защо?
"Често ме питат, нямам никаква представа. Наистина – не знам. Ако разберете – кажете ми, смее се той.
В България Екин Коч представи филма „Изпепеляващи дни“. Копродукцията между Турция – Франция – Германия – Нидерландия – Гърция – Хърватия, разказва историята на млад прокурор, замесен в политически скандали.
"Историята на „Изпепеляващи дни“ проследява един прокурор, който се мести в нов град. Той започва неравна битка с корупцията там. Минава през доста затруднения. Аз играя журналист. Ние сме на страната на опозицията. Опитваме да се преборим с тамошните власти.
Ролята е създадена по начин, по който много трудно можеш да я представиш за реалистична. Героят ми се появява изневиделица някъде. Той ти говори от много близо. Понякога си мислиш – никой не би се държал по този начин. Режисьорът ми ни каза, че не е важно филмът да е реалистичен. Когато напрежението в дадена сцена трябва да се покачи, героят ми трябваше да се приближава до човека, с когото разговаря. Моето предизвикателство бе да намеря баланс между начина по който се държи героя ми и начинът по който комуникираме в ежедневието си. Исках героят ми да е истински. Да е личност. Не просто елемент от историята. Той е част от града. Исках да намеря баланса между това да бъда естествен, но и непредсказуем и мистериозен. Да представя историята по начина, по който режисьорът ми пожела.
„Изпепеляващи дни“ е филм, който ни подсеща, че, понякога, трябва да търсим отговори от властите и да ги държим отговорни за бездействието им, смята актьорът и добавя:
"Мисля, че това важи за всяка страна, която има проблеми с властта. Независимо дали става въпрос за властта в културата, в семейството или в правителството, или историята на страната. Всичко се върти около проблемите с властта. Мисля, че филмът е точно за това".
Стигаме и до въпросът за съвременните лидери. Онези, които диктуват поощренията и наказанията:
"Имаме нужда от лидери, които не се държат отчаяно за позицията си. От лидери, които, когато времето дойде, са готови да предадат поста си на някой друг.
Като част от обществото те трябва да са готови да припознаят нов човек като техен наследник. И да му дадат шанс. Не говоря само за Турция. Но и за много други авторитарни страни. Където хората виждат един и същи човек от телевизорите си. Където, на националния им празник, се появява онзи, който ги управлява повече от 10 – 15 години. Това е цяло поколение. Някои млади хора не са виждали никой друг. Като например Турция. В същата позиция са и много подобни държави", изтъкна още пред БНР турският актьор.
И по темата за времето след разрушителните земетресения в Турция и Сирия, Екин Коч сподели:
"Разбира се, хората се обединиха след земетресението. Има обаче и толкова много тъжни събития около това. Групи от престъпници се възползват от ситуацията и плячкосват руините. Това ни показа и колко силна е корупцията в страната ни. Може би в последните 20 – 30 години. Почти всички нови сгради се срутиха. Разбрах, че никой не се е интересувал за живота на хората. Никой. Може би по това време са били построени и хубави сгради. Имало е и хора, които са си свършили работата. Оценяваме го. По-важното е обаче, че множеството са взели пари и не са проследили стандартите за един качествен строеж. Това погуби толкова много хора.
Какво би пожелал на света Екин Коч?
"Иска ми се да имаме повече свободи. И да ги оценяваме!"
Още по темата в звуковия файл.
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в..