Да се "ожениш" за картина - Думисани Карамански, който е бил в раница на великан

Така звучи творческата тревога на Думисани Карамански, победител в категория "Визуално изкуство" на тазгодишните Награди за полет в изкуството на фондация "Стоян Камбарев". 

Той е роден във Ваймар в семейството на българка и зимбабвиец, но не е бил в Зимбабве. Живял е 4 месеца в Германия, помни детската градина в София. Майка му е архитект. Той самият е изучавал "Живопис", дипломирал се е при Андрей Даниел. 12 дни е бил част от арт резиденция в Лещен, организирана от галерия Little Bird Place.

"Този огромен чардак – разкрива ти се цялата Пирин и Родопа пред тебе, ти седиш, по цял ден си рисуваш или си си качил краката и четеш книга...", споделя художникът в пространството на предаването "Изотопия".

"За да стане трикът на вълшебното усещане за зрителя и за теб самия, да изглежда правдоподобно за теб самия, защото една картина си има нейния си чар – когато за артиста е правдоподобна и му харесва, и го мъчи, и го интересува, то си е вид процес, "мазане". Търсиш начин да стане интересна картината, за теб самия първо."

"Магическият реализъм е сюрреализъм. Всичко – от любови до проблеми с кръста. Всяко нещо, което ме е засягало. Първоначално ме интересуваше расата ми и това, че съм от смесено семейство – исках да изкарам това като демон от себе си. Да носиш цвят и да си различен винаги си има собствената отговорност, то те човърка, физически е неотлъчно от теб, когато си навън, когато си сред хора – ти си част от това да бъдеш посочван, да искат да разговарят с тебе", разказва Думисани пред БНР.

Когато рисува картина, изобразяваща него самия или неговите представи за света, след завършването ѝ иска да забрави за нея.

"То е като брака. "Оженил" си се за една картина за един период от време, караме се, обичаме се, моля ѝ се, падам на колене, "тя" ми се сърди – това платно, и накрая съумяваме да се разберем за попечителството – над това, което сме изградили един с друг, и как да приключим брака."

Винаги има за дорисуване, казва Думисани Карамански. По думите му границата е тънка и все още се учи.

Думисами е бил рисуван на много картини, предимно учебни. Забавлява се да вижда себе си през очите на други творци. Има го например изобразен като Веласкес, "само че с плочки", като държи "огромна дамаджана с вино".

Не обича да дава имена на картините си – "винаги са твърде поетични", например "Тихо е на Луната". Не крие, че повечето имена са леко подигравателни към него самия, с идеята зрителят да иска да познае това, което вижда. И признава, че това съдържа доза свръхегоцентризъм.

Думисани приключва картини за първата си самостоятелна изложба. Засега я нарича галено "Мавзолеят на маминото синче", защото порастването е много сложно, разкрива още той, с желанието да приключи тази фаза – "на 27 трябва да си вече достатъчно пораснал, малко по-отговорен непораснал". Ще я покаже в галерия "Кредо Бонум" през септември.

Художникът се ориентира към скулптурата, мечтае да режисира, да снима филми на 16-милиметрова лента – "защо не?". Отвъд живописта, медията като изкуство е начин да направиш нещо интересно, вярва Думисани, който се е снимал в клипове. Ролите – от това да "пляска" момичета с лалета, до това да бъде в раница на великан.

Името му означава "бъди обичан, бъди уважаван".

Повече за Думисани Карамански чуйте от интервюто в звуковия файл.